Карън Робърдс
Райско гнездо (55)

Глава 55

Алекс бе паднала в един тъмен ъгъл. Усети студа, който се излъчваше от камъка от едната страна и металните решетки от другата. Изправи се и се обърна към похитителя си, а след това отстъпи назад.

Вдигна глава към него. Той се бе насочил към масата, за да пусне фенера. Плешивата му глава заблестя. Лицето му бе кръгло, червендалесто и много приятно. Тя отвори поразена уста. Ето на кого бил гласът. На Хомър Гибсън, собственика на мотел „Дикси“.

Нечия ръка се протегна през решетките.

— Алекс? — гласът бе като грак.

— Нийли? — Алекс се извърна рязко. Сестра й бе коленичила зад решетките. Беше мръсна, рошава, само по бледо син сутиен и дънки. Алекс потръпна, когато си помисли какво е преживяла. Поне бе жива. — Слава Богу! Нийли, добре ли си? Къде е Ели?

— Тук е, но е ранен. Алекс, много съжалявам, че те забърках в това. Не съм…

Чак сега Алекс видя свития на матрака Ели.

— И така, дами, радвам се, че успях да събера семейството заедно. Сега, скъпа Корнелия, те очаква проблем. Ако не отвориш вратата, за да ме пуснеш, ще вържа сестра ти за стената и ще я превърна във факла.

Алекс се обърна рязко. Погледна го невярващо. Сърцето й заблъска. Това пък какво трябваше да означава? Ще я превърне във факла ли? Чак сега забеляза черните следи по стената от дясната страна. Те стигаха до тавана.

Хомър пристъпи към вратата на клетката, вмъкна ръка през решетката и освободи веригата, която я държеше. Тя издрънча шумно.

Зад нея Нийли звучеше така, сякаш въздухът не й достигаше.

— Господи, о, Господи…

— Нийли, какво…

— Алекс, о, не, Алекс…

— Ти решаваш, Корнелия. Или отвори вратата, или…

Той замълча. Гледаше към телевизора. Алекс проследи погледа му. Отвори ужасена устни.

Фигурата на малкия екран със сигурност бе на Джо. Обикаляше спалнята.

— А сега имаме още един проблем. Няма ли да свършат проблемите този ден? Дали да не се кача, да го доведа и него? Не го искам, а и мястото не е много… А, той си тръгва. Може да се махне — Хомър докосна зъбите си с показалец.

Май говореше на себе си, реши Алекс. Ръката, в която стискаше пистолета, висеше отстрани. За частица от секундата се поколеба дали да не се хвърли към вратата, но разбра, че няма да успее. Той щеше да вдигне пистолета и да го използва. Нямаше да успее да се измъкне.

Алекс видя как Джо излезе от спалнята. На екрана остана празната стая. Дрехите й бяха пръснати по леглото.

— Това е камера — обзе я неприятно чувство.

— Точно така. Има още една в банята. Наричам канала „Александра“. По него дават само Александра по всяко време на денонощието.

Щом разбра какъв перверзник я е наблюдавал, на Алекс й се догади.

— И в мотела те наблюдавах. Нали си спомняш онази нощ, когато бяхте отседнали там. Имам страхотна видеокасета на двете със сестра ти. Добро представление изнесохте.

— Монтирал си камери в хотела? — избухна ужасена Алекс.

Той й се усмихна.

— Ами да. Има във всички стаи — и видео и аудио. Това е задължително за един хотел — хората прелюбодействат, какви ли не ги вършат. Имам на запис как безценният ти баща подкупва уважавания губернатор Уилън. — Той се намръщи. — Надявах се да изкарам доста пари от тази касета, но баща ти отказа да плати. Трябваше да се обърна направо към господин Уилън, но той няма много пари, така че щях само да си загубя времето.

— Затова ли го уби? Защото не е искал да плати, когато си го изнудвал ли? — Алекс усети нещо твърдо и студено до ръката си. Хомър не го виждаше. Нийли се опитваше да й подаде нещо — Алекс предпазливо го опипа. Оказа се студена метална пръчка със заострен край.

— Имах го на запис — повтори тъжно Хомър. — Двамата с Уилън закусваха в ресторанта, след това се настаниха в стая, записана на името на друг. Баща ти искаше разрешително за болнични легла, а Уилън бе готов да му услужи с удоволствие. Но човекът си имаше цена. Сдоби се с исканата сума, а аз се сдобих със запис. — Намръщи се към Алекс. — Баща ти беше много богат. Нямаше финансови проблеми. Накара ме да се видим в конюшнята на „Уисълдаун“. Той определи и нощта, и часа и ми каза, че ще донесе парите, а от мен се искаше да донеса касетата. Взех я, разбира се. Дори донесох бутилка уиски, за да отпразнуваме случая. Само че той заяви, че нямало да ми плати и цент, и извади пистолет! Май искаше да ме убие. Само че аз си носех електрошоковия пистолет. Корнелия, ти си опитвала електрошоковия ми пистолет, нали? Сега е счупен. Успях да се оправя с него, когато му подавах касетата. Всичкото уиски се изсипа, но нищо. Докато беше в безсъзнание, разбрах, че имам само един шанс. Ако не го направех, той щеше да ме погне. Затова нагласих пистолета до главата му и дръпнах спусъка. Ето ти самоубийство. Моите съболезнования. — Екранът отново привлече погледа му. В гласа му се появи раздразнение. — Той се върна!