Лео Таксил
Забавна Библия (16)

Глава шестнадесета
Благочестивата история за десетте напасти египетски

Изглежда, предупреден вече от бога, Аарон излязъл да посрещне Моисей, узнал от него подробности по възложената им мисия, след което и двамата отишли при фараона. Царят обаче не обърнал никакво внимание на речите на братята; напротив, гоненията на евреите се усилили.

По-нататък книгата „Изход“ разказва как Аарон, отивайки отново при фараона, по съвета на бога, хвърлил жезъла си на земята. Жезълът се превърнал в змия. Обаче египетските жреци, които били свикани по този повод, също нахвърляли жезлите си по земята и техните жезли също се превърнали на змии. Но змията на Аарон погълнала змиите на придворните магьосници. Това чудо никак не разположило фараона да даде свобода на евреите.

На следния ден с удар на жезъла си Аарон превърнал водите на Нил в кръв „пред очите на фараона“. Библията добавя, че придворните влъхви съумели да направят същото. Рибата измряла, египтяните почнали да копаят кладенци покрай Нил, за да намерят вода за пиене, но безуспешно. „Свещеният“ автор забравя да обясни как са си доставяли вода евреите.

После станало нашествие на жаби, но придворните магьосници, очевидно от суетност, направили и този фокус. Жабите покрили египетската земя. Подир жабите последвали мушици. От тях бил покрит целият Египет. След това страната пъкала от песи мухи. Придворните влъхви вече не съумели да повторят „чудесата“ с мушиците и песите мухи. И все пак сърцето на фараона било твърдо като камък и той не освобождавал евреите (Изход, гл. 8).

Петата напаст била внезапният поголовен мор на конете, магаретата, камилите, воловете и овците на египтяните. Но и това не действувало на фараона. Шеста напаст: Моисей и Аарон разсипали малко пепел пред фараона и веднага всички египтяни били покрити с язви. Седма напаст: урагани и град от огън унищожили всички посеви и цялата растителност по цялата египетска земя, с изключение на провинцията Гесем, където живеели евреите. След всяка напаст фараонът се съгласявал да освободи евреите, но след това вземал думата си обратно (Изход, гл. 9).

Осма напаст: облаци скакалци доизяли онова, което останало след градушката (трудно е обаче да си представим какво е останало). Разкаяние на фараона — и вятърът отнася скакалците в Червено море. Фараонът още един път нарушава думата си и отново не освобождава евреите. Девета напаст: Египет е потънал в тъмнина, толкова гъста, че можело да се напипа с ръка. Фараонът решава да освободи Моисей и съплеменниците му, но иска да задържи в своя полза техните стада, които съвсем не били пострадали от целия поток бедствия (Изход, гл. 10).

За да се прекрати това протакане, бог изпратил ангели изтребители със заповед да избият всички египетски първородни. Но за да се избягнат възможни грешки (според разписанието избиването трябвало да стане през нощта), във всеки еврейски дом яли агне и на вратите на жилищата си евреите направили белези с неговата кръв. Така уж бил установен еврейският празник пасха. Трябва да се предполага, че ангелите, които са преминавали в полунощ по египетските градове, вероятно са имали саби за избиване на първородните и фенери за обследване на вратите. Не ние, а самата Библия така реално рисува ангелите. Колко ли се е смял прекрасният „гълъб“, диктувайки тези глупости!

И ето „около среднощ Господ порази всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка. И стана фараон през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец“ (Изход, гл. 12, ст. 29–30).

Фараонът изпратил да извикат Моисей и Аарон и почнал да ги моли по-скоро да излязат от Египет с цялото си племе.

„И синовете израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи. А господ показа милост към народа (си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни“ (Изход, гл. 12, ст., 35–36).

По-нататък „Изход“ разказва, че еврейските семейства, всички продължаващи от времето на Иаков да живеят в Гесем, се събрали преди заминаването в Раамсес. Оттук тръгнали на юг в Сокхот. Били около 600 000 само мъже, „освен децата“. Значителна тълпа „разноплеменни люде“ се присъединила към тях. Имали много и различен добитък. Моисей не забравил да вземе и костите на Йосиф.

После евреите се добрали до Ваал-Цефон (Суец), където спрели до морето. Мястото, посочено от Библията, е северният край на Суецкия залив. Ако е трябвало евреите да преминат някаква вода, това е можело да бъде само водата на фараоновия канал, който в онези времена съединявал Нил със „страната на горчивите езера“.

Когато Моисей и неговите съплеменници тръгнали на път, фараонът, който притежавал наистина библейски, много неустойчив ум, съжалил още един път, че се лишил от такива прекрасни поданици, които му създали толкова нещастия. „(Фараон) впрегна колесницата си и взе със себе народа си; и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях… И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон“ (Изход, гл. 14, ст. 6, 7, 9).

Пита се, откъде са се взели тази конница и всичките тези колесници, след като петата напаст изтребила поголовно всички без изключение коне, магарета, камили и волове в Египет? Продължавайки да фантазира, Библията съобщава, че Моисей бързо превел евреите през морето като по сухо: с просто махване на жезъла той разделил водата.

В своята библейска простота фараонът помислил, че този път е добър и за него. Стъпил на „дъното на морето“ с цялата си армия, но не му потръгнало! Моисей ударил още един път с жезъла, и то точно в минутата, когато всички египтяни били на средата на морето. „И водата се повърна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето, не остана ни един от тях“ (Изход, гл. 14, ст. 28).

"… господ порази всички първородни в египетската земя" (Изход, гл. 12, ст. 29).

Ще отбележим, че фараонът тръгнал да гони евреите не да ги изтреби, а с намерение да ги върне обратно. Евреите наброявали 600 000 здрави и въоръжени хора, а всичко, ако се смятат старците, жените, сестрите, децата, а още и присъединилите се към тях разноплеменни, вероятно са били не по-малко от 3 000 000 души. За да се вземе в плен такава маса народ, е нужна още по-многобройна армия. Трябва да се мисли, че фараонът е водил огромна армия. Наистина бог изтребил вече по един първороден от всяко семейство, но и по-младите са могли да носят оръжие. Както казва Библията, народните маси последвали своя цар. Да не забравяме, че преди заминаването си евреите ограбили египтяните: едва ли някой от окрадените се е поколебал да се спусне подир крадците. Трябва да се смята, че милиони египтяни са потънали заедно със своя фараон.

Но нито един египетски автор никъде ни с една дума не споменава за това ужасно бедствие, както и нито за една от десетте напасти, поразили египетското царство. Някои богослови се опитват да се позоват на националното честолюбие. Да кажем, че е така! Е, а другите народи в света? Как е могло да се случи и те никога нищо да не са чували за тези ужасни събития? А нали този гигантски потоп е разкрепостил изведнъж 115 царе, които плащали данък на фараона Аменхотеп! Дори Херодот, когото наричат „баща на историята“ и който привежда толкова сведения от живота на прекрасно изучения от него Египет, нито дума не е отронил за трагичната гибел на огромната египетска армия.

Без да се смущава от явната безсмисленост на „чудесния изход“, Библията съобщава, че потомците на Иаков едва не спукали коремите си от радост и смях. Мариам, сестрата на Моисей и Аарон, взела тимпан и запяла. След нея всички жени затанцували от радост. Глава петнадесета също съобщава, че Моисей веднага, през време на похода, съчинил песен в чест на бога, която целият израил пеел.

Да не забравяме, че певците и танцьорите на израил представлявали една обща група от около 3 000 000 души. Думите и мелодията били разучени за един миг. На човек му се прищява да би могъл да чуе този концерт. Дявол да го вземе! Колко знаменито е било това!