Лео Таксил
Забавна Библия (12)

Глава дванадесета
Главозамайващата кариера на свети Йосиф „Прекрасни“

Сега ще преминем към историята на Йосиф, началото на която е изложено в глава тридесет и седма от книгата „Битие“.

Любимец на Иаков от децата му е бил Йосиф, на когото той подарил много красива дреха. Йосиф е оставил подире си благочестивата репутация на тълкувател на сънища. Той стъпил много отрано на този път: на седемнадесетата си година Йосиф вече учудвал с това своите близки. За негово нещастие той имал наивността да тълкува на глас собствените си сънища, а според тези сънища всякога излизало, че съдбата трябва да го възвеличи и да унижи неговите единадесет братя. Веднъж му се присънило, че когато връзвали в полето снопи, неговият сноп се изправил и продължавал да стои, а снопите на братята му паднали пред него. Друг път слънцето, луната и единадесет звезди дошли насън да му засвидетелствуват своето най-дълбоко почитание.

Тази мания на Йосиф почнала в края на краищата да ядосва братята му. И когато една прекрасна сутрин Иаков го изпратил при тях в долината Дофан, където те пасели добитъка, деветте му братя замислили да свършат с този самохвалко. Рувим обаче се възпротивил на убийството. Затова те само разсъблекли Йосиф и го хвърлили на дъното на една пресъхнала яма. В това време се приближил керван на търговци. Напълно по библейски „свещеният“ автор бърка, наричайки ги последователно ту измаилтяни, ту мадианитяни, което далече не е едно и също, но на това ние няма да се спираме.

Почувствувал угризение на съвестта при мисълта, че юношата може да умре от глад на дъното на кладенеца, Иуда предложил на братята да извършат малка търговска сделка, предмет на която бил Йосиф: да продадат непоносимия бърборко в робство. Това щяло да бъде сравнително човеколюбиво и изгодно.

Бива! Измаилтяните, или мадианитяните, купили юношата за двадесет сребърни монети. Извлекли Йосиф от кладенеца и търговците, получили стоката, го откарали със себе си.

Рувим и Вениамин не участвували в тази сделка. Вениамин като малък седял у дома, а колкото се отнася до Рувим, той се отстранил от братята си — авторът не казва защо, — щом Йосиф бил спуснат в ямата, и не присъствувал, когато се сключвала сделката с минаващите търговци. Разказът позволява дори да се заключи, че Рувим е имал тайното намерение да освободи Йосиф от кладенеца и да го върне в бащиния дом. Той бил много огорчен, когато намерил ямата празна. Дотичал при братята и им казал: „момчето няма, ами аз, къде да се дяна?“ Но те, лицемерни и хитри като служителите на религията, вече успели да напръскат с прясна козя кръв прекрасната разноцветна дреха на брата си и я изпратили на Иаков с думите: „Намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?“

Иаков извикал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан.“ Старикът бил в отчаяние. Първоначално той си разкъсал дрехата, а после „препаса вретище около кръста си и оплаква сина си много дни“. Насълзен, той не преставал да повтаря: „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята“ (Битие, гл. 37, ст. 33–35).

А търговците отвели Йосиф надалеч в Египет и там го продали на един високопоставен царедворец. „Свещеният“ автор го нарича: „Потифар, царедворец на фараона, началник на евнусите“.^[1] А по-нататък в една от следващите глави „Битието“ съобщава, че този евнух имал жена и дъщеря.

Но да не избързваме напред. Докато Йосиф живеел в робство у Потифар, в семейството на Иуда, четвъртия син на Иаков, се разиграла цяла серия от много важни, благочестиви, религиозно-назидателни събития:

„В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец на име Хира. И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа, взе я и влезе при нея“ (Битие, гл. 38, ст. 1–2).

Прави впечатление обстоятелството, че колкото всевишният и да забранявал на патриарсите да вземат за жени идолопоклонки и особено проклетите хананейки, патриарсите упорито вършат своето. Това никак не им пречи да остават любимци на бога. Впоследствие, приемайки всичките глупости и гадости на Библията, християните направили за родословието на Исус най-зашеметяващ избор: те изпълнили списъка на прадедите му с езичници и прелюбодейци.^[2]

„И тя зачена и роди син; и той го нарече Ир.

И пак зачена и роди син; и го нарече с име Онан.

Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.

И взе Иуда за първородния си син Ир жена, на име Тамар.

Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на господа; и го умъртви господ.“ (Битие, гл. 38, ст. 3–7).

Богословите дълго се изхитряли да проникнат в постъпките на Ир, за които Библията говори толкова малко. Вземайки под внимание края на тази история и напомняйки, че бог е искал да произведе от Иуда своя „месия“ Христос, богословите благочестиво предполагат, че той живял с жена си… по содомски образец. Бог убил Ир, казват те, защото действувал така, че да няма деца. Доказателството за това е в самия текст на „свещеното писание“: „лош пред очите на господа“. А това е именно изразът, който бог използвал, като изливал гнева си върху содомчани.

Както и да е, на Тамар не вървяло с мъжете. „Тогава рече Иуда на Онан: влез при братовата си жена и ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство“ (Битие, гл. 38, ст. 8).

Според еврейския обичай родените от такова общение деца биха се смятали за наследници на умрелия, а не на действителния баща.

„Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.

А това, което правеше, беше зло пред очите на господа; и той умъртви и него“ (Битие, гл. 38, ст. 9–10).

Ето откъде произлиза и думата „онанизъм“. Основоположникът на това полово извращение е един от библейските герои. Така казва господ!

„И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела; защото си рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.

Мина се много време и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина; Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна, при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.

И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива на Тамна да стриже добитъка си.

А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.

Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си (И не я позна).

Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?

Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, доде изпратиш?

Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.

Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.

Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.

И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя. Но те отговориха: тук не е имало блудница.

Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.

Иуда рече: нека си ги държи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.

Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я и да бъде изгорена.

Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай чий е тоя печат, връвта и тоягата.

Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И я вече не позна.

Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.

И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.

Но то повърна ръката си; и ето излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.

После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара“ (Битие, гл. 38, ст. 11–30).

Не могат да ни обвинят, че под предлог да изложим същността на някакво събитие сме се ограничавали с кратък преразказ, който обезобразява „светия“ текст. Наопаки, ще се намерят вероятно много читатели, които ще кажат, че би било по-добре да се разкаже епизодът накратко, в съществените му черти, но затова пък критиката да се разгърне по-широко. Като вземаме под внимание обаче характера на произведението, което е предмет на настоящия разбор, ние предполагаме, че краткото резюме има смисъл само тогава, когато става дума за епизоди, подробностите на които нямат голямо значение. Когато пък „свещеното писание“ привежда случаи като приключенията на Тамар, тогава е съвършено необходимо да го цитираме изцяло. Та нали „свети дух“ е диктувал всичко това. Необходима е и повече светлина, за да изпъкнат всички перли на „свещения“ текст. Критиката не трябва да предостави на богословите възможност да внушават на читателите, че тях ги лъжат, като изопачават „свещеното писание“.

Всичките гадости в историята с Тамар са неотменна част на „светата“ книга и църквата не ги отхвърля, въпреки цялата им отвратителна невероятност и гадост.

Много е странно в края на краищата това, че Тамар, на която не било вървяло с първите двама мъже, е поискала да принадлежи на техния баща само защото той забравил да я даде на третия си син, както бил обещал. „Тя си намята було, за да прилича на блудница — казва Волтер, — а всъщност именно булото е било винаги дреха на порядъчните жени. Вярно е, че в големите градове, където развратът е много разпространен, проститутките причакват минувачите по улиците, както това става в Лондон, в Париж, във Венеция, в Рим; но съвършено невероятно е в жалката и бедна ханаанска страна блудниците да са причаквали минувачите по кръстопътищата. Много странно е освен това патриарх да се отдава на любовно приключение с блудница сред бял ден, на широк път, рискувайки да бъде виден от всички минувачи. И най-после вече съвършено невероятно е това, че Иуда, чужденец в Ханаан, неразполагащ там и с най-малка собственост, се е осмелил да заповяда да изгорят неговата снаха, защото тя била в интригуващо положение, и че веднага по негова заповед е била издигната клада, като че ли той е съдия и стопанин на тази земя.“

След историята с Тамар Библията се връща към Йосиф. Тук се сблъскваме с епизод, който прилича поразително на историята на Тезей, Федър и Иполит. „Свещеният“ автор съобщава, че богатият евнух и царедворец Потифар, който купил Йосифа, бил женен и макар да не се покланял на бога на Йосиф, не пропуснал да признае, че този бог помага на неговия роб във всичките му работи: „Видя господарят му, че господ е с него и че всичко, що той вършеше, господ правеше да успява в ръцете му“ (Битие, гл. 39, ст. 3).

Това наблюдение още не заставило царедвореца да премине в еврейската вяра, но „остави той всичкия си имот на Йосифа и при него не се грижеше за нищо освен за хляба, що ядеше. А Йосиф имаше хубава снага и красиво лице.

И хвърли око на Йосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.

Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко що има, е предал в ръцете ми; в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред бога?

Докато тя всекидневно тъй говореше на Йосиф, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея, случи се един ден, че той влезе в къщи по своя работа, а там, в къщи, никого от домашните нямаше; тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън“ (Битие, гл. 39, ст. 6–12).

Когато Потифар се върнал, жена му му разказала изопачено цялата история: „Робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе), но когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън“ (Битие, гл. 39, ст. 17–18).

Като узнал за мнимото покушение, Потифар изпаднал в такава ярост, че без да поиска от Йосиф каквито и да е обяснения, веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, където царят държал своите затворници. Но — о свята воля божия! — случило се, че началникът на затвора обикнал роба евреин. Той скоро смекчил съдбата на Йосиф, като го назначил началник над останалите затворници, така че в затвора нищо не ставало без знанието на Йосиф.

По-късно, след известно време, което „свещеният“ автор не определя точно, хлебарят и виночерпецът на царя паднали в немилост и станали другари на Йосиф по арест. Една прекрасна сутрин, като ги видял тъжни, Йосиф ги запитал какво им тежи. Те отговорили: Видяхме сънища и няма кой да ни ги изтълкува. „И Йосиф им рече: Нали от бога е тълкованието? Разкажете ми ги.

Тогава главният виночерпец разказа на Йосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене; на лозата имаше три пръчки; тя се разви и цъфна, завърза грозде, което узря; и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.

И рече му Йосиф: Ето тълкованието му: трите пръчки — това са три дни; след три дни фараон ще издигне главата ти и ще те повърне на твоето място и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец; но кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи из този дом; защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.

Главният хлебар, видя, че той изтълкува добре, и рече на Йосиф: И аз сънувах: ето, на главата ми три кошници; в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците небесни ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.

И отговори Йосиф и (му) рече: ето тълкованието му трите кошници — това са три дни; след три дни фараон ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците небесни ще кълват плътта ти“ (Битие, гл. 40, ст. 8–19).

Предсказанията на Йосиф се сбъднали напълно, но щастливият виночерпец не си спомнил за него.

Минали две години; „царят египетски“ също видял сън, който страшно го заинтересувал. Присънило му се, че е на брега на река, от която излезли седем тлъсти крави, а след тях седем мършави и мършавите крави изяли тлъстите. Разбудил се, но отново заспал и видял седем прекрасни класове на едно стъбло и други седем изсъхнали, които погълнали предишните. Фараонът си блъскал главата над тайнственото значение на това двойно съновидение. Съветвал се с всички мъдреци и вълшебници на своята страна; общият отговор гласял, че царският сън е толкова непонятен, колкото и необикновен. Тогава виночерпецът си спомнил за своя другар по арест. Той разказал за него на фараона, който веднага го извикал при себе си.

Йосиф разтълкувал простичко и тези сънища: двата съня имат едно и също значение. Седемте тлъсти крави и седемте пълни класове означават седем години на изобилие; седемте мършави крави и седемте празни класове означават седем безплодни години. И царят трябва да избере умен и ловък човек, който да управлява египетското царство и да назначи чиновници, които да отделят задължително настрана всяка година една пета от цялата реколта. Съветът се харесал на фараона и неговите министри.

Царят им казал: „Ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има дух божи? И рече фараон на Йосифа: понеже бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе.“ Тогава той му дал пръстена си от ръката си и го турил на Йосифовата ръка, облякъл го в дрехи от висон, окачил му златна огърлица на шията, заповядал да го качат на колесницата му и да викат: „Коленичете!“ „И го постави над цялата египетска земя“ (Битие, гл. 41, ст. 38, 39, 42, 43).

Това още не е всичко: по искане на царя Йосиф променил името си и започнал да се нарича „Цафнат-панеах“. След това фараонът го оженил и вие никога не ще отгатнете с кого „негово величество“ е сродил Йосиф. Библията едва-що ни представи случай да се удивяваме, че Потифар имал жена, макар, както гласи оригиналният древноеврейски текст, да бил евнух. Но за наша изненада „гълъбът“ снесъл още едно яйчице: през време на дългото заточение на Йосиф този евнух, който имал толкова пламенна съпруга, променил кариерата. В тридесет и седма и тридесет и девета глава ние го видяхме началник на телохранителите, в глава четиридесет и първа пък ще го заварим жрец Илиополски и баща на дъщеря. Значи за тава време госпожа Потифар е станала майка; това ни заставя да мислим, че египетските богове също са умеели да правят „чудеса“. Когато имаш работа със „свещени“ книги от която и да е митология, трябва да бъдеш готов за всичко. Да не се учудваме, че поразяващата Библия вече не квалифицира Потифар като евнух.

Изглежда, че молитвата на свети Антони му е дала възможност да намери онова, което някога е загубил.^[3] Това помогнало на Потифар, който станал жрец в особено свещения египетски град — Хелиополис, в града, посветен на бога на слънцето, да стане баща на възхитителната малка девойка Асенета. Растейки на години и по красота, малката съзряла точно по времето, когато трябвало да се жени министър-председателят на „египетското царство“ Йосиф. Тя именно станала госпожа Цафнат-панеах. Не можеш да не се възхищаваш от мъдрото правосъдие на фараона: добродетелният Йосиф пострадал жестоко от глупостта на Потифар и подлостта на неговата страстна съпруга. Невъзможно е било да се измисли по-високо, по-справедливо удовлетворение на чувствата на невинно пострадалия Йосиф от това, да го оженят за тяхната дъщеря.

Тази част на историята с Йосиф позволява да се изкажат някои съображения, подкрепящи една мисъл, изказана в началото на тази книга. Ние забелязахме вече, че Библията употребява думата „елохим“ — „богове“, когато описва сътворението на света и в много други случаи. Древните евреи се покланяли само на един бог, когото наричали Яхве, смятайки го по-висш от всички богове. Този бог те не делят на три части като християните. Употребяването на думата „богове“ говори, че някога евреите са признавали съществуването и на други богове освен Яхве. Другите народи вярвали в своите собствени племенни богове. Евреите вярвали в свръхестествената сила и на тези богове, без да виждат ни най-малко в тях дяволи и други „нечисти“ духове. Но националното самолюбие ги заставяло да твърдят, че Яхве е бил по-могъщ от всички други богове. Ето защо Библията изтъква необикновената сила на бога на Йосиф.

Потифар, виночерпецът, фараонът и неговите министри — с една дума всички египтяни, които участвуват в тая работа, имат вяра, която е различна от вярата на Йосиф. Обаче те не напускат своите богове само за това, че Йосиф, просветен от бога Яхве, е по-проницателен от египетските жреци. Всеки остава със своята религия: вярата на едните не противоречи на вярата на другите. Йосиф остава верен на Яхве, дори се оженва за дъщерята на езическия жрец и живее най-щастливо с Асенета, макар тя съвсем да не преминава в еврейската вяра. От това гледище разглежданият епизод е във висша степен многозначителен. Йосиф съвсем не използва своята почти върховна власт, за да вербува нови привърженици за своята религия. За него е достатъчно да се знае, че Яхве притежава свръхестествено могъщество и е много по-силен от всичките божества на подведомствения му народ.

Арабите и евреите са имали общ източник на легендите, от който са черпели „свещените истории“ на своите религии. Преди да е била написана Библията, в Палестина и в Арабия е била вече известна чудната история на Йосиф. Времето само изменило някои подробности, но самата тя се запазила и у народите, излезли от Арабия. Така, съгласно Корана, Потифар не е бил евнух, а Асенета вече съществувала, но била бозайниче, когато майка й обвинила Йосиф в покушение на честта й. Това малко момиченце се проявило като много разсъдително от най-ранно детство. Веднъж баща й разказвал за случая с неговата жена и Йосиф. Споменът за това дълго го мъчил; той дори запазил прочутия плащ, който неговата жена смъкнала от Йосиф и който бил малко скъсан през време на борбата. Един от слугите посъветвал Потифар да запита Асенета какво мисли тя за всичко това. Момичето, което едва започвало да говори, казало: „Чуй ме, татко! Ако майка ми е окъсала дрехата на Йосиф отпред, това е доказателство, че Йосиф е искал да я вземе насила, а ако дрехата е скъсана отзад, това значи, че моята майка е тичала подир Йосиф.“

Библията и Коранът признават в един глас, че Асенета била примерна жена. През първите седем години на изобилие тя родила на Йосиф двама синове — Манасий и Ефрем. След това настъпили седемте гладни години, но египтяните не пострадали от тях, защото Йосиф предвидливо построил големи хамбари на разни места в страната и ги напълнил с жито през време на ситите години. През годините на изпитания Египет се оказал толкова богат, че от разни други страни, също поразени от глада, идвали тук за жито.