Карън Робърдс
Райско гнездо (51)

Глава 51

Алекс тъкмо събираше последните неща, които щяха да й трябват през следващите дни, когато чу Ханибал. Беше в гардероба й и мяукаше досадно.

Пак ли го беше затворила, когато затвори вратата? Дори не помнеше да го е виждала, но очевидно се беше промъкнал.

Прииска й се да се усмихне, когато си спомни думите на Нийли за котката, която умееше да се дематериализира.

Отвори вратата и котаракът изскочи навън. Мина покрай нея навирил опашка и скочи върху леглото, точно в средата на купчината дрехи.

Седна на задните си лапи.

— Къш! — Алекс размаха ръце. Той не помръдна, втренчил зелените си очи в нея, сякаш имаше намерение да остане там до безкрайност.

Джо щеше да се върне всеки миг, а дрехите й трябваха.

Събра кураж и пое в ръце огромното животно.

Чак тогава забеляза завързания на врата му чорап.