Лео Таксил
Забавна Библия (10)

Глава десета
Светият праотец Исаак и децата, дадени му от бога

Сега ще видим изпълнението на божиите обещания относно „великото размножаване“ на Авраамовото потомство.

След смъртта на Сарра и преди брака с Хетура патриархът се заел да подреди своя любим син. Това много важно за благочестивите изследвания и за религиозно-нравственото възпитание събитие е описано в 24 глава на книгата „Битие“.

Нахор, брат на Авраам, се оженил за своята племенница Милка (Битие, гл. 11, ст. 29). На този господин Нахор не се харесвало скитането из пустинята, както на неговия брат, и той се заселил в плодородна Месопотамия. Там Милка му родила осем сина. Но тъй като тези осем малчугани му били малко, той си взел наложница на име Реума, която му дала още четири сина (Битие, гл. 22, ст. 20–24). Тези деца на свой ред се разплодили. Един от тях — Ватуил, родил Лаван и Ревека. На тази последната й предстояло да стане, по милост божия, госпожа Исаак.

Едно прекрасно утро старият Авраам извикал при себе си най-стария от слугите си, който бил в същото време главен управител на цялото му имущество. Книгата „Битие“ само веднъж го нарича по име — Елиезер, а по-нататък го именува само „роб“. Ето какво казал Авраам на „роба“: „тури ръката си под бедрото ми и ми се закълни в господа, бога на небето и бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейците, между които живея, а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака“ (Битие, гл. 24, ст. 2–4).

Коментаторите скептици са се забавлявали не малко с този клетвен обред. Работата е там, че древноеврейският текст на тази част в Библията казва направо: „вземи в ръцете си моите полови органи“. Във връзка това учените етнографи обясняват, че мъжките полови органи били на голяма почит не само поради обреда на обрязването, свързващ ги с бога, но и поради това, като източник за размножаване на човешкия род и залог за божието благословение те са белег на сила, мощ. Колкото и странен да ни изглежда този клетвен обред, трябва смирено да се преклоним пред него, тъй като не бива никак да се съмняваме, че всичко това е било продиктувано от „светаго духа“.

Всеки път, когато в съвременните издания на Библията се среща думата „бедро“, то трябва да се разбира иносказателно. Така например, четейки, че един от вождовете е излязъл от „бедрото“ или коляното на Иуда, ние забелязваме тук преднамерено изопачаване на текста, защото децата не се раждат от „бедрото“. А освен това, както ние неведнъж сме наблюдавали, „божественият гълъб“ никога не се стеснява да нарича нещата с техните истински, макар и твърде груби названия.

„Тогава слугата тури ръката си под бедрото (буквално: «хвана с ръката си половите части») на своя господар Авраама и му се закле в това“ (Битие, гл. 24, ст. 9).

След тава, вземайки десет камили, той се упътил за Месопотамия. Не е близичко!^[1]

Когато Елиезер се озовал близо до града, в който разчитал да намери роднините на своя господар, бил изтощен от умора и жажда. За щастие той срещнал хубавичка брюнетка, която отивала към кладенеца край градските врати. Тази любезна млада особа дошла на помощ на Елиезер и напоила него и камилите му. Сега е наш ред да се трогнем от промисъла божи: тази брюнетка била именно Ревека, дъщерята на Ватуил, внучката на Авраам. Подарявайки й златни обеци и две гривни, Елиезер се осведомил с кого „има чест“ да говори. Ей че картинка! Ревека го завела в къщи и го запознала с баща си и братята си. Управителят на Авраам им обяснил, че е направил своето дълго пътешествие с цел да намери в Месопотамия съпруга за Исаак. Разбира се, Ватуил и Лаван извикали:

— Това е божа работа! Нека Ревека да тръгне по-бързо с теб и да стане жена на сина на твоя господар.

Зарадван от бързия си и лек успех, Елиезер отрупал Ревека със златни пръстени и богати дрехи; той направил също подаръци на братята й и майка й. Майката на девойката искала да отложи заминаването с десет дни, но Ревека заявила, че няма време и че желае колкото се може по-скоро да бъде при своя непознат жених. Мъчно е, разбира се, да допуснем, че Елиезер е имал у себе си снимка на младия Исаак. При все това Ревека светкавично се влюбила в него до уши. От своя страна Исаак, макар и да не знаел що за жена ще му доведе Елиезер, пък и изобщо не се знаело дали ще му доведе той жена, бил влюбен, влюбен безумно: той прекарвал всичките си дни и нощи на широкия друм в очакване на кервана. Можем да си представим радостта му, когато едно прекрасно утро Елиезер се върнал, и то с пълни ръце. Управителят дал точна сметка за своите действия, а младите хора се сграбчили в обятията си.

„И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра)“ (Битие, гл. 24, ст. 67).

На първо време цялото усърдие и всички усилия на свети Исаак отивали напразно: той не можел да стане баща толкова скоро, колкото му се искало. Това било достатъчно основание книгата „Битие“ да обвини Ревека в безплодие. Всякога тук жените са виновни! „И молеше се Исаак на господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и господ го чу и жена му Ревека зачена“ (Битие, гл. 25, ст. 21).

Между нас казано, бог, изглежда, просто си е кривял душата. Нали той бил обещал на Авраам неизброимо потомство? Нали самото провидение избрало Ревека за жена на сина Авраамов? Тогава, без да наруши думата си, бог не е можел да даде на Исаак безплодна жена. Ако той е „заключил утробата“ и на тази нещастница, направил го е очевидно само за да има после удоволствието да се позанимае с отварянето й, като предварително застави малко да се поизмъчи и наследникът на възлюбения си алфонс Авраам.

И все пак работата не минала без усложнения:

„Синовете в утробата й взеха да се удрят и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита господа“ (Битие, гл. 25, ст. 22).

„Свещеният“ автор е забравил да посочи къде точно е отишла Ревека, за да говори с господа. „Светая светих“ — отделение на храма, подобно на олтара в християнските църкви — още не е била изобретена. Дотогава ставало така, че бог се появявал, където искал и когато искал. Земни отделения на небесната му канцелария на земята нямало. При все това Ревека съумяла да запита бога и той не пропуснал да й разясни: „две племена са в утробата ти и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия“ (Битие, гл. 25, ст. 23).

Най-сетне настъпило раждането. Ревека, разбира се, изпитала болки, като наказание за лакомията на Ева.

„И ето, близначета в утробата й. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха, (от Ревека)“ (Битие, гл. 25, ст. 24–26).

Много рядко се случва дете, като се ражда, да се държи с ръка за петата на друго. Толкова рядко, че засега това е единственият известен до днес случай. Но ако такива неща никога и никъде повече не са ставали, оттук не трябва да се заключава, че не са могли да стават и тогава. Тези причуди на господа бога обаче са нищо в сравнение с чудесата, с които ще се срещнем по-нататък.

За по-стар обявили Исав. Известно е, че при някои сложни юридически положения въпросът за първородството се е разрешавал в полза на онзи от близнаците, който се е появил на света втори. В полза на това решение привеждат довода: първият заченат трябва естествено да заеме по-отдалечено място в майчината утроба. Следователно трябвало е да се признае за старши Иаков. Но тези деца така се биели в утробата на майка си, че вероятно не един път променяли местата си! Е на никого не дошло на ум да разреши въпроса за първородството чрез жребий. Намерили, че е много по-просто да признаят за пръв онзи, който пръв е видял свят, Впрочем Иаков скоро отнел първородството от Исав.

„Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков — човек кротък и живееше в шатри.

Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле и (Исав) продаде първородството си на Иакова:

Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща и той яде и пи и стана, та си отиде; тъй презря Исав първородството“ (Битие, гл. 25, ст. 27–34).

Ние няма да се спираме на странността на подобен спор в епоха, когато е нямало право на първородство: едва много по-късно „бог заповядал“ старшият син да получава двоен дял от наследството. Необходимо е да отбележим обаче до каква степен мръсно е поведението на Иаков: според „свещения текст“ Исав умирал от глад и Иаков просто на просто злоупотребил с тежкото състояние на брат си. За това няма никакви оправдания. Впрочем самото име Иаков означава „онзи, който запънал“. Той, изглежда, е заслужил напълно името си, защото, както ще видим, действително е спънал Исав. Това, че така скъпо продал лещата си, не го задоволило: като разбойник, който изнудва от жертвата си откуп, той изнудва от своя роден брат и клетва за отказване от неговите права; той го разорява за паница леща. Но това още не е единственото зло, което той ще му причини. И ето, пазарлъкът, в резултат на който гладният е излъган така цинично, тази незначеща нищо сама по себе си сделка, това отричане, което всеки съд би анулирал, като получено чрез изнудване, било утвърдено от господа бога, от бога на справедливостта, покровителя на слабите, отмъстителя за потиснатите. Той признал Иаков за законен собственик на прословутите права на първородство, утвърдил разорението на Исав.

След известно време Исаак се проявил като достоен син на Авраама — като продължител на „благочестивите традиции“ на избрания от бога „праведник“.

В страната избухнал глад и Исаак отишъл в Герар, където, колкото и странно да е, продължавал да царува същият онзи Авимелех, когото Библията нарича кой знае защо цар филистимски. Бог очевидно би могъл да даде на Исаак и семейството му хляб, но предпочел да му даде само едно видение, през време на което го нагостил с реч, подобна на онези, с каквито нееднократно гощавал Авраама: „ще умножа потомството ти като небесните звезди; и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи“. С една дума, стара песен! „Исаак се засели в Герар.“ И когато жителите го запитали за Ревека, той отговорил: „Тя ми е сестра.“ „Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.

Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.

Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? Без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти и щеше да ни вкараш в грях.

И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен“ (Битие, гл. 26, ст. 8–11).

Виждаме, че Авимелех не е бил забравил чудото със „заключените“ утроби, макар от приключението със Сара да били минали около осемдесет години. Доста странно е все пак, че като отбелязва поклонението от филистимяните на своите богове, а не на бога на Авраама и Исаак. Библията твърди обаче, че техният цар езичник признава иудейския бог и божествеността на неговите завети. Що за бърканица?^[2] „И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови господ“ (Битие, гл. 26, ст. 12).

Вече казаното, че Исаак е могъл да сее в страна, в която не е владеел нито педя земя, само по себе си е доста силно. Но ако си спомним и това, че герарската земя е била пустиня, в която нямало нищо освен пясъци и камъни, „чудото“ става още по-голямо: „стократна“ реколта върху пясък! Най-плодородните земи в света рядко дават дори тридесеткратен урожай. На Исаак положително му е вървяло! Библията казва, че той бързо забогатял. При такива реколти не е чудно!

Филистимяните завидели на „светия праотец“ и затрупали с камъни всички кладенци, изкопани някога от Авраам. Възникнали спречквания и Авимелех го помолил да се махне. Исаак заминал, заселил се в долината и отново отрил кладенците на баща си. Нови спорове, ново появяване на бога, ободряващо Исаака; нов мирен договор с Авимелех; голямо пиршество. Читателят разбира, че го избавяме от досадните, макар и „свещени“, разбира се, подробности.

Що се отнася до Исав, четиридесетгодишен, той „се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.“^[3] (Битие, гл. 26, ст. 34).