Карън Робърдс
Райско гнездо (57)

Глава 57

— На това му се казва съдба — обясни със съжаление Хомър, докато наблюдаваше как Джо влиза в гардероба след Ханибал. — Вашата съдба и моята съдба.

Пристъпи към Алекс. Тя се опита да отскочи и да го прободе с копието, но той сграбчи ръката й.

— Лошо момиче! — изсъска и я удари по главата с пистолета.

Пред очите на Алекс изплуваха звезди. Докато се съвземе, той вече я бе вързал за китките към стената.

— Имаш късмет, че не те застрелях. Но може и да не е късмет. Както и да е, куршумите рикошират тук долу.

Нийли ридаеше в клетката.

— Алекс! Алекс! О, не, моля те! Алекс!

Алекс усети как сърцето й започва да бие. Устата й пресъхна. Очите й бяха ококорени от страх, докато го наблюдаваше как прибира пистолета и тръгва към другия край на помещението.

Беше заплашил да я превърне във факла.

Обля я студена пот и тя започна да дърпа веригата, с която бе вързана. Желязото издрънча, но бе забито в каменната стена и остана на място.

Той се върна с червена метална туба.

Щеше да я изгори жива. Нийли бе коленичила и пищеше от ужас.

Алекс трепереше от страх.

— Моля те, Хомър. Моля те. Не го прави. Моля те…

— Не исках да стане така, Александра — каза с искрено съжаление Хомър. — Исках да те задържа. След като Джо е тръгнал насам, не мога да позволя да открие малкото ми скривалище и затова ще се наложи да изгоря всичко. Когато ви открият с Ели и Корнелия сред пепелта, ще се сетят какво се е случило. Но поне няма да разберат кой го е направил. — Той започна да разплисква керосин. Миризмата задуши Алекс. — Не можеш да избягаш.

Поля с керосин колкото можа навътре в клетката и остави след себе си следа.

— Сбогом, Александра — каза той и отвори вратата. Бръкна в джоба на панталоните си, извади кибритена кутия и запали клечка. Алекс гледаше ужасена как пламъкът трепти в ръката му.

След това той хвърли клечката на земята и всичко изригна в оранжеви пламъци.