Карън Робърдс
Райско гнездо (20)

Глава 20

Алекс се размърда много по-късно. Лежеше по гръб до топло мъжко тяло. Той я бе прегърнал през кръста и гърдите му бяха притиснати в нея, а равномерният му дъх галеше ухото й. Спеше й се, почувства се ленива. Умът й все още не можеше да се събуди, но си спомняше, че току-що е правила невероятна любов.

Движението й сигурно го събуди, защото и той се размърда. Ръката се премести от кръста й към гърдата.

Алекс се усмихна, без да отваря очи.

— О, Пол — прошепна с дрезгав глас тя. — Пол, мили, беше невероятно.

Ръката на гърдата й застина. Цялото тяло на мъжа сякаш се вдърви.

Алекс отвори очи и едва сега осъзна какво бе направила.

— Господи — възкликна тя и се обърна на една страна.

Той се изправи и се подпря на загорялата си ръка. Погледите им се срещнаха. Ужасените й сини очи срещнаха неговите.

— Май ме сбърка с някого — отвърна той и стана.

Алекс също стана, притеснена от голотата си, докато той я оглеждаше.

— Джо, много съжалявам! Просто… бях почти заспала и…

— Няма проблем. Радвам се, че свърших работа — говореше грубо и рязко. Вече се бе навел за дрехите си. Първо слиповете, след това и дънките.

Тя го наблюдаваше уплашена и се чудеше какво да каже.

— Джо, това бе грешка на езика, кълна се. Толкова бях свикнала с Пол, че когато се събудих до мъж, предположих… но както вече казах, наистина беше невероятно. Говоря за секса. Сега вече се чувствам по-добре.

Той навлече бархетната риза през глава, пъхна ръце, след това нахлузи ботушите и я погледна. Очите му бяха присвити, а устата — стисната.

— Миличка, следващия път, когато ти се прииска секстерапия, просто не ме включвай в игрите си.

— Джо! — писна тя, когато той се обърна и излезе.

— Ще те чакам в кухнята — подвикна през рамо той и излезе.

В първия момент Алекс остана неподвижна, а след това събитията през последните няколко часа й напомниха за себе си. Бяха се любили три пъти. След като я доведе до разтърсващ оргазъм първия път, той я остави само за няколко минути, преди да се обърне по гръб и да я привлече върху себе си. Той й казваше как да го възседне, какво да прави, и наблюдаваше всяко нейно движение. Не бе и предполагала, че може да получи втори оргазъм толкова бързо, но разбра, че само едно негово докосване й е достатъчно. Накрая, докато лежеше по корем изтощена и готова да заспи, той я прегърна през кръста, издърпа я на ръце и колене и проникна отзад. Тласъците му бяха бавни и дълбоки, като през всичкото време я целуваше по врата, прокарваше език по гърба й и захапваше леко дупето й. Оргазмът й бе зашеметяващ, а след това, преди да се потопи в дълбок сън, имаше чувството, че е умряла.

Това бе най-хубавият секс през живота й.

Господи, сега трябваше да го намери и да му каже. Мъжете са толкова чувствителни.

Алекс се намръщи и се наведе за дрехите. Спомни си, че е оставила жилетката и блузата долу в кухнята. Влезе в банята за бърз душ, макар че нямаше ток, но беше потна и кожата й бе запазила мириса на преплетените им тела. Душът не й отне повече от три минути, защото водата от бойлера бе станала хладна. Извади сив кадифен панталон и бял пуловер, а след това посегна към ботушите, среса се и отново се намръщи, когато четката докосна шевовете. Сложи си гланц за устни и изтича долу.

Той бе в кухнята, както бе казал, облегнат на плота, и замислено отпиваше диетична кола.

Тя се усмихна доволно, когато го видя, пресече кухнята и го целуна по бузата. Той изтърпя целувката, но не отвърна и я погледна ядосан.

— Джо — започна умолително тя и пъхна ръка в неговата. — Много съжалявам.

— Не е нужно да се извиняваш — и лицето, и гласът му бяха безизразни. Веднага след това се отдръпна и застана пред мивката, за да изсипе остатъка от кутията. Погледна я студено.

Алекс се опита да се усмихне.

— Очевидно е. Не ставай смешен. Когато казах името на Пол… стана случайно.

— Да, подобно нещо може да се случи на всеки — той смачка празната кутия.

— Говорех напълно сериозно, когато казах, че сексът беше невероятен. Честна дума — тя се усмихна с надеждата да го умилостиви. — Никога не ми е било по-хубаво.

— Да, и на мен ми беше добре — той хвърли кутията в боклука. — Хайде, ще те закарам обратно. След около час ще се стъмни, а аз си имам работа.

— Ако ще се цупиш, няма да тръгна се теб — заплахата й бе изречена на шега.

— Както искаш. Щом предпочиташ, стой на тъмно. Ако видиш някой призрак, дотичай пак.

Алекс присви очи.

— Нямаше нужда да го казваш.

— Знаеш ли, принцесо, истината боли.

Алекс усети как започва да кипва.

— След като искаш да говориш за истина, нека да поговорим за един мъж, който е толкова свръхчувствителен, че не може да приеме дори една случайна грешка на езика.

Той й се усмихна насила.

— Дали пък да не поговорим за една жена, която има толкова много любовници, че не може да запомни имената им.

Алекс остана с отворена уста.

— Наистина няма да тръгна с теб.

— Както вече ти казах, ти решаваш — той се обърна и се отправи към вратата, след това спря, в първия момент остана с гръб към нея, но после се обърна.

— Дори нямаш фенерче. Вземи каквото ти трябва, и на теб, и на сестра ти, но побързай. Няма да те оставя тук сама.

Алекс посрещна погледа му.

— Защо реши, че можеш да ми нареждаш какво да правя?

— Нямаше нищо против одеве — по тона му разбра за какво намеква. Тя се изчерви, когато си спомни думите му. „Свали си сутиена, свали си панталоните, сега и бикините.“

— Вън от къщата ми.

— Събери си нещата.

— Как ли пък не!

— Добре, недей — той се приближи до нея. Знаеше какво се кани да направи. Щеше да я вземе на ръце и да я накара насила да го послуша. Затова Алекс се врътна и се опита да избяга. Вратите на спалните бяха заключени до една.

Той бе зад нея, а ботушите му трополяха, докато я преследваше. Алекс погледна през рамо и успя да го изпревари по стълбите. Беше по средата, когато вратата се отвори.

Джо бе в основата на стълбите. И двамата застинаха на място, когато Нийли се втурна в антрето, последвана от Ели.

— Ето къде сте били — възкликна Нийли, когато видя Алекс, а Ели погледна първо нея, след това отклони поглед към Джо.

— Закъсня за конете и реших да дойда да видя какво става — обясни момчето.

Джо пусна парапета и се обърна спокойно към децата. Усмихна се на сина си.

— Да не би да си решил, че съм се изгубил? Госпожица Холивуд тъкмо си събираше нещата, защото двете със сестра й ще останат и тази вечер у нас. Изглежда, няма да оправят тока.

— И-ха — зарадва се Нийли и погледна Ели.

— Мислех да отидем на хотел — обърна се Алекс към Нийли. След това отново погледна Джо. — Не мога да си позволя да злоупотребявам с гостоприемството ти втора вечер.

— Хотел ли? — Джо едва се стърпя да не избухне в смях. — Страхувам се, че наоколо няма нито един, който да е пет звезди.

— Докато отивахме към болницата снощи, видях хотел — Алекс се стараеше да говори мило и да се усмихва.

— Нима? — в първия момент той не знаеше какво да каже. След това му стана смешно. — Да не би да говориш за странноприемницата „Дикси“?

— Точно така.

— Ама, разбира се, след като не искаш да се натрапваш, прекарай нощта в „Дикси“.

— Татко… — опита се да протестира Ели.

— Алекс, не искам да ходя на хотел — надигна глас Нийли.

— Още по-зле за теб, защото отиваме на хотел — Алекс хвърли на сестра си убийствен поглед.

— Да, идеята не е чак толкова лоша. Там има ток — подхвърли Джо.

— Татко… — изпъшка Ели.

— Алекс… — изписка Нийли.

— Край на разговора — заяви Джо.

Ели очевидно бе свикнал баща му да нарежда, затова замълча. Учудващото бе, че Нийли погледна първо сестра си, след това Джо и също млъкна.

* * *

След около час, Алекс и Нийли се бяха качили в белия мерцедес и пътуваха по шосе 60 към Шелбивил и странноприемница „Дикси“. Минаваше шест и вече бе почти тъмно. Разминаха се с една — единствена кола. Алекс включи дълги, за да вижда по-добре. Добре, че не валеше.

— Кажи как беше той? — попита Нийли, докато се опитваше да намери някоя станция.

Алекс я погледна бързо и притеснено.

— Какво?

Момичето се ухили.

— Попитах как е той.

Алекс се опита да запази спокойствие.

— Какви ги говориш?

— Я стига, сестричке. Говоря за готиния татко. Опънала си го. Веднага личи.

— Нийли… — Алекс се овладя. — Не знам за какво намекваш — заяви тя.

— Добре. Щом не искаш, не ми казвай. Тогава и аз няма да ти разкажа за Ели.

Този път Алекс погледна ужасена сестра си.

— Нийли, нали не си…

Малката се разсмя.

Алекс се опитваше да разбере дали сестра й се шегува — много се страхуваше, че не се шегува — докато паркираха пред едноетажната сграда. Алекс веднага разбра, че това е мотел, нито хотел, нито странноприемница. Беше дълга ниска постройка под формата на U. В средата имаше правоъгълен двор, който се използваше за паркинг. Алекс си спомни колко забавна се бе сторила идеята на Джо, когато каза, че двете с Нийли ще прекарат нощта тук, и се подготви за доста неугледна обстановка. В единия край имаше ресторант, който работеше. Сигурно там бе и рецепцията.

— На твое място бих си пуснала косата, преди да влезем — подхвърли напълно сериозно Нийли. Очевидно все още почистваха някои от стаите. Някаква мексиканка в избеляла сива униформа буташе количка с мръсно бельо. Мъж метеше боклуците от паркинга.

— Защо? — попита Алекс пред вратата.

През прозореца видяха мъж в бяла риза, застанал на рецепцията.

— Защото имаш смучка — малката докосна Алекс под ухото.

Алекс се ококори и притисна ръка към мястото. Реакцията й бе напълно автоматична. Очевидно бе прекалено късно да скрие…

Нийли се разсмя.

— Пипнах те. Значи си оправила готиния татко. Знаех си.

Алекс отпусна ръка и погледна вбесена сестра си.

— Невъзможен келеш — изсъска злобно тя и отвори вратата.

Сестра й продължаваше да се смее, когато тръгна след нея.