Питър Уот
Папуа (23)

21

Куентин Ароусмит внимаваше много със закуската. Едно твърдо сварено яйце и препечена филийка му бяха достатъчни, въпреки че дните му бяха напрегнати, с много работни срещи и подписване на всякакви документи.

1921 година обещаваше да бъде добра. Клиентите се увеличаваха с всеки ден и компанията щеше да отчете висока печалба. Мъжете се бяха завърнали към цивилния живот и икономиката се раздвижваше. Неговата консултантска и кредиторска къща беше най-мощната в страната. Конкурентите можеха само да събират трохите от трапезата му.

— Имаме малък проблем — обади се Каролин и почука с лъжичката по черупката на своето яйце.

— Какъв проблем — изръмжа той и се скри зад сутрешния вестник. От началото на войната му бе станало навик да се пази от всякакви проблеми.

— Мисля, че Ерика е бременна.

Ароусмит свали вестника и изгледа жена си едновременно презрително и предизвикателно.

— Нали се разбрахме, че тя е твоя играчка? Сама трябва да се справиш с проблема. Да намериш там някакъв лекар…

— Опитах се да убедя горкото момиче, но то се страхува от аборт. Разказа ми за своя приятелка, която умряла при подобна процедура. Бременността е доста напреднала и абортът наистина ще е опасен за нея.

— Какво общо имам аз с това? — попита надменно Ароусмит. — Тя беше само твоя приятелка, независимо от подозренията ти.

— Не те подозирам в нищо. Ерика е сигурна, че бащата е онзи Джак Кели.

— Но скандалът около нейната бременност ще засегне мен. Какво ще си помислят хората, когато жена, живееща под моя покрив, изведнъж забременее? Естествено е да обвинят мен.

— Ето, виждаш ли, Куентин? — самодоволно се усмихна Каролин. — Разбираш ли сега, че проблемът не е само мой? Трябва двамата да се погрижим за това.

Той се намръщи, но трябваше да се съгласи с нея.

— Бихме могли да му я върнем обратно. Да й затворим устата с малко пари.

— Но аз се привързах към това малко котенце — нацупи устни Каролин. — Не бих искала да я връщам при онзи дивак, въпреки че в случая тя е постъпила като глупачка.

— Ще телеграфирам на онзи кучи син Кели в Папуа и ще му кажа какви ги е забъркал.

Бяха минали месеци, но той все още потръпваше от мисълта за разярения мъж, който бе нахлул в офиса му и го бе заплашил. До този момент Куентин Ароусмит никога не бе попадал в подобна ситуация, винаги бе гледал да пази гърба си. Безумният блясък в очите на бившия войник го накара да затрепери от страх. Такъв човек би могъл да го убие, без да му мигне окото. Споменът за онзи момент и досега го измъчваше. Не бе събрал кураж да се изправи пред онзи луд човек и да го постави на място. Всички в офиса наблюдаваха как трепери от страх. Затова намрази Джак Кели и бе готов на всичко, за да го смачка.

Ароусмит извади късмет и се ожени за жена от аристократичен род, която подкрепяше усилията му да се превърне в най-богатия и най-влиятелен мъж в Австралия. Семейството на Каролин бе богато колкото и неговото. Двамата с нея се харесаха веднага и усетиха, че имат сходни начини за забавление. И двамата търсеха тайните радости в секса и той угаждаше на всичките й капризи в леглото.

Намерението му да прати телеграма до държавната администрация в Папуа и да ги уведоми, че Джак Кели е изоставил бременно младо момиче в Сидни, бе добро начало за отмъщението му. Знаеше много добре какво ще си помислят консервативните държавни служители за своя уважаван гражданин. При частните си разследвания той бе разбрал, че сър Хюбърт уважава Кели като човек на честта. Нека да види сега как почтеният Кели напомпва корема на невинно момиче и го зарязва в чужд град.

— Изобщо не те съветвам да говориш с този ужасен човек — с един замах Каролин помете всичките му мечти за отмъщение. — Ще ми е мъчно за нея, но мисля, че ще е най-добре да й помогнем да се върне в Германия. Тя го иска с цялото си сърце.

Ароусмит нямаше представа за желанието на Ерика, но то му се стори добър изход от неприятната ситуация. Германия беше далеч от тук, а както казват — далеч от очите, далеч от сърцето. И не беше тяхна работа какво ще се случи с нея след това.

— Трябваше веднага да ми го кажеш. Утре ще купя билет за първия кораб до Германия и ще се разделим с нея завинаги. Може дори да поплачем — подхвърли язвително.

— Трябва да й дадем някакви пари, за да роди спокойно детето. Тя го заслужава. Нали ще се погрижиш за това? Ох, забравих да ти кажа — тя ще пътува в първа класа, не в товарното отделение, между твоите стоки.

— Искаш прекалено много от мен, Каролин — сви вежди той. — Тя е просто едно случайно момиче, оставило се да бъде излъгано от онзи мръсник.

— Не бъди такъв досадник, Куентин — сбърчи носле съпругата му. — През последните месеци тя ни беше предана. Заслужава поне малко загриженост от наша страна.

— Ще ангажирам билет в първа класа — взе първото си бизнес решение за деня той. — Тя ще напусне живота ни най-късно следващата седмица.

— Добре. А кога ще отидем на малка разходка из Европа? — попита сладко Каролин и бутна чинията с яйцето пред себе си. — Отдавна не съм била в Париж.

— Всичко по реда си, скъпа — изсумтя Ароусмит.

В момента имаше много по-важна работа от удоволствието да диша вонящия на чесън дъх на жабарите. Отговаряше за цяла финансова империя и се надяваше с малко късмет един ден да поднесе в краката на сина си цялата страна. Но този син все не идваше. Хвърли поглед към красивата си съпруга и поклати глава. Колко жестока беше съдбата към него! Дори да притежаваше всичките пари на света, пак не можеше да си купи наследник.

Облечен в красива ливрея стюард я заведе до каютата й в първа класа. Наложи й се да се оправя сама. Каролин не си направи труда да я изпрати, просто й пожела приятно пътуване и нареди на шофьора да я закара до кея. Щом пристигнаха, той свали единствената й пътна чанта и веднага потегли обратно.

Стюардът й подаде ключа от каютата и я остави. Най-накрая беше сама. Влезе в стаята, хвърли се на леглото и закри очите си с ръце. Тялото й се разтърси от ридания. Защо всичко се обърка така? Да, тя мечтаеше да се върне в родината, но не бременна и бедна. Сумата, която й даде семейство Ароусмит, беше щедра, но недостатъчна, за да живее спокойно без закрилата на съпруг. Сети се за Джак. Можеше да му пише и да му обясни в какво положение се намира. Но веднага отхвърли тази мисъл. Все още подозираше, че той е убиецът на Волфганг.

Отиде до люка и се загледа в изпращачите, които се надпреварваха да пожелават на своите близки лек път. Дали някой щеше да се сети да я посрещне в Мюнхен? И какво щеше да прави с дете от баща-убиец?

Тръсна глава и избърса решително сълзите си. Все пак тя се връщаше в родината и скоро щеше да види мъжа, който бе изместил Волфганг от сърцето й. Какво ли правеше той сега? След две седмици щеше да бъде при него и да се включи в борбата му за една нова велика Германия.