Питър Уот
Папуа (28)

26

Герхард Щал затвори вратата и се отпусна тежко в огромния стол, чиято кожена тапицерия вонеше на цигари. Нуждаеше се отчаяно от едно питие, но беше прекалено уморен, за да отиде до кабинета и да си налее. Януарските избори през трийсет и трета бяха успешни за Адолф, но колкото повече постигаше партията, толкова повече двамата приятели се отдалечаваха един от друг. Някогашният му приятел не искаше повече да го вижда.

Безочливият отказ за поисканата от него среща днес го вбеси. Двамата с Адолф бяха неразделни в най-тежките за партията времена, но всичко се промени, когато приятелят му се намеси в голямата политика. Защо постъпваше така? Нима не беше дясната му ръка от първия ден, когато се срещнаха? Нима не посрещаха рамо до рамо куршумите по улиците на Мюнхен през двайсет и трета? И нима не бе единственият, който не пропускаше свиждане, когато го арестуваха? Седеше с часове, докато Адолф диктуваше „Моята война“ на онзи странен и безличен човек Рудолф Хес. Но постепенно Адолф започна да го измества все по-назад и Герхард тръгна надолу по партийната стълбица, докато заседна на настоящата работа в разузнавателния отдел към СА, която се свеждаше едва ли не само до задължението му да осигурява гимназисти за хомосексуалните апетити на приятеля на Адолф Ернест Ром. Герхард не харесваше Ром, но се страхуваше от него. Той беше жесток и безмилостен човек, чиято страст към млади момчета бе известна на всички, но това не го притесняваше. Открито парадираше с бруталните си методи, а Адолф го толерираше.

Сякаш Адолф вече не искаше Герхард в живота си. Дали в крайна сметка нямаше да свърши с куршум в главата? Знаеше прекалено много за миналото му, както и за бъдещите му планове, а това беше опасно. Изведнъж го прониза студ, въпреки че камината гореше. Беше на трийсет и му се живееше.

Имаше и друга причина да се страхува. Елза. Елза не беше негова дъщеря, но той я обичаше като своя. Момичето беше на дванайсет и беше съвсем различно по характер от майка си, която още в първите дни след раждането даде да се разбере, че детето не я интересува. И това продължаваше и досега. Елза израсна под грижите на различни бавачки, докато майка й, неговата съпруга, живееше скандално, не пропускаше нито едно партийно тържество или пикник с членовете на партийното ръководство.

Герхард съжаляваше, че се ожени за нея, но тя се върна от Австралия толкова отчаяна и безпомощна, че му дожаля. Каза му за бебето и той се закле, че ще го отгледа като свое дете. Направиха скромна сватба и три месеца по-късно се роди Елза. Отначало му беше трудно да се държи мило с детето. За биологичния баща знаеше само, че е бивш войник, австралиец, който изнасилил Ерика в Сидни. Щом се възстанови от раждането, жена му започна да прекарва времето си извън дома, не се връщаше по цяла нощ, а когато се прибираше, носеше скъпи подаръци от мъжете, към които е била благосклонна. В партията я ценяха, защото умееше да убеждава богатите индустриалци да пуснат по нещо в партийното ковчеже. Сега, когато вече я познаваше добре, Герхард бе убеден, че не е била изнасилвана. Ерика бе родена лъжкиня. И въпреки всичко не можеше да не си признае, че зашеметяващата й красота и щедрата й природа бяха направили повече за партийната му кариера, отколкото безрезервната му преданост към Адолф.

Герхард отдавна беше престанал да се ядосва и да вдига скандали на жена си заради поведението й. Беше се научил да си затваря очите. Тя имаше връзки навсякъде и той беше наясно, че ако си кротува, ако не друго, то поне няма да остане без работа. Тя му го бе обещала по време на един кратък меден месец преди две години. На практика именно тя му намери тази работа. Бе преценила, че разузнаването ще бъде важен отдел, когато Адолф дойде на власт. Но сега изглеждаше тъкмо обратното и понякога Герхард се чудеше дали чрез тази служба Ерика не бе подготвила екзекуцията му. Тази мисъл го накара да потръпне. Трябваше да предприеме нещо и да се погрижи за своето оцеляване.

— Папа, вкъщи ли си? — чу гласа на Елза от втория етаж на скромната им къща.

— Да, любов моя — отговори уморено той. — Долу съм.

Чу стъпките й по стълбите и след малко вратата се отвори. Тя се появи и сърцето му веднага се смекчи. Дъхът му винаги секваше, когато я видеше. Елза беше копие на майка си, но имаше нежна душа и беше мила по природа.

— Изглеждаш уморен, папа — каза загрижено момичето и се настани на коленете му. — Мисля, че мама няма да се прибере тази нощ.

Любовта на дъщеря му прогони мрачните мисли от главата му.

— Че кога се е прибирала? — отвърна той с лека усмивка и я целуна по косата.

Елза въздъхна дълбоко и се притисна в баща си. Майка й наистина никога не си беше вкъщи, но затова пък баща й прекарваше с нея всяка открадната от важните си служебни задължения минута и тя знаеше много добре на кого да разчита.

Но тази вечер Ерика учуди и двамата, като се върна у дома, макар и късно. Дотогава Герхард бе успял да прогони страха за бъдещето си с половин бутилка шнапс. Алкохолът обаче го настрои войнствено, особено когато я видя да стои до камината, облечена в прилепнала към красивото й тяло рокля и с огърлица на изящната шия, която не бе виждал досега. В едната си ръка държеше дълго цигаре, а в другата — чаша с шампанско.

— Днес коментираха твоята лоялност към партията — изрече хладно тя.

— Къде го чу? — попита уморено той. — Между измачканите чаршафи, докато си почиваше от поредната игра с поредния любовник?

— Не бъди груб! — ядоса се Ерика. — Казвам ти го за твое добро.

— Защо просто не се разведем, Ерика? — попита Герхард и веднага съжали за въпроса си. Въпреки унижението, на което бе подложен, все още безумно я желаеше.

— Мисля, че това положение устройва и двама ни — отвърна нагло тя. — Поне засега. Когато реша, че повече не ми изнася, ще те уведомя.

Той не разбра какво точно се случи след това. Пред очите му падна червена пелена и трупаните през годините обида и презрение експлодираха като бомба в него. Осъзна се едва когато я видя да лежи на пода, закрила с ръце зачервеното си и подуто от юмруците му лице.

— Искаш мъж? Ето ти мъж — изкрещя той и се хвърли върху нея. Разкъса роклята й и малките й, но идеално оформени гърди изскочиха на сантиметри от очите му.

Ерика се разтрепери. Внезапният яростен изблик на Герхард я изплаши. От години тя се отнасяше с презрение към него. Според нея такъв човек нямаше бъдеще в Нова Германия на Адолф. Все критикуваше, все се вайкаше за нещо, непрекъснато повтаряше, че това, което става, няма нищо общо с идеалите, които изповядваха в началото. Беше жалък идеалист, а в нейния живот нямаше място за идеализъм. Ерика жадуваше за власт и бе осъзнала, че единственият начин да се добере до нея бе да се държи здраво за Адолф и партията му. Но Герхард й пречеше и тя често си мислеше как може да го отстрани от пътя си.

Герхард я стисна за шията. Тя се задушаваше, очите й се разшириха от страх.

— Защо не ме презираш сега? Къде отиде подигравателната ти усмивка? — извика.

— Папа! Папа! Какво правиш?

Викът на Елза го отрезви. Пусна Ерика и я остави да лежи на пода.

— Животно! — изсъска тя. — Ако още веднъж ме докоснеш, си мъртъв.

— Не по-голямо животно от онези, с които се въргаляш всяка вечер — отвърна той. — Познавам добре корупцията, измамата и бруталността им. Познавам и твоя безценен Адолф. И знам, че ако вземе властта, Германия ще се прости с мира, дъщеря ми ще стане като теб и всички онези, които наричат себе си патриоти, ще се гаврят с нея.

— Дъщеря ти? Знаеш, че не ти е дъщеря! — извика тя и се изправи. — Баща й е на хиляди километри оттук.

Очите на Елза, която стоеше до вратата, се разшириха от страх и изненада.

— Какво означава това, мамо? — едва успя да изрече.

— Майка ти е ядосана и говори глупости — реагира светкавично Герхард. — Това не е истина.

— Той не ти е баща — кресна Ерика. — Твоят истински баща не е германец.

— Евреин?! — изтръпна момичето.

— Не, австралиец — бързо отвърна Ерика. Дори и тя не можеше да допусне такава кощунствена мисъл в главата на дъщеря си. — Враг на родината, който ме изнасили.

Елза остана като вцепенена няколко секунди, после се обърна и побягна нагоре по стълбите. Герхард изгледа жена си с омраза и тя отново усети ужасяващ страх.

— Ще гориш в ада за това!

Ерика се сви като ударена, но се окопити бързо, когато той отново направи опит да се приближи до нея.

— Само ме докосни с пръст и ти обещавам, че повече няма да видиш Елза — заплаши го тя. — Имам достатъчно власт да го направя.

Герхард се закова на място. После отстъпи. Осъзна, че гневът му наранява повече детето, отколкото жена му. Оставаше му една последна надежда — онова писмо, което изпрати до Паул и което може би щеше да върне брат й в Германия. Това бе единственият шанс той и Елза да заживеят нормално, макар и далече от любимата му Германия.

Ерика престана да говори с Герхард. Той няколко пъти обясни на Елза, че майка й е излъгала, но тя се промени. Вече не бе онова щастливо дете. Затвори се в себе си, въпреки че разговаряше с него. В работата също ставаше нещо. Един ден негов колега, единственият, когото можеше да нарече приятел, го дръпна настрана и му прошепна:

— Внимавай, приятелю. Говори се, че не си бил отдаден напълно на каузата. Изглежда, жена ти е споменала нещо по този въпрос нагоре по етажите.

Приятелят му беше бивш фронтовак. Бяха се били рамо до рамо на Източния фронт срещу руснаците. Беше добър човек, но мислеше прагматично. И все пак приятелството бе победило страха да не бъде видян с човека, чиято лоялност към Хитлер бе под въпрос.

Стомахът на Герхард се сви. Колко време му оставаше? И как щяха да го направят? Близките му отношения с Адолф преди години сега му играеха лоша шега. Той знаеше прекалено много, знаеше например, че веднага след войната сегашният върл антикомунист е бил активен член на комунистическата партия. Освен това чрез връзките си в армията бе успял да се внедри като шпионин в партията, която сега управляваше. Имаше и доста други неща, които биха попречили на безоблачното бъдеще на партийния лидер.

Да, той наистина знаеше прекалено много. Не вярваше, че полицията, превзета отвътре от нацистите, ще разследва „неочакваната му смърт“. Всичко, с което разполагаше, беше Елза и надеждата, че някъде по света в една непозната за него страна едно писмо ще накара бившия му началник да се върне. Паул трябваше да вземе Елза със себе си, после можеха да правят с Герхард каквото си поискат.