Карън Робърдс
Райско гнездо (47)

Глава 47

Двамата бяха изчезнали. Нийли и Ели ги нямаше. Беше полунощ, когато Джо прие истината. Алекс бе разбрала още преди няколко часа. Истината бе, че на Нийли й се бе случвало да бяга и преди.

— Ели не би избягал — настояваше Джо, след като разговаря с приятеля си Томи и попълни сведение за липсващо лице. Преди това се бе обадил на всички познати на Ели, обиколи пътищата, за да е сигурен, че синът му не е катастрофирал. — Той просто не би го направил.

Алекс го погледна. Бяха в хола у тях. Тя бе облякла бял пуловер и кремав кадифен панталон, косата й бе вързана на опашка. Беше се сгушила на канапето, а той стоеше пред нея. Личеше, че Джош и Джени са притеснени както от суматохата, така и от изчезването на брат им. Отидоха да си легнат в единайсет. Кари бе не по-малко разтревожен от Джо, но преди малко също се прибра.

Алекс щеше да остане при Джо. Той щеше да спи на канапето, а тя — в неговото легло. Предложението бе негово.

Не искаше да я остави сама в „Уисълдаун“, а тя също не смееше да се прибере. Освен това не искаше да го оставя сам.

В голямата къща се случваха разни лоши неща. Алекс все още помнеше дишането и все имаше чувството, че не е сама, заради фигурата, която бе видяла два пъти на терасата. Баща й бе починал тук, а сега Нийли я нямаше.

Тя потръпна.

— Знам, знам — отвърна той унило, пресече стаята, дръпна завесите и погледна през прозореца навън в притихналата нощ. — Не съм си помислил, че пуши трева. Господи, ако не лежи в някой ров, ще го убия, че ми причинява всичко това.

Алекс се изправи и тръгна към него. Прегърна го през кръста и отпусна бузата си на гърба му.

— Защо му е да бяга? Просто не разбирам. Да, знае, че ще му се карам. Само че той не се страхува от мен. Честна дума, не се страхува от мен. Никога през живота си не съм вдигал ръка на някое от децата. Не би трябвало да се страхува да се прибере.

— Джо — на Алекс й стана жал. За него това бе истински ад. От друга страна, тя бе свикнала с номерата на Нийли. Не й бе трудно да си представи, че сестра й е избягала. Та тя бягаше от пансиона поне по два пъти в годината. — Приятелката на Нийли — Синда Хокинс, сещаш ли се — закарали са ги заедно с нейния приятел до училището. Пикапа на Ели го няма никъде. Нийли също е загазила. Заплаших да я върна в пансиона, нали помниш. Сигурна съм, че тя го е убедила да избягат.

Имаше чувството, че чува как Джо стиска зъби.

— Сестра ти е истинска напаст.

Тя притисна устни към гърба му.

— Съжалявам. Причинихме ти толкова главоболия. Сигурно ти се иска да не бе виждал никого от семейство Хейуд.

— Не е така — отвърна Джо, обърна се и притисна лицето й между дланите си. — Не ми се иска.

След тези думи се наведе и я целуна.