Питър Уот
Папуа (30)

28

Отношението към Герхард в службата се промени рязко. Където и да се появеше, в помещението настъпваше пълна тишина. Вече никой не им идваше на гости. Никой не го търсеше. И той разпозна безпогрешно сигналите. Беше време да действа.

Знаеше, че неговият шеф, полковник Шпеер, има списък на хора, които бяха потенциална заплаха за нацистката партия. Крайната цел на Хитлер беше да управлява сам, без коалиционни партньори. Списъкът съдържаше имена на членове на комунистическата партия, интелектуалци, способни да атакуват идеологията на партията, църковни деятели, юнионисти, държавни чиновници, учители и други. Всички хора в списъка бяха осъдени на смърт в името на голямата цел — Велика Германия.

Никой от отдела нямаше достъп до този списък. Шпеер го държеше в сейфа си и единствен той знаеше комбинацията за отварянето му. Но не помнеше числа. Беше интелигентен човек, но слаб в математиката. Това бе причината да си запише комбинацията на листче. Но къде го държеше? Шпеер не беше глупак и не би оставил листчето с цифрите на бюрото си. Сигурно го носеше със себе си. Герхард реши да провери. Един ден, когато му донесе папка с документи, които знаеше, че трябва да се заключат в сейфа, той заговори шефа си, за да остане по-дълго в кабинета му. Шпеер извади от джоба на панталона си сгънато на четири листче, прочете цифрите и отвори бронираната врата.

Сега проблемът беше как да накара Шпеер да свали дрехите си. През следващите дни започна да крои всевъзможни планове, за да изпълни задачата си. „Ерика“, измърмори под носа си най-накрая. Тя беше единственото решение. Но как да си осигури нейното съдействие? Невъзможна задача. Тя не се интересуваше от него. Беше й все едно, дали ще остане жив. Но ако имаше жена, която можеше без проблеми да накара един мъж да свали дрехите си, това беше тя.

Наложи се да чака още два дни, докато Ерика се прибере вкъщи. Отсъствието й бе толкова продължително, че той бе започнал да се чувства по-скоро като домоуправител, отколкото като съпруг. Все още се въртеше в леглото, изтощен от безсънието и тревогата, когато една сутрин преди разсъмване чу, че кола спира пред вратата. Жена му отвори външната врата и се чу весел смях. Вратата се затръшна и веднага след това се отвори друга. Той остана в леглото с широко отворени очи. Нуждаеше се отчаяно от помощта й, но не знаеше как да я накара да му помогне.

Най-после вратата на банята се отвори отново и силуетът й се очерта на мътната светлина в коридора.

— Буден съм — обади се той.

Тя веднага загаси лампата в коридора. Винаги, когато се завръщаше след дълго отсъствие, проявяваше иначе непривичен за нея свян. Събличаше се на тъмно и веднага се пъхваше под завивките.

— Не исках да те будя — прошепна тя и на него му се стори, че ледената нотка в гласа й се бе стопила. — Искам да говоря с теб.

Това вече беше изненада. Герхард се надигна, седна в леглото и запали лампата. „Божичко, колко е красива“ — помисли си горчиво. Защо се случи така между тях?

— Искам развод — започна направо тя. — Сигурна съм, че и за двамата ще е по-добре. Няма да оспорвам правата ти над Елза.

Герхард примигна смаяно. Нещо в живота на жена му се бе променило. Може би най-накрая бе срещнала мъжа, с когото искаше да прекара живота си?

— Кой е той? — полюбопитства. — Познавам ли го?

— Не е важно — нетърпеливо отвърна тя. — Надявам се, че ще се съгласиш на развод?

— Ако нямаш претенции към Елза — да. Искам тя да остане с мен. Елза е моя дъщеря.

Тя се засмя и гневът отново се надигна в него.

— Ти не си й баща — подигравателно го изгледа тя. — И двамата го знаем. Омъжих се за теб само защото имах нужда от човек, който да се грижи за двете ни. Учудващо е, че не си го разбрал от самото начало. Мисля, че и за слепия беше ясно, че не те обичам.

Герхард наведе глава. Сърцето го заболя от жестоките думи, въпреки че бе разбрал истината само седмица след сватбата.

— Ще ти дам развод — промълви тихо.

Ерика го погледна учудено. Бе очаквала отказ, скандали, а стана толкова лесно. Може би наистина го подценяваше.

— Много добре — кимна тя. — Ще си направя кафе преди лягане. Ти искаш ли?

Той поклати глава. Беше ясно, че няма да може да си осигури помощта й с разумни доводи. Но имаше и други начини. Планът, който неочаквано се зароди в главата му, щеше не само да му свърши работа, но и да му даде възможност за отмъщение. Трябваше само да се въоръжи с търпение. И въпреки тревогите си продължаваше да се пита кой от всичките й любовници я бе накарал да поиска развод. Всъщност дори и това нямаше значение. Важното беше двамата с Елза да напуснат страната. И трябваше да бърза, защото облаците над главата му се сгъстяваха с всеки ден.

На сутринта, още с отварянето на вратата на разузнавателния отдел, Герхард се зае с първата стъпка от изпълнението на плана си. Отиде до кабинета на приятеля си и го поздрави, както правеше всеки ден. Взе папки от кантонерката и каза:

— Днес ще се заема с това, Нюман.

— Добре, Щал — му кимна той.

Работата на Нюман беше да записва и да докладва за всяка информация, получена на отворения телефон за недоволни граждани или членове на партията. Все повече хора от различни съсловия влизаха в редовете й и телефонът непрекъснато звънеше. Хората съобщаваха за една или друга нередност, за своите подозрения към този или онзи активен член. Правеха го от възмущение или да се докарат пред ръководството, но по този начин отделът набираше хора за своите списъци и прочистваше редовете си от евентуални шпиони и нелоялни членове. По-голямата част от тази информация беше безполезна, но понякога Герхард, който преглеждаше записките на Нюман, се натъкваше на нещо интересно. Беше време да добави още едно име в списъка с хората, които заплашваха Адолф Хитлер. Почука на вратата на полковника и постави папката с обажданията от тази нощ на бюрото му. Към купчината с документи имаше още един, съставен от него. Сега вече нямаше връщане назад.

Върна се в кабинета си, седна и започна да си играе с молива. Не откъсваше очи от стенния часовник. Чакането бе ужасно. Подскачаше при всеки звук, говор или смях от коридора. Дори и при затръшването на вратата под напора на силния вятър. По едно време, изнервен от чакането, протегна ръка към купчината с книжа на бюрото си, но отново се облегна назад и се загледа в часовника. Не беше в състояние да работи. Минаха четири часа, преди най-после полковник Шпеер да го извика в кабинета си. Опита се да се успокои, но сърцето му биеше толкова силно, че едва стана от стола си.

Шпеер седеше зад бюрото и бавно и методично набутваше в устата си разрязано на две хлебче с кренвирш. Трохите падаха върху документите и Герхард разпозна в отворената папка същата, която му бе донесъл сутринта.

— Приемам, че сте чели рапорта на господин Нюман — попита полковникът и от устата му се разхвърчаха трохи.

— Да, сър — отвърна сковано Герхард.

— Тогава знаете за информацията, свързана със съпругата ви?

— Да, сър.

Шпеер вдигна очи към него.

— Странно е, че не сте подходили по разбираем за всеки човек начин и не сте изгубили този документ, господин Щал.

Герхард очакваше този въпрос.

— От сутринта не съм на себе си, господине. Разкъсвам се между дълга си към партията и любовта към съпругата си — отвърна тъжно. — Но предполагам, ще се съгласите с мен, че дългът е винаги на първо място, както беше и на фронта, вие знаете по-добре от мен. Не мога да възразявам срещу очевидното. Оставих информацията без коментар. Източникът й ми се стори надежден, затова реших, че е по-добре да оставя на вас да прецените.

Шпеер се намръщи и се загледа в документа. Той знаеше, че бракът на неговия служител не можеше да се нарече щастлив. Знаеше и за репутацията на Ерика, която бе готова да легне с всеки офицер от командния състав. Дори завиждаше на тези мъже. Бе срещал веднъж госпожа Щал и бе оценил високо достойнствата й. Не че не можеше да си затвори очите, но през последната война една жена на име Мата Хари бе успяла да превърне в глупаци не един и двама високопоставени офицери от двете страни на фронта. Докато обмисляше ситуацията, Герхард следеше зорко изражението му и щом видя колебание, реши да действа моментално. Иначе всичко щеше да пропадне.

— Господин полковник, като се има предвид деликатната ситуация, не е ли възможно да разпитате жена ми на четири очи?

— Няма да е лесно — замисли се Шпеер. — Тя има влиятелни приятели, които ще искат да се намесят.

— Мога ли да предложа гостоприемството си за тази цел? Бихте могли да наминете към нас и да я разпитате в… така да се каже, приятелска обстановка. Нали разбирате… просто едно посещение в дома на ваш подчинен…

— Бих могъл… Така или иначе трябва да дам мнението си за този рапорт и ако обвиненията се окажат истина, да предам информацията по-нагоре.

— Съгласен съм, господин полковник — отвърна Герхард. Знаеше, че си играе с огъня, но си заслужаваше. И поне засега нещата се нареждаха по предвидения план. — Кога смятате, че ще е удобно?

Шпеер се замисли. Тази вечер имаше среща с Хайнрих Химлер, шефа на охраната на Адолф, която наскоро бе преименувана на СС. Никак не харесваше този дребен надут пуяк и недоумяваше как човек без военен опит може да заема такъв пост. Но такава беше политиката на партията, целта й бе да привлече младите и да ги обедини около идеала за Велика Германия.

— В следващите два дни нямам възможност да се занимавам с този въпрос. Но след това ще се заема със случая. Надявам се, че няма да информирате съпругата си за рапорта?

— Разбира се, сър! — отвърна Герхард и го изгледа едва ли не обидено. — Знам добре дълга си.

— Свободен сте, господин Щал — махна с ръка полковникът и посегна към втория кренвирш. — Върнете се към работата си.

Герхард напусна бързо кабинета му. Спря в коридора и пое дълбоко дъх. Едва сега осъзна напълно какво е направил и ръцете му се разтрепериха. На практика бе осъдил Ерика на смърт. Ако искаше да оцелее, тя трябваше да му съдейства. Това се наричаше изнудване, но такава беше играта на разузнавача — да разбере слабото място на противника и да го използва. Бе живял достатъчно дълго с нея и познаваше страховете й. Но знаеше също, че ако се провали, името му моментално ще попадне в списъка с безследно изчезналите. И най-вероятно тялото му нямаше да бъде открито никога.

Шпеер обаче не беше глупак. Той слушаше внимателно всяка дума на служителя си. Знаеше, че неговото име също е в тайния списък с неудобните за партията хора, и беше наясно, че скоро ще му се наложи да го вкара в списъка с нелоялните. Макар лично той да не вярваше, че Герхард може да предаде идеалите на партията. Говореше се, че знае много неудобни за Адолф тайни и ако си отвори устата, би могъл да повлияе на вота при следващите избори. Шпеер беше наясно, че не е здравословно да знае прекалено много за ръководителите на партията и особено за нейния лидер. Ако искаше да си запази работата, трябваше да действа бързо и да премести Щал от отдела си, преди срещу него да бъдат предприети други мерки. Той изяде последното парче от кренвирша, оригна се и се зае да подготви документите за срещата си с Химлер. Срещата с госпожа Щал го вълнуваше, но той не мислеше, че тя ще промени нещо и ще го накара да забрави за рапорта срещу нея.

Лицето на Ерика изразяваше пълно недоверие. Герхард седеше пред нея със сключени на гърба ръце и ги топлеше на камината зад себе си. Чакаше я да осъзнае новината за предателството си и я гледаше сериозно, почти тържествено, като съпруг, чиято преданост към семейството все още съществува.

— Абсолютна нелепица — избухна тя. — Не съм давала никаква информация на чужди репортери!

— Вярвам ти, Ерика — увери я Герхард и наистина й вярваше. — Но рапортът е от надежден източник. Може би един от чужденците, с които си пропуснала да спиш, е решил да си отмъсти.

— И хер Шпеер ще дойде вкъщи да ме разпитва? Веднага ще го убедя, че това са глупави лъжи.

— Мисля, че трябва да се понапънеш малко повече — кротко отвърна той. — Да приспиш вниманието му, както само ти си знаеш.

Тя подскочи и го изгледа възмутено.

— Аз си избирам любовниците, Герхард. Никога не бих легнала с някакъв си застаряващ чиновник с нисък чин и незначителен принос към партията.

— Погледни го от тази страна — почти нежно каза Герхард. — Хер Шпеер сигурно няма да е добре разположен към една партийна курва. И въпреки че е на ниска длъжност, уверявам те — тези над него се вслушват в думите му. И не мисли, че не знам колко мъже са минали през спалнята ни, докато съм на работа. Но този път ще си затворя очите — завърши великодушно.

— Как така изведнъж се загрижи за мен? — присви очи тя. — Чакай, чакай, да не би ти да стоиш зад всичко това? Ти си написал доноса!

— Няма никакво значение — въздъхна той. — Важното е, че ще възбуди подозрения и ще се проведе разследване.

— Ще кажа на хер Шпеер, че ти си нагласил всичко.

— Няма да помогне. Времената са такива, че и най-малката сянка върху нечия репутация може да коства главата на човек.

Ерика се отпусна на стола и се загледа в пламъците на огъня. Герхард беше прав. Беше невъзможно да попаднеш в докладите и да излезеш сух от водата. Колко съжаляваше сега, че го бе уредила на тази служба! Сега наистина трябваше да се потруди, за да убеди шефа му, че е невинна. Да, наистина бе подценила Герхард.

— Ще го направя — прошепна тя.

„Да, ще го направя, но така, че ще съжаляваш за това — помисли си тя. — Ще си платиш за всичко. Дори и в най-лошите си кошмари не си сънувал това, което ще ти се случи.“ И вече замисляше план за отмъщение срещу мъжа, когото презираше толкова много, само защото й се бе наложило да разчита на него в младостта си. Ах, защо Адолф не беше до нея, а този глупак, който все още вярваше в някакви си идеали!