Питър Уот
Папуа (34)

32

Откриха, че списъкът е изчезнал едва когато Герхард, Ерика и Елза бяха вече в Индийския океан на път за Западна Австралия. Полковник Шпеер се хвана за главата. Как би могло да стане това? Кой знае защо се сети за Герхард Щал. И от едва мъждукащото въгленче на съмнението изведнъж се разгоря буен огън. Колко глупаво бе попаднал в капана на хитреца!

— Нюман! — Отвори вратата на кабинета си и извика: — Бързо при мен!

Нюман моментално стана и след миг вече козируваше на шефа си.

— Преди шест седмици си получил рапорт за госпожа Щал. Така ли е?

По лицето на Нюман се изписа недоумение.

— Не, сър. Ако беше така, щях да го запомня, като се има предвид, че съпругът й работи при нас.

Шпеер преглътна тежко и се свлече на стола си. Още тогава цялата работа му се бе сторила съмнителна. Защо не си бе направил труда да поразрови малко? Кой съпруг, независимо в какви отношения е с жена си, би оставил подобен документ да попадне в ръцете на шефовете? Щал го бе насочил нарочно към леглото на Ерика, за да… Той инстинктивно бръкна в джоба и потърси листчето с комбинацията. Ето, значи, как бе станало всичко.

— Донеси ми доклада за нощната смяна на… — запрелиства тефтера си, за да види точната дата, на която бе посетил дома на Герхард, и Нюман забърза по коридора, за да открие съответния доклад. След минутка докладът беше на бюрото му и Шпеер започна да чете писания от нощния пазач рапорт за съответната вечер. Ако списъкът беше у Щал, тогава и двамата бяха загазили сериозно. Щал заради предателството си, а той заради немарливостта си. А по-точно, заради глупостта си. Не му се мислеше какво може да стане, ако някога се разкрие как точно Щал е успял да се добере до цифрите от комбинацията. За щастие той имаше хора, които бяха проследили пътя на предателя през океана. Засега докладът на човека, който следеше пътя му, показваше, че нищо необичайно не се е случило. Щал не бе напускал кораба, нито някой го бе посещавал.

Шпеер изпъшка. Нова Гвинея беше на края на света. Как щеше да си върне списъка? За щастие из лютеранските мисии и златните мини на острова все още работеха много германци. Трябваше да намери верен човек и да елиминира бившия си служител. Ако се наложеше, дори да го убие.

Той си спомни човека, който отговаряше за тази част на света. Доста странен тип, почти незабележим за австралийската администрация, и много хитър, щом беше успял да работи необезпокоявано по време на цялата война. Но изведнъж си спомни, че в отдела скоро се бе получил доклад, където се изказваше съмнение в надеждността на техния резидент в Папуа. Дори се намекваше, че може да е двоен агент. Какво от това, вдигна рамене той. Сега този човек беше в ръцете му. Той със сигурност не би искал в новата му родина да разберат, че по време на войната е работил за кайзера. Ако властите получеха подобна информация, с него беше свършено, хитрият шпионин не можеше да не е наясно с това. И Шпеер реши, че ще се свърже с него и ще го принуди да сътрудничи, дори ако се наложеше да го изнудва.

Трябваше да го активира. Да изпрати телеграма със стария код. Беше сигурен, че резидентът го помни, нищо, че бяха минали двайсет години. Може би дори очакваше да го потърсят отново.

Освен това имаше хора, дори и сред австралийците, които симпатизираха на нацистката идея. В сейфа си имаше папка с такива хора и организации из целия свят. Той започна да си припомня имена на австралийци, които имаха връзки с немските индустриалци. Извади папката от сейфа и затърси с пръст из гъсто изписаните колони. Ето го името! Куентин Ароусмит. Значи все още можеше да протегне ръка през океана и да унищожи потенциалния предател. Щал нямаше да успее да избяга от партията, защото много хора в Австралия с радост биха услужили на Адолф Хитлер.

Герхард стоеше на палубата и се взираше в непознатото небе. Нямаше никаква представа за телеграмата, която вече бе пристигнала в Австралия, но знаеше, че Адолф Хитлер вече е станал канцлер на Германия. Новината ги застигна в Цейлон. Беше станало точно това, както бе предвидил, той благодари на бога, че успя да се измъкне, преди Адолф да превърне държавния апарат в машина за обслужване на личните му капризи.

Ерика отново се държеше студено с него и настоя да спят в отделни кабини. Елза беше с нея, а Герхард беше в каюта с други трима пасажери. Бяха английски младежи, които отиваха в Австралия, за да заемат важни постове в австралийския клон на Британската банка. Бяха шумни и арогантни и той се стараеше да се прибира в стаята късно, за да е сигурен, че вече са заспали.

Пътническият кораб беше на един ден разстояние от западния бряг на Австралия. И докато Герхард обмисляше как да предаде на американците информацията, с която разполагаше, един друг мъж получи телеграма, чийто код не бе разчитал близо двайсет години.

Резидентът се страхуваше от предстоящата мисия, но знаеше, че ако откаже да съдейства, немците ще намерят начин да разгласят из Папуа за действията му по време на войната.

А той имаше много за губене. Затова отиде в пощата на Порт Морсби и предаде на гишето едно писмо.

— Не съм ви виждал скоро, господин Сен — поздрави го пощенският служител и пое писмото. — Чух, че се готвите да напуснете Папуа.

Китаецът кимна мълчаливо и служителят се загледа в адреса на писмото. Той не беше толкова необичаен. Много от местните бизнесмени поддържаха търговски връзки с холандците, които контролираха онази територия.

Сен се молеше да се случи така, че да докладва на немските си началници за провала на мисията по независещи от него причини, но нямаше как да не се свърже с платения убиец, с когото работеше по време на войната. Задачата включваше хора, които той познаваше и обичаше, и се измъчваше заради това, което бе принуден да направи. Но подобно на Юда Искариотски бе взел сребърниците, и то още преди двайсет години.

Мъжът, който трябваше да получи писмото му чрез холандските власти, беше човек, когото презираше с цялата си душа. Името на безскрупулния убиец беше Тим О’Лиъри. По време на войната двамата бяха шпионирали за немците — О’Лиъри вършеше мръсната работа, а за Сен оставаше по-фината. И колкото и да се опитваше, изглежда, Сен никога нямаше да успее да се отърве от този дяволски съюз.