Лео Таксил
Забавна Библия (5)

Глава пета
Световният потоп

Книгата „Битие“ е твърде сдържана, когато описва подробностите за престъпленията и греховете, извършени на земята от потомците на Адам по време на съжителството на ангелите с жени. Тя казва само:

„И видя господ (бог), че развратът между човеците на земята е голям и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“ (Битие, гл. 6, ст. 5).

Да кажем направо: очевидно потомците Адамови забравили да се молят редовно сутрин и вечер, защото нищо не гневи бога така, както неточността в молитвите. Пък и всеки свещеник ще ви каже, ако вие не знаете това, че онзи, който забравя да се моли, е готов да попадне във всякакъв грях.

„И разкая се господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето си. И рече господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох“ (Битие, гл. 6, ст. 6-7).

Божие разкаяние! Това вече не е нещо толкова обикновено. И при това скръбта на старика е била безмерно парлива, тъй като затъмнила разума му и го накарала да вземе решение за изтребване и на всички животни, които в нищо не са били виновни и не са съгрешавали никак. Като се има предвид всемогъществото на бога, най-просто за него вероятно е било да промени хората; но, както ще видим, той предпочел да ги издави. Това вече — трябва да си признаем — не е съвсем по бащински!

„А Ной намери благодат пред очите на господа (бога)“ (Битие, гл. 6, ст. 8).

Това е „бил човек праведен и непорочен в своя род“ (ст. 9). И ето бог отец идва при него на официално посещение, за да го предупреди за подготвяната катастрофа и да му даде възможност да се спаси.

„И рече (господ) бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, аз ще ги изтребя от земята.

Направи си ковчег от гаферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.

И го направи тъй: дължината на ковчега — триста лакти; ширината му — петдесет лакти; а височината му — трийсет лакти.

И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).

И ето аз ще напратя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.

Но с теб аз ще сключа моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе — твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.

Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.

От (всички) птици според рода им и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им — от всички по две ще влязат при тебе, та да останат живи (с тебе от мъжки и женски пол).

А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.

И направи Ной всичко: както му заповяда (господ) бог, така и направи“ (Битие, гл. 6, ст. 13–22).

Построяването на ковчега продължило сто години^[1]. Бог не казал на Ной да предупреди другите хора за бъдещето. Следователно, трябва да се предположи, че патриархът и неговото семейство са пазили в тайна приготовленията си. Хората, разбира се, трябва да са се учудвали, като са гледали как Ной строи сред полето огромен кораб, дълъг 300 лакти, което представлява приблизително 150 метра, колкото е дължината на един немалък параход. Някои може би са смятали стареца за побъркан и му са се присмивали. Но старецът е приемал всички шеги, без да се обижда, и работел старателно.

Тези сто години, загубени за построяването на ковчега, не ще ни се видят толкова дълги, ако си припомним, че Библията мълчаливо отминава хилядите нужди, свързани с тоя строеж. Така тримата сина на Ной са били очевидно принудени да извършат твърде дълги пътешествия в различни страни по света, за да докарат оттам различни животни. Тъй като е трябвало да се погрижат да не бъдат изядени в ковчега от лъвовете, тигрите, крокодилите и другите страшни животни, налагало се е да се научат на звероукротителско изкуство. Трябвало е също да приготвят достатъчно продукти за храна, в това число и месо за безбройните хищници, сено, зърнени храни, плодове и т.н.

Трябва да смятаме, че дървото, от което е бил направен ковчегът, е било от най-добър сорт. Ако сега някой се заеме да губи сто години за построяване на кораб, не ще се намери такова трайно дърво, което да не изгние до завършване на строежа; кърмата ще стане на прах, когато ще се строи носът, и ще се налага да се почва отначало до безконечност. Никой точно не знае всъщност що за дърво е имал Ной. Библията го нарича „гофер“, но никой никога не е виждал такова дърво.^[2]

Когато ковчегът бил готов, бог казал на Ной: „влез ти и цялата ти челяд в ковчега; защото тебе видях праведен пред мене в тоя род“ (Битие, гл. 7, ст. 1). Продължението на разговора доказва, че бог забравил своите първоначални указания. Както вече цитирахме, той предписал на патриарха да не взема със себе си повече от един чифт от всеки род животни. В последната минута „старецът“ изменил програмата:

„И от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък — по две, от мъжки и женски пол“ (Битие, гл. 7, ст. 2). Библията не казва, обяснил ли е бог на Ной белезите за разделяне животните на „чисти“ и „нечисти“. Обаче: друга книга, приписвана на Моисей — „Левит“, показва (гл. 11) кои животни евреите смятат за „чисти“ и кои за „нечисти“. Между четвороногите „чисти“ са преживните, на които копитото е раздвоено. Камилите и зайците които преживят, но на които копитото не е разделено, се смятат за нечисти животни; свинята, на която копитото е разделено, но която не преживя, също се счита за нечисто животно. Между птиците бог обявил за нечисти: орела, сокола, враната, щрауса, кукумявката, чайката, ястреба, бухала, лебеда, пеликана, чаплата и някои други.

Бог отец казал на Ной, че потопът ще почне след седем дни^[3]. Наложило се на патриарха малко да позубри естествена история, за да знае, да вземе ли със себе си два или седем жерава, два или седем слона, два или седем носорога, два или седем хипопотама и т.н.

„След седемтях дена потопните води дойдоха на земята. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна и окната небесни се отвориха“ (Битие, гл. 7, ст. 10-11).

От това е ясно, че „светият дух“ поддържа увереността в съществуването на голям водоем отвъд небето, изпразващ се чрез особен вид шлюзи.

"… раззинаха се всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха" (Битие, гл. 7 ст. 11).

„И валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.

Те и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, по рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати“ (Битие, гл. 7, ст. 12–14).

Какъв ковчег, какъв ковчег! Ако се изчислят всички срокове, посочени в тази и следващата глава, ще излезе, че Ной, семейството му и всички животни, спасени от него, са престояли в ковчега 393 дни^[4]. Богословите не казват по какъв начин осем души са могли повече от година да хранят и поят цялата тази зоологическа градина и да държат оградените за животните места чисти. Трябвало е също да се мисли и за приплода! Колко месо е било нужно! Какво необикновено количество продоволствие! Каква необичайна работа за Ной, за жена му, синовете и невестите по почистване на ковчега от торищата!^[5]

Бог лично е затворил вратите на „ковчега“: „и господ (бог) затвори след него (ковчега)“ (Битие, гл. 7, ст. 16).

Когато съдът заплувал, водата се усилила „твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе. Водата възлезе петнайсет лакти над тях“ (Битие, гл. 7, ст. 19–20).

Трудно е да си представиш точно такова количество вода, особено ако се вземе под внимание, че най-голямата позната, нам дълбочина в Тихия океан (Марианската хлътнатина) надминава 11 километра, а най-високата планина на земното кълбо — Джомолунгма (Еверест) в Хималаите — е висока 8 880 метра над морското равнище.

„И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.

Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човека до скот, гадове и птици небесни — всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.

А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена“ (Битие, гл. 7, ст. 21–24).

Само щастливите риби без страх плавали в разбушуваната морска бездна!

Обаче всичко има край:

„И спомни си бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати бог вятър на земята, и водите престанаха.

И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

А водата постепенно се оттегляше от земята и подир сто и петдесетях дена водата захвана да намалява.

И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове“ (Битие, гл. 8, ст. 1–5).

Колко неочаквани чудеса в тия няколко стиха! Първо, ние имаме удоволствието да възстановим познанството си с този приятен „божи вятър“, който е нямал никаква работа от времето, когато хаосът се прекратява, и когото коментаторите отъждествяват с „божия дух“. „В начало“, както е казано в Библията, той само се „носеше над водата“. Сега обаче, за да изсуши водите от потопа, „бог отец“ пуснал споменатия по-горе „свети дух“ („божия вятър“), когото „писанието“ ни представя във вид на „божествен гълъб“ (или, ако искате, като божествена патица), и му възлага съвсем неосъществимата задача — изсушаването на световния потоп.

Впрочем било е съвършено необходимо да се намеси някой от членовете на „пресветата троица“, иначе никакъв обикновен вятър никога не би изсушил такова небивало количество вода. Ако височината на водата при потопа е била петнадесет лакти над най-високите планини на земята, ще излезе според някои изчисления, че всичките води са достигнали количеството например на дванадесет световни океана, наредени един върху друг. Потопът може да се смята за най-необикновеното от чудесата, извършени от бога, защото като създал тези нови необгледни океани (което само по себе си вече не е малък фокус), той след това ги унищожил само с едно свое духане. Какви дробове има този „гълъб“!

Друго чудо, което също не може да мине незабелязано: на седемнадесетия ден на седмия месец Ноевият ковчег се спрял на върха на планината Арарат, висок 5 156 метра, а планини по-високи от Арарат, например 14 върхове на Хималаите с височина над 8000 метра и други върхове (в Южна Америка, Африка) са се показали в първия ден на десетия месец, т.е. шест недели по-късно. Съвсем поразяващо чудо!

Библейското повествование за края на потопа съдържа още и наивната история с враната и гълъба, но тя не е никак интересна. Ной пуснал в началото „врана“, която „отлиташе и прелиташе, докле изсъхна земята от водата“. После той „пуснал гълъб“, който „не намерил място за почивка на нозете си и се върнал при него в ковчега“. Той отново го пуснал след седем дни и този път гълъбът се върнал, като държал в клюна си маслиново клонче.^[6] Ной се досетил, че „водата е спаднала от земята“. На патриарха, казва Библията, „чукнали“ тогава 601 години.

Бог му казал, че вече е време да излиза. Разтоварването на животните е минало вероятно в образцов ред. Освен това, трябва да смятаме (макар Библията да не говори за това), че солената вода веднага се е отделила от сладката (ново чудо!), та реките, езерата и моретата да могат отново да влязат в своите русла, както преди. Рибите отново са се върнали в своите води според изискванията на своите видове.

„И съгради Ной жертвеник господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

И помириса господ приятно благоухание и рече господ (бог) в сърцето си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих“ (Битие, гл. 8, ст. 20–21).

При това дядо бог удостоил Ной и децата му с най-първокласни благословии и им позволил за в бъдеще да се хранят и с всякаква друга храна, не само с треви.

„И благослови бог Ноя и синовете му и им рече: плодете и се множете и пълнете земята (и я владейте); да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте.

Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ божи“ (Битие, гл. 9, ст. 1–6).

"И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се опря върху Араратските планини" (Битие, гл. 8, ст. 4).

От изложеното следва, че животните имат душа и че тази душа живее в кръвта. Господ бог като че ли не понася и човекоубийствата. Но библейският бог често се увлича в приказки и ние ще видим по-нататък как яростно тласка той евреите към убийства. При това все пак ще изглежда, че неговият избран народ никак не пролива човешка кръв.

Обаче щом веднъж „старецът“ взел решение да не дави повече хората, под сделката е трябвало да се подпише. Като божествен подпис се появила дъгата, която в този забележителен ден е била пусната в обръщение за първи път.

„Аз поставям моята дъга в облака — казал бог, за да бъде знак на (вечния) завет между мене и между земята.

И когато напратя облак на земята, ще се яви дъгата (ми) в облака; и ще си спомня моя завет, който е между мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът“ (Битие, гл. 9, ст. 13–15).

Предпазливостта не била излишна, тъй като и бог не може да разчита особено много на своята памет! Да отбележим между другото, че „свещеният“ текст казва: „моята дъга“, „аз поставям дъга“. Всичко това ясно показва, че дотогава не е имало никаква дъга. А тъй като дъгата се получава от пречупването и отразяването на слънчевите лъчи във водните капки, ясно е, че през вековете, изтекли между сътворяването на света и потопа, дъждовно напояване не се е практикувало; дърветата и растенията са расли от само себе си и или им е била достатъчна потта, стичаща се от челото на човека, или пък още оня скитник Каин, който строил градове, е прокарал по цялото земно кълбо мрежа от канали за изкуствено напояване.