Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise County, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
debilgates (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Карън Робърдс. Райско гнездо

ИК „Калпазанов“, София, 2007

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 954–17–0234–1

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Наближаваше полунощ и Джо се бе настанил на масата в кухнята и пишеше чекове, за да плати сметките. Легна си, но не можа да заспи. Бе много уморен, но сънят така и не идваше.

Знаеше каква е причината — Александра Хейуд. Малката принцеса на Чарлс Хейуд се оказа точно каквато работодателят му я описваше, дори много повече. Но едва ли татенцето знаеше всичко.

Сексът бе зашеметяващ. За нея също. Знаеше го още преди тя да му го каже.

Най-хубавият секс в живота й. Все още чуваше гласа й, когато го каза. Само като си спомни, и отново се възбуди.

Дяволите да я вземат.

Какъв му беше проблемът, запита се той поне за десети път. Току-що бе правил невероятен секс с най-невероятната жена, която бе срещал. Не бе възможно да се скапе така единствено защото тя го нарече с името на бившия си годеник. Не. Не беше дете. Не беше и ревнив.

Въпреки това се скапа. Държа се раздразнително с децата, а винаги се стараеше да не си го изкарва на тях. Бе нетърпелив с конете. Дори се скара с баща си. Ето, че сега не можеше да спи.

Всички проблеми опираха до едно. Причината бе Алекс. Знаеше, че е така, знаеше защо е така, но не му бе приятно да приеме истината.

Тя беше успяла да му влезе под кожата.

Още от мига, в който я видя на погребението на Чарлс Хейуд, остана поразен от красотата й. След това тя се появи в конюшнята и на бърза ръка го уволни. По-късно в „Уисълдаун“ му домъчня за нея.

Ако всичко бе приключило там, нещата щяха да са наред. Той щеше да си признае, че е привлечен от една красива жена, свикнала да командва всички около себе си, и нямаше да се стигне до сегашните терзания.

А и тя дотърча при него с приказките си за крадци и призраци и той така и не успя да овладее нещата след това.

Искаше да спи с нея още от мига, в който двамата влязоха под душа. Беше очевидно, че и тя го иска. Само че той успя да се отдръпне, за да не съжалява за нищо след това. Дори по-рано днес, когато тя се разплака на гърдите му в конюшнята, той успя да се дръпне, за което бе готов да си връчи медал. Овладя се, защото знаеше, че така е най-добре.

И ето, че тя го целуна, и сладкото докосване на устните й погуби разсъдъка му, добрите му намерения отлетяха.

Нямаше ли една приказка, че любовта на мъжа минавала през стомаха? Който и да я е измислил, е бил на грешен път. Пътят към сърцето на мъжа минаваше през оная му работа и онзи, който твърдеше друго, не знаеше нищо за мъжете.

Тя бе от красавиците, каквито той харесваше — слаба, със стегнати гърди, които бяха съвсем истински. Харесваше блондинки, а нейната коса бе сребриста, нищо че това не бе естественият й цвят. Беше го разбрал по триъгълника между краката й. Обичаше дръзки жени, жените, които не се страхуваха да го погледнат в очите, когато трябва, и да му кажат каквото трябва.

Най-вече обичаше жени, които харесваха мъжете и не се притесняваха да го покажат в леглото.

В това отношение тя бе ненадмината.

Така го беше възбудила, че я облада три пъти и бе готов за още. Всичко беше чудесно, докато не го нарече с името на бившия си любовник.

Дори в момента не успяваше да се съсредоточи над работата, защото си я представяше гола.

Беше гола и го молеше да я люби.

Лежеше разкрачена под него и се извиваше и го молеше да влезе в нея.

Къде ме искаш?

Вътре.

Мамка му. Много пъти по дяволите. Беше толкова възбуден, че усети болка, а нямаше начин да я изхвърли от мислите си.

Гола.

Молеше го за още.

Престани, нареди си той ожесточено. Ако не внимаваше, принцеса Алекс щеше да го накара да тича по петите й като послушно кученце, а той нямаше да допусне подобно нещо да се случи. Не можеше да си позволи да хлътне по друга жена. Особено по жена, която го използваше, за да забрави друг мъж, жена, която щеше да е тук броени дни, която бе дъщеря на шефа му, която вече му бе станала шеф, все едно как, просто нямаше нужда от усложнения.

Веднъж вече бе покорен роб на друга и й бе отдал цялата си младежка страст. Беше се влюбил в нея. Нали така започна кошмарът, наречен брак. Беше луд по Лора, любимата му още от младежките години, съпругата му, майката на децата му; същата Лора, която спеше с всеки, който й попаднеше и по време на брака, и след като той приключи, същата жена, която пиеше, друсаше се и ходеше по купони, за която пиенето и наркотиците бяха много по-важни от собствените й деца; същата Лора, която ги бе напускала толкова много пъти, че отначало не забелязаха, че си е отишла завинаги; същата Лора, която първа бе разбила сърцето му и го бе принудила да го обвие в твърда черупка и да се зарече, че никога няма да допусне друга.

Не че се бе отказал от секса. Не се бе отказал и от жените. За съжаление, жените му бяха необходими за секса, от който се нуждаеше. Само че те знаеха още от самото начало, че между тях няма да се получи нищо сериозно.

Да се увлече по жена, не влизаше в сметките му. Харесваше нещата такива, каквито бяха. Обичаше децата си, конете и те оставаха на централно място, докато сексът и жените бяха на втори план.

Сам си бе виновен за лошото настроение. Беше се поддал на изкушението, бе взел онова, което искаше, и сега плащаше цената.

Добре, че тя си тръгваше утре. По всяка вероятност нямаше да я види никога повече.

Това бе най-хубавото, каза си той. Повече нямаше да се замисля над причините за лошото си настроение.

— Татко? — гласът го стресна и той веднага вдигна глава, макар да знаеше, че това е Ели. Джо погледна високия си син, с когото си приличаха като две капки вода, сякаш бе негов по-млад клонинг. Момчето зашляпа босо към него и потри очи с юмруци. Още от прощъпалник, Ели си триеше очите по този начин. Споменът накара Джо да се усмихне.

— Защо си станал? Минава полунощ, а утре си на училище — гласът му прозвуча грубо. Все още бе ядосан, че Ели е прибрал трактора целия оплескан в кал. Обикновено подобно провинение би го накарало да изръмжи, че утре това трябва да бъде свършено, но тази вечер бе различно и той му се бе разкрещял.

— Всичко наред ли е? — Ели спря до него, постави ръка на рамото му и присви очи към чековата книжка и пръснатите по масата сметки. Дългата коса на Ели обрамчваше лицето му и той я пъхна зад ухото с тънките си пръсти.

Едва сега Джо забеляза, че момчето бързо се превръщаше в мъж.

— Как така дали всичко е наред? Разбира се, че всичко е наред — погледна намръщен сина си. Нямаше откъде да знае за разправията с Алекс. Господ да му е на помощ, ако малкият беше разбрал. Сексуалният живот на бащата не бе работа на едно дете, дори то да бе вече почти мъж.

— Нийли ми каза, че си изгубил работата си в „Уисълдаун“. Сестра й била дошла, за да ти съобщи.

— Така ли? — в първия момент Джо не каза нищо повече, просто остана загледан в момчето, докато се чудеше какво да отговори. — Да, госпожица Хейуд каза нещо такова.

Ели започна да се притеснява.

— Ако стане напечено, ще си намеря работа, за да помагам. Вече съм достатъчно голям. На шестнайсет съм.

— Ели — на Джо му се прииска да стане и да го прегърне, но не беше разумно, защото синът му беше вече голям. Положи ръка на рамото му. — Не е нужно да си търсиш работа. Всичко ще бъде наред. Да, по всяка вероятност ще загубя работата в „Уисълдаун“, защото семейство Хейуд имат финансови проблеми. Само че това няма да стане веднага, защото имам договор, който е до определена дата. Междувременно ще направя необходимото, за да имаме доходи. Можеш да ми вярваш, че няма от какво да се притесняваш, така че си лягай.

— Ами ти?

— Какво аз?

— Ти ще си легнеш ли? — Ели се усмихна шеговито. — Да знаеш, че остаряваш. Старците се нуждаят от сън.

Джо издаде звук, нещо средно между сумтене и смях.

— Ели, ако ми трябваше някой да бди над мен като квачка, щях да накарам дядо ти да се премести при нас. Синко, след малко лягам и аз. Трябва да приключа с чековете. Ти върви. Добре съм и всичко е наред. Върви да си легнеш.

Най-сетне Ели тръгна. Джо остана дълго на масата, тъй като не му се спеше.

Не успяваше да изхвърли образа на голата Алекс от главата си.