Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава деветнадесета
Четвърта Моисеева книга — „Числа“

Книгата „Числа“ се нарича така, защото първите й четири глави съдържат преброяването на евреите през втория месец от втората година на странствуването им. Изброени били всичко 603 550 въоръжени евреи (Числа, гл. 1, ст. 46).

Тридесет и двете останали глави на тази книга продължават описанието на скитанията на евреите в пустинята. При все това още и в тази глава се срещат различни правила, толкова незначителни и дребни, колкото и еднообразни; половината глава 8 е посветена например на наставления как да се палят свещниците. В книгата „Числа“ могат между другото да се намерят указания за ревнивите мъже, които подозират жените си в измяна, без да са установили по някакви причини този факт.

Разговаряйки с Моисей, бог казал: „Ако жената наруши верността към него и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена… то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея една десета от ефа ечемичено брашно… и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата“… По-нататък „свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие; но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой е преспал с тебе — тогава свещеникът нека закълне жената с клетвата на проклятието и нека й каже: да те предаде господ на проклятие и клетва в твоя народ и да даде господ утробата ти да изсъхне и коремът ти да се подуе; и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин… И да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие… за нейна вреда… И кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът й ще се подуе, и утробата й ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си“ (Числа, гл. 5, ст. 12, 13, 15, 17, 19–22, 24, 27).

Това божествено предписание е наречено от бога „закон за ревнуването“.

Да се върнем сега към евреите, които под ръководството на Моисей продължават пътя си по пустинята. По заповед на бога Моисей поръчал две сребърни тръби, с които били давани сигналите за тръгване. В този етап от пътя, считайки с основание, че само манната е недостатъчна, евреите веднъж възроптали и поискали месо. Почакайте. Нали в книгата „Изход“ „свещеният гълъб“ ни каза (гл. 12, ст. 38), че като напускали Египет, нашите емигранти откарали със себе си и безброй стада? Имало наистина няколко случая, когато бог искал да му принесат в жертва първородните от овците, по онова време, когато евреите престояли около една година под Синай. Вярно е и това, че Аарон и левитите (църковниците) клали жертви в чест на златния телец. Но нима е бил изклан всичкият добитък?

Трябва да се признае, че всичко това е много непонятно: когато „свети дух“ описва жертвоприношението в пустинята, евреите притежават всичкия добитък, откаран от Египет. Но щом неговият разказ преминава върху нещо друго, същите евреи гладуват и се хранят само с разслабващата манна. Ние не ще си позволим да кажем, че „свещеният гълъб“ си противоречи: това би било безчестие и богохулство! Ние просто сме принудени да заключим, че безбройните стада, изглежда, са били изядени от бога през време на жертвоприношенията и че „светият дух“ просто е забравил да каже това. Както и да е било, щом евреите, напускайки околностите на Синая, искали с гръмки вопли месо, значи вече е нямало ни един вол, ни една овца, ни един овен, ни едно агне.

Моисей съобщил тези искания на бога. „И вятър повея от господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята“ (Числа, гл. 11, ст. 31).

От само себе се разбира, бог отец бил длъжен да направи тази отстъпка на своя народ: защото евреите изхарчили за храненето му във форма на жертви безбройните си стада. Можем да си представим как са се канели да си погуляят евреите! Но „месото беше още в зъбите им и не беше още изядено и разпали се гневът господен против народа и господ порази народа с твърде голяма пораза. И нарекоха тава място Киброт-Хатаава[1], защото там погребаха народа, който изказа прищевки“ (Числа, гл. 11, ст. 33–34).

Прищявката била да хапнат месо! Затова именно били наказани евреите.

След това странниците се насочили на север. Местността, в която емигрантите влезли, в Библията се нарича пустиня Фаран: това е североизточната част на Синайския полуостров. „Свещеният“ автор се е изхитрил да вмъкне в тази местност още една земя Мадиамска. Моисей заповядал да спрат и да изпратят разузнавачи по един от всяко коляно. Разузнавачите отишли до Хеврон, на запад от Мъртво море, в сърцето на Ханаан, населен тогава с аморейци. Разузнавачите се върнали след четиридесет дена с рапорт и в потвърждение на думите си донесли чудесни плодове — нарове, смокини и грозде. Гроздовете били толкова големи, че трябвало да ги носят няколко души. Това било неоспоримо доказателство за плодородието на страната, която нашите емигранти мечтаели да завладеят (гл. 13).

Но продължението на доклада на разузнавачите подействувало на евреите като леден душ: въжделенията им веднага изстинали.

— Никъде още не сме видели такива прекрасни плодове — казали разузнавачите. — Но жителите на страната са снажни момци, а градовете им са обиколени със здрави стени.

„Там видяхме и исполините, Енакови синове от иополниския род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи“ (Числа, гл. 13, ст. 33). Десет разузнавачи поддържали мнението, че е по-добре да не се пъхат в тази прекрасна страна. Народът взел тяхна страна. Само Иисус и Халев смятали, че страната, която видели, била твърде прекрасна, за да не се опитат да я завоюват. Те обявили, че си струва да се потрудят и че рискът е благородна работа. Но понеже народът не споделял техния ентусиазъм, бог заявил, че всички евреи ще измрат, без да дойдат до целта на своето пътешествие, с изключение на Иисус и Халев. Няколко дена по-късно се появили амаликитяните и хананейците. Те нанесли на евреите нечувано поражение (гл. 14).

Сред събитията, описани в книгата „Числа“, достоен за споменаване е заговорът на Корей, Датан и Авирон, които заедно с 250 съмишленици решили, че Моисей и Аарон не са достойни да стоят начело на левитите. Тези заговорници били внезапно погълнати от земята, която се разтворила под тях; изчезнали и те, и семействата им, а 250-те евреи — техни съмишленици, изгорели в огъня, който „излезе от господа“. Освен това бог допълнително изпратил мор на 14 700 емигранти, които не участвували в заговора: тези нещастници също умрели. И тогава левитите прекадили благодарствени благовония на господа (гл. 16).

После по заповед на бога Моисей помолил началниците на племената да му донесат по един жезъл от сухо дърво, подобни на жезъла, който всякога носел Аарон; на всеки жезъл било написано названието на коляното. Всички били събрани в скинията и към тях прибавили дванадесетия, донесен от коляното на Леви, на който било написано името на Аарон. На другия ден, за всеобщо учудване, жезълът на Аарон разцъфнал, докато останалите жезли никак не се изменили. Този жезъл бил обсипан с цветове и дори с узрели бадеми!

Това „чудо“ показало ясно, че бог утвърждава именно Аарона в неговото жреческо звание. Народът се сметнал убеден и обещал да не роптае вече срещу левитите (гл. 17).

Въпрос: ако това чудо е било така убедително, защо и за какво бог поразил с мор 14 700 души, неповинни в никакъв заговор?

Глава 19 на книгата „Числа“ е изцяло посветена на много важния епизод: бог поискал да му заколят млада червена телица без недостатъци и никога не впрягана. Намерили телица, довели я при жреца Елеазар и той напръскал с кръвта на закланата телица „седем пъти към предната страна на скинията на събранието“ (ст. 4).

В 20 глава се казва, че странниците пристигнали отново в пустинята Син. Местността била лишена от вода. Отново ропот в народа, отново удар с жезъла по скалата, отново вода — ново „чудо“! „И дигна Моисей ръката си, и удари дваж о скалата с жезъла си и протече много вода, и пи народът и добитъкът му“ (ст. 11).

Много просто! Като нямат месо, емигрантите все пак имат стада!

По-нататък бог отец заповядал на Моисей, Аарон и сина му Елеазар да се изкачат на планината Ор. Като стигнали на върха, съобразно с получените свише разпореждания, Моисей свалил одеждите на Аарон и ги надянал на Елеазар, а Аарон веднага умрял. Тогава той бил на 123 години.

В тази пустиня „царувал“ някой си Арад. Като узнал за приближаването на евреите, той тръгнал в поход, разбил тяхната многобройна армия и взел пленници. Дълбоко огорченият еврейски народ се обърнал към бога с молитва: „Ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им. Господ чу гласа на израиля и предаде хананейци в ръцете му“ (Числа, гл. 21, ст. 2–3).

При второто сражение нашите емигранти победили хананейците, изтребили ги и извършили обещаното на бога разрушение на градовете им. Но после те свърнали на юг и отново задълбали в пустинята Фаран. Сега заради новия им ропот доброто боженце им изпратило „отровни змии“, които „хапеха народа и много свят измря от (синовете) израилеви“. Тогава Моисей направил медно изображение на змия и го поставил на високо място. И всеки ухапан, като погледнел изображението, незабавно оздравявал (гл. 21, ст. 6–9).

Като поскитали неопределено време из пустинята, евреите отново се намерили на север, близо до аморейците, които живеели под властта на цар Сихон. Евреите им устроили благочестива баня. Целият народ бил „изтребен с меч“. „Царят васански“ Ог също бил победен и умъртвен, както и всички негови поданици. Божият народ завладял още една територия (ст. 21–35).

Египетските емигранти достигнали сега южните брегове на Мъртво море. Предстояло им да преминат малка верига планини, която служела за граница на страната на потомците на Моав, син на патриарха Лот от дъщеря му, роден след една прекрасна пиянска нощ. Но страната на моавците граничела на изток с мадиамската земя (трети път Мадиам!), а мадиамците и моавитците живели в добро съседство.

Като узнал за приближаването на евреите към столицата му, царят на моавитците Валак побързал да се посъветва с министрите си и с още някои умни хора. Ето какво решение било взето. В онова време в град Петор живеел някой Валаам, син Веоров, чийто занаят бил да предсказва бъдещето и да заклина съдбата. Валак решил да изпрати при него делегация, за да измоли благословия за моавитците и съюзниците им мадиамци, като не забравил също да изиска някакво силно проклятие за евреите.

Отначало Валаам отказвал да отиде да благославя цар Валак, народа му и съюзниците му. При все това струвало му се, че бог му позволявал да удовлетвори молбата на Валак. Той тръгнал на път заедно с депутацията, която дошла при него. И ето той се тътрел с магарицата си, когато изведнъж тя видяла ангел, който бил въоръжен с меч и преграждал пътя й. Магарицата хукнала през глава из полето, за да избегне срещата с ангела.

„А Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя. И застана ангелът господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната, и от другата страна.

Ослицата, като видя ангела господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.

Ангелът господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.

Ослицата, като видя ангела господен, лепна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.

Тогава господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?

Валаам каза на ос лицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.

А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и до днес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: Не.

И отвори господ очите на Валаама, и той видя ангела господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.

И каза му ангелът господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред мене; и ослицата, като ме виждаше, отбиваше се от мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.

И рече Валаам на ангела господен: съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това ти е неугодно, аз ще се върна.

И рече ангелът господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе“ (Числа, гл. 22, ст. 23–35).

zabavna-biblija-14.png"И застана ангелът господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната, и от другата страна" (Числа, гл. 22, ст. 24).

 

 

Тази история завършила с това, че еврейският народ получил трикратна благословия от устата на Валаам, за велика ярост на царя на моавитците, който възкликнал: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ги благославяш ето вече трети път; бягай прочее в земята си; аз исках да те почета, но ето, господ те лишава от почести“ (Числа, гл. 24, ст. 10–11).

Скоро ще видим как евреите се отплатили на Валаам за благословията му.

Цар Валак сменил гнева си с милост: глава 25 съобщава, че потомците на Иаков се разположили много спокойно между моавитците и мадиамците. Тази армия от 600 000 въоръжени воини, готова да изтреби и поданиците, и съюзниците на цар Валак, не помисля вече за битки. Без примирие, без преговори се възцарил мир: еврейският народ се слива дружески със съседите — мадиамци и моавитци. „Израил живя в Ситим и народът начена да блудствува с дъщерите на Моав; и приканваха те народа да принася жертви на боговете им, и народът ядеше (жертвите им) и се кланяше на боговете им“ (Числа, гл. 25, ст. 1–2).

Това, разбира се, никак не допадало на левитите, на които езическите жреци отнемали печалбата. И тогава Финеес, синът на първосвещеника Елеазар, като видял как един евреин, на име Зимри, влизал в дома на прекрасната мадиамка Хазви, ги последвал „в спалнята“ и промушил „и двамата: израилтянина и жената в корема й“ (ст. 8). Малко преди това бог изпратил на своя народ за наказание пореден мор: двадесет и четири хиляди души вече успели да измрат. Ударът от меча на Финеес зарадвал много бог и той незабавно ликвидирал епидемията. Сега бог направо заповядал на Моисей да подготви всеобщо изтребление на моавитците и мадиамците (ст. 16–18).

Преди да изпълни този божествен план, Моисей отново прибягва към преброяване, защото били минали вече 38 години, откакто евреите заминали от Египет. За тези 38 години еврейският народ се обновил, понеже, както вече отбелязахме, бог предупредил емигрантите, че нито един от напусналите Египет не ще влезе в „земята обетована“, с изключение на Иисус и Халев. Статистиката на Моисей отново дала числото 601 730 човека „от 20 години и нагоре“, способни да носят оръжие, сега вече без да се смятат левитите, които били 23 000 (ст. 26).

Изпълнявайки „божието повеление“, „израил“ се заел с изтребването на народите, които им оказали братско гостоприемство. За тази цел били отбрани по хиляда човека от всяко коляно — всичко 12 000 „отмъстители божи“ (гл. 31). Особено се струпало на мадиамците: всички мъже от този народ били изтребени, включително и „пет царе“. Евреите „убили с меч“ също Валаам, сина на Веор, този великолепен пророк, който неотдавна ги благословил.

„Мадиамските пък жени и децата им синовете израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха; всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха“ (Числа, гл. 31, ст. 9–10).

Но на Моисей това избиване му се сторило малко и той се разгневил „на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война, па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?… И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло; а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си“ (Числа, гл. 31, ст. 14–15, 17–18).

Плячката била пресметната и се оказала: дребен добитък — 675 000, едър добитък — 72 000, магарета — 61,000, и жени, които „не са познали мъжко легло“ — 32 000 (ст. 32–35). Част от тази плячка била оставена за бога, в това число и 32 мадиамски девойки (ст. 40).

В останалите глави на книгата „Числа“ няма нищо интересно: това са правила за наследяване, разписание за жертвоприношенията на празниците и предписания относно бъдещото разделяне „на обетованата земя“. Всичко това „Книгата на Иисус Навин“ повтаря с още по-скучни подробности.

Бележки

[1] Гробове на прищевките — Бел.ред.