Питър Уот
Папуа (42)

40

След елиминирането на тримата бандити Паул и Джак решиха да се разделят. Нямаха представа колко мъже има в къщата и дали около имението има техни постове. Всичко, което знаеха, бе, че са намалили броя им с трима. Паул мина отзад, а Джак остана да охранява главния вход. Угасването на осветлението в къщата му показа, че вътре има поне още един бандит.

Сърцето на Паул се свиваше от страх за Карин и Анжелика. Той се промъкна до прозореца и се ослуша, но не чу нито говор, нито писъци. Кучетата се скъсваха да лаят, но щом се приближи, веднага го познаха и утихнаха. Това не остана незабелязано за тези в къщата, колкото и които и да бяха те.

— Ти ли си, Ман? — се чу отвътре груб глас.

Паул не можа веднага да го разпознае, но Джак го позна на секундата. Омразата му към ирландеца бе толкова силна, че не му бе позволила да го забрави през годините. Изведнъж Паул се сети. Споменът за жестокия убиец, който бе продал снахата на Сен в робство, оживя с пълна сила. Решението дойде моментално: трябваше да убие този човек, преди той да посегне на най-любимите му хора.

— Аз съм, О’Лиъри. Живи ли са жена ми и дъщеря ми?

— Живи и непокътнати, поне засега — отвърна бандитът и на Паул му се стори, че чува сподавен вик, като на човек, чиято уста е запушена.

— Кой е с теб — попита ирландецът.

— Сам съм — блъфира Паул.

Но О’Лиъри не беше глупак.

— Лъжеш, Ман. Сам човек не би могъл да се справи така лесно с трима въоръжени мъже. Така че те питам отново: кой е с теб? И ако не ми отговориш честно, ще отрежа един пръст на жена ти или на сладкото ти момиченце. Ще оставя ти да избереш кой от десетте да бъде.

Паул знаеше, че мръсникът не се шегува. Бе видял със собствените си очи на каква жестокост е способен той.

— Джак Кели е с мен — извика отчаян.

— Кели?! — възкликна О’Лиъри. — Кажи му да се покаже.

— Ще се покажа, когато освободиш госпожа Ман и дъщеря й, О’Лиъри — неочаквано се обади Джак.

— Предлагам ти сделка — отвърна ирландецът, успял да разбере къде се намира Джак. — Ще освободя детето живо и невредимо, ако дойдеш и застанеш на верандата. Невъоръжен, разбира се.

— Става — отвърна без колебание Джак.

Паул изруга наум, но знаеше, че не би могъл да спре приятеля си. Съгласявайки се с условията на О’Лиъри, той всъщност подписваше смъртната си присъда.

— Не го прави, Джак — извика Паул. — Копелето ще те убие.

— Това си е работа между мен и Тим — отвърна Джак. — Той знае, че никога няма да се откажа от думите си. Но също така знае, че ако не изпълни своята част от сделката, ще го надупча на решето.

Смелите му думи не успяха да заблудят Паул. Беше ясно, че Джак се жертва за хората, които смяташе за свое семейство. В същия миг прозорците светнаха и верандата се окъпа в жълта светлина. Това бе добра възможност да разбере има ли други мъже в къщата. Но нямаше как да узнае дали ирландецът е оставил хора из храстите около имението.

Джак пусна райфела на земята и тръгна към къщата. Стомахът му се сви на топка. Отлично съзнаваше, че постъпката му е равносилна на самоубийство, но бе готов на всичко, за да спаси Карин и Анжелика. Все пак имаше възможност О’Лиъри да спази уговорката. Щом стъпи на верандата, малката Анжелика се появи увита в чаршаф и впери в него празен поглед. Зад нея се появиха О’Лиъри и Карин, чиято уста бе запушена с парцал, а ръцете й — вързани отзад. Нощницата й бе разкъсана и отдолу се подаваше голата й гръд. Ирландецът допря пистолет до главата й.

— Ела при мен, ангелче — протегна ръка към момиченцето Джак.

Гласът му сякаш отключи съзнанието на детето.

— Чичо Джак — изкрещя то. — Помогни на мама!

— Непременно — отвърна той, потърси очите на Карин и прочете нямата й молба: „Отведи дъщеря ми оттук!“

Анжелика му подаде ръката си и той тръгна обратно през двора. С крайчеца на окото си видя проснатия на земята Дадемо с пушката върху гърдите си. Нито за миг не забрави, че О’Лиъри е зад гърба му. Почувства куршума, преди да чуе изстрела, и бавно се свлече на земята. Събра сили и изкрещя на Анжелика:

— Бягай! Бягай долу при Карл! Той те чака на пътя.

И зарови лице в прахта, внезапно усетил, че всичко около него потъва в мрак. Дали защото О’Лиъри бе запалил всички лампи в къщата или защото умираше, вече нямаше значение. В устата си усети вкуса на папуаската земя. Добре, че не беше френска земя и той не беше на Западния фронт. Щеше да си умре вкъщи.

— О’Лиъри! Долен подлец! — изрева Паул от прикритието си. — Нали каза, че няма да стреляш?

— Казах, че ще пусна детето, ако Кели се появи без оръжие — се разнесе гласът на ирландеца от тъмната къща. — Никога не съм обещавал да не стрелям. Аз държа на думата си, Ман.

Паул се приближи до вратата, но не успя да надникне в къщата. Видя единствено двора и лежащия в прахта Джак. Бе наблюдавал със свито сърце как отвежда дъщеря му, как пада след изстрела на О’Лиъри. Видя как тъмното петно по ризата на Джак става все по-голямо. Дори и да беше жив, нямаше да е за дълго. Кръвта му изтичаше.

— Изглежда, че с Кели е свършено, приятел — обади се О’Лиъри от вътрешността на къщата. — Сега останахме аз, ти и твоята госпожа. Сделката е проста. Ти няма да стреляш по мен, а аз няма да стрелям по жена ти. Ще направим същото като с Кели, само че този път ти обещавам, че няма да използвам оръжието си.

— Не ти вярвам — заяви Паул. — Но ако пуснеш Карин, ще хвърля оръжието и можеш да вземеш мен за заложник.

— Това означава, че аз трябва да ти се доверя, а аз по природа съм недоверчив човек, Ман. Така че по-добре е ти да отстъпиш. Ще тръгна с жена ти към брега и когато се уверя, че опасността е отминала, ще я освободя, ще се кача на шхуната и ще се разделим по живо по здраво.

Паул разбра, че силата е на страната на ирландеца. Докато пушката беше в ръцете му, О’Лиъри нямаше да посмее да застреля Карин. Да остави оръжието си означаваше сигурна смърт за него и за жена му. От друга страна, ако мръсникът вземе Карин със себе си на лодката, можеше да я убие или да я изпрати там, където бе изпратил Айрис. Положението изглеждаше безнадеждно.

— Ще отидем заедно до брега — отвърна накрая. — Но няма да оставя пушката си.

— Съгласен — отвърна О’Лиъри.

Къщата отново се окъпа в светлина и Паул излезе от прикритието си. Опря приклада на рамото, сложил пръст на спусъка, готов да стреля веднага, ако освен О’Лиъри в къщата имаше и други мъже. Но ирландецът излезе сам, само Карин беше с него. Устата й все още беше запушена.

— Знаеш ли — каза тихо Паул, когато двамата се приближиха един до друг. — Веднъж те държах на мушка. Беше преди години, когато качи Айрис на онази арабска галера.

Ирландецът го погледна изненадано.

— Оставих те жив и съжалявам за това. Ако те бях очистил навреме, сега Джак щеше да е жив и здрав и семейството ми нямаше да изживее този ужас.

— Бил си при Флай Ривър през двайсет и трета? — смая се О’Лиъри. — Не че миналото има някакво значение. По-важното е какво може да стане през следващите няколко минути, ако не си достатъчно внимателен.

— Ако застреляш жена ми, си мъртъв — каза кротко Паул и ирландецът настръхна. — Но те уверявам, че ще направя всичко, за да спася жена си. Ако стане така, можеш да отплаваш, без да се притесняваш, че ще те последвам. Друг път ще изравняваме резултата.

— И аз мечтая за този момент — отвърна ирландецът и слезе по стълбите на верандата с опрян в главата на Карин пистолет. — Жалко, че Джак си отиде без време. Щях да му кажа къде е онази красавица, снахата на стария Сен. Чух, че ако я издири, ще наследи огромно богатство и няма да му се налага да работи до края на живота си.

— Знаеш ли къде е Айрис? — попита Паул.

— Тя е с моя стар приятел, жабаря Пиер — отвърна той и побутна Карин с дулото на пистолета си. Предвидливо я бе оставил между себе си и Паул като гаранция за собствената му сигурност. — Пиер реши, че ще му трябва съпруга, за да развърти малкия си бизнес. Но не мисля, че те интересува къде точно са се установили.

Паул не беше религиозен, но в следващите няколко секунди започна да се моли с цялата си душа. Видя, че някой излиза от храсталака и притичва зад гърба им към неподвижния Дадемо. Можеше да се закълне, че това е Лукас. Младежът взе пушката от Дадемо и се промъкна зад гърба на О’Лиъри, като зареди много бавно и внимателно, за да не чуе бандитът изщракването на магазина.

Но дали заради промяната в поведението му или заради друго О’Лиъри подуши опасността и погледна през рамо, за да се убеди, че всичко е наред. Лукас все още беше далеч, но в отчаянието си хвана пушката с една ръка като пистолет и се прицели. О’Лиъри моментално насочи пистолета си към него, но Лукас беше по-бърз. Натисна спусъка и куршумът пръсна главата на ирландеца.

Паул грабна Карин в прегръдките си точно преди да припадне.