Лео Таксил
Забавна Библия (25)

Глава двадесет и пета
Трогателната идилия на светата прамайка на Иисус Христос — Рут

Стигнахме до онази библейска история, която предизвиква сълзи от възторг. Това е историята на Рут и Ноемин. Ние пристъпваме с умиление в душата към преразказване на тази история^[1]. След като овдовяла, Ноемин загубила двамата си синове, женени за моавитянки. Едната й снаха била придумана от свекърва си и се „върнала при своя народ“, а другата — Рут — заявила: „където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят бог — мой бог“ (Рут, гл. 1, ст. 15–16).

Ноемин и Рут били толкова бедни, че смятали щастлив деня, в който успявали да съберат на нечия ожъната нива малко неприбрани ечемичени класове. Случило се така (ето го „милостивото провидение“), че Рут почнала да събира класове по нивата на някой си Вооз, когото библията величае като „твърде виден“ човек (Рут, гл. 2, ст. 1). Той не само не почнал да гони Рут, както му разрешавал законът, но дори й казал: „… ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожаднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми. Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?… Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня“ (Рут, гл. 2, ст. 9, 10, 13).

Богатият Вооз станал толкова добър, че дори поканил Рут да обядва със слугите му: „яж хляб и топи залъка си в оцета… тя яде, наяде се и още й остана“ (ст. 14).

Изтрийте сълзите си от умиление! По-нататък има още по-трогателни образци на религиозна „доброта“.

Като узнала на чия нива невястата е събирала класове и обядвала, Ноемин плеснала ръце: „Тоя човек ни е близък; той е наш роднина“ (ст. 20). И ето в главата на свекървата узрял благочестив план — да нареди невястата за този богат „роднина“.

„И каза й Ноемин, свекърва й: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?

Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното; прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но не му се показвай, докле не свърши да яде и пие; а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже какво да правиш.

Рут й рече: ще сторя всичко, що ми каза:

И отиде на гумното и стори всичко тъй, както й поръча свекърва й.

Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.

Посред нощ той се стресна, подигна се и ето, при нозете му лежи жена.

И каза й (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ма сродник.

Вооз каза: благословена да си от господа (бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати; затова не бой се, дъще. Аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза“ (Рут, гл. 3, ст. 1–11).

Вооз обаче, съблюдавайки точно библейските правила за приемане нови жени от овдовелите родственички, се позовавал на това, че има още един мъж, по-близък роднина на Ноемин и Рут. Но този по някаква причина се отказал от прелестната моавитянка. Тогава Вооз свикал народа и обявил, че взема Рут при себе си.

„И той влезе при нея, и господ й даде, та зачена и роди син.

И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в израиля.

Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти… и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея. Давидов баща“. (Рут, гл. 4, ст. 13-17).

Такава е религиозно-назидателната история на Рут, примерната библейска невяста, и на Ноемин, гордостта на всички свекърви. Трябва между другото да се възхищаваме и от великодушието на Вооз, който веднага, щом Рут му се харесала, й позволил да яде с неговите жътвари, като топи „къса хляб в оцет“, за да не застане на гърлото й.

Обаче критиците намират за странно, че богаташът Вооз, вместо да нощува у дома си, се проснал на хармана, както правят обикновените работници след жътва. Но още по-странно им се вижда, че Рут легнала тайно наред с Вооз, както разказва авторът на тази „свещена история“. Те виждат признаци на доста странен вкус в това, което на библейския автор се струва естествено, в това, че той заставя младата жена да върши неприличие без естествен срам. Ако този Вооз, казват те, е трябвало като роднина да се ожени за Рут, дълг на Ноемин, заменяща майка й, е било по честен начин да я сватосва. Тя не е трябвало да внушава на своята невяста постъпки, недостойни за една порядъчна жена. Освен това Ноемин е трябвало сама да знае, че има роднина, по-близък от Вооз, и е трябвало да се обърне именно към него.

Сега още нещо: известно е, че християнската църква изкарва родословието на Иисус Христос от Давид, следователно от Вооз и Рут. По такъв начин проституцията и кръвосмешението се срещат още един път в рода на онзи, когото бог уж избрал за своето земно въплъщение. Вооз произхожда по права линия от Фарес, роден от кръвосмешението на Тамар, която се престорила на блудница, за да съблазни свекъра си Иуда. Освен това самият Вооз е син на Салмон и Раав, иерихонска блудница. Колкото се отнася до Рут, тя е по рождение моавитянка и следователно принадлежи към племето, произлязло от кръвосмешението на Лот с по-старата му дъщеря. Ето почтените прадеди на Иисус Христос! Ето „чистата“ кръв на бога, станал човек!

Обаче най-любопитното тук за изследователя е, че диктувайки книгата „Рут“, „гълъбът“ отново съвършено не е забелязал как неговата груба измама наднича от всички ъгли.

Между Салмон, съпруга на Раав, и Иесей, бащата на Давид, са само Вооз и Овид. Но Раав и Салмон са съвременници на Иисус Навин; Раав се омъжила за Салмон след превземането на Иерихон. От друга страна, Овид живял през времето на великия жрец Илий, а приемникът на Илий Самуил е бил съвременник на Иесей; управлението на съдиите завършва със Самуил, който благословил първия иудейски цар — Саул, след това го детронирал и „помазал за цар“ Давид.

Хронологията на книгата „Рут“ категорично противоречи на „Книгата на Иисус Навин“ и книгата „Съдии“, защото физически е невъзможно да се е случила описаната в тези книги дълга поредица от разнообразни бедствия на еврейския народ, от победоносните му войни, продължителните и многобройни състояния на робство и мирна независимост, период, който продължил до смъртта на Самсон, т.е. 480 години, а Салмон и Вооз, които живеели в началото на този период, да са били също съвременници и на края му.