Карън Робърдс
Райско гнездо (13)

Глава 13

Очите му не се откъсваха от нейните, а ръцете му притискаха ханша й. Той се намести и бедрото му се притисна до нейното. Наблюдаваше я, без да се усмихва, и погледът му се плъзгаше от очите към устата. Устните се отвориха в отклик на този поглед. Всичко в нея тръпнеше.

След това нещо в очите му трепна, той стисна устни и я отдръпна от себе си. Между тях остана малко място.

— Имаш кал и по косата — заяви той с безизразен глас.

Алекс разбра, че той няма намерение да продължи да нажежава обстановката, когато я обърна така, че водата да пада върху главата й, за да отмие калта. Когато водата попадна върху раната, й се стори, че болката изригва сама. Тя извика тихо. Всички мисли за възбуда и секс бяха забравени и младата жена отдръпна рязко глава.

— Какво има? — той се бе намръщил.

— Главата ми. Имам рана — парещата болка бе достатъчна, за да я накара да забрави за тялото му, и тя бе благодарна, че стана така. Беше й толкова студено, беше мокра и потресена от събитията, че забрави напълно за удара по главата. Сега той напомни за себе си.

— Откъде е тази рана? — той се обърна така, че гърбът му да поеме струята и да предпази нея.

— Нали ти казах, че в спалнята ми имаше някой, когато се събудих. Тръгнах след него в коридора и… този някой ме удари по главата. За няколко минути съм изгубила съзнание. Когато се свестих, непознатият си беше отишъл и ми течеше кръв.

— Чак сега ли се сещаш да ми го кажеш? — той й се стори отчаян. — Дай да видя.

Алекс послушно наведе глава, като внимаваше раната да не попада под струята на душа, и разтвори коса с една ръка, за да му покаже раната. Горната част на главата й гореше и пулсираше. Досега не я бе усещала, защото бе изтръпнала от студа.

— Видя ли я?

Той подсвирна тихо.

— Нищо чудно, че не можеш да се изправиш.

Пръстите му внимателно опипаха мястото и тя се сви.

— Раната е голяма, а точно под нея има буца колкото топка за голф — той отдръпна ръка. Алекс пусна косата си и вдигна очи към неговите. — Искаш да ми кажеш, че някой те е нападнал в къщата ли? — той очевидно не й вярваше.

Алекс настръхна.

— Казвам ти, че имаше някой в спалнята ми. Който и да беше този някой, чух го как диша, ето така — тя му показа. — Тръгнах след звука на дишането, излязох в коридора и… там се спънах и нещо ме удари по главата. Мисля, че натрапникът ме удари, но не съм сигурна. Може да съм се ударила в нещо. Беше тъмно, нямаше ток и не виждах къде вървя.

В първия момент той не каза нищо, намръщи се леко, докато обмисляше думите й. Алекс се остави на обзелата я слабост, затвори очи и отново отпусна глава на гърдите му. Горещата вода я бе стоплила, но в замяна парещата болка се бе върнала. Не можеше да прецени кое е по-зле, болката или студът. Знаеше единствено, че неприятното усещане бе потушило сексуалния интерес към Уелч. Затова пък бе събудило чувството, че може да разчита на него. Като знаеше как бяха протекли събитията през деня, как го бе уволнила, а той не бе останал никак доволен, с изненада откри, че се е оставила в ръцете му, за да се справи с положението както намери за добре. Само че той не бе убеден, че тя му казва истината.

Отвори очи.

— Можеш да ми вярваш, че не си измислям — каза натъртено тя.

— Със сигурност не си въобразяваш, че някой те е ударил по главата — той се беше замислил.

Тя присви очи.

— И останалото не си въобразявам.

— Не съм казал, че си въобразяваш.

— Но го намекна.

— Не съм искал — говореше спокойно и погледът му срещна нейния. — Виж, ще стигнем до дъното на тази история. Първо да се справим с по-важните неща. Знам, че главата те боли, но според мен трябва най-напред да промием раната. Вече ти казах, че имаш кал по косата. Ще изтърпиш ли да я измием?

Спомни си парещата болка, когато я обля топлата вода, и бе готова да каже не. Знаеше обаче, че той е прав, затова се намръщи и кимна.

— Добро момиче — той зарови пръсти в косата й и нежно раздели дългите кичури, за да достигне до раната. Алекс зарови лице на гърдите му, затвори очи и го прегърна по-здраво през врата, стегнала се в очакване на болката.

— Започваме — предупреди я той и подложи главата й под душа. Болката се върна на секундата, но не бе толкова непоносима колкото първия път, защото я очакваше. Алекс прехапа устни, за да не извика, когато водата попадна на отворената рана.

— Готово — той я премести настрани. Прегърна я нежно и я задържа, когато коленете й поддадоха.

Силно почукване по вратата ги стресна.

— Татко, оставям фенера и кърпите на леглото ти — отвън се разнесе младежки глас.

— Благодаря, Ели — провикна се в отговор Джо.

Погледна Алекс.

— Готови сме — заяви той, пое я на ръце и излезе от душа.

Топлият влажен въздух в банята й се стори по-хладен от задимената душ кабина и Алекс веднага съжали за приятната топлина. Потръпна както одеве, но този път това бе естествена реакция от промяната в температурата. От двамата се стичаше вода, която се смеси с калната локва, останала на пода.

— Ще можеш ли да останеш седнала, без да паднеш?

— Да — болката в главата не беше толкова остра, но не си беше и отишла, а тя се чувстваше слаба и й се гадеше. Поне разчиташе коленете й да я задържат и бе сигурна, че няма да припадне.

Уелч я остави да седне, задържа раменете й за момент, за да е сигурен, че няма да се наклони на една страна. Тя се наведе напред, подпря лакти на коленете и отпусна глава. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, решена да не позволява на болката да я победи. Той се поколеба и тя усети погледа му.

— Добре съм — каза тя, без да вдига поглед.

Той изсумтя, но в следващия момент чу стъпките му да се отдалечават и усети хладен въздух. Потръпна отново, защото знаеше, че е мокра и почти гола, и всяка промяна в температурата я плашеше. Поне в момента не се виждаше нищо от тялото й, а и нямаше смисъл да се преструва на скромна и срамежлива пред Уелч. Не можеше да отрече, че той не се възползва от уязвимостта й, което бе червена точка в негова полза.

Върна се след секунди. Обви със суха хавлиена кърпа главата й, за да попие капките от косата, а след това я зави с по-голяма кърпа през раменете. От фенера, който синът му бе оставил, струеше слаба светлина и нахлуваше през отворената врата на банята.

Дълбоките вдишвания й помогнаха да се съвземе. Той попиваше косата й, като внимателно докосваше раната, сигурно за да избърше кръвта. Алекс се намръщи от болка и стисна ръката му, за да го спре, но поне успя да се въздържи и не извика.

— И аз мога — тя отвори очи и се изправи, а след това отпусна гръб на хладното порцеланово казанче и отдръпна глава. Притисна кърпата на раната и я задържа.

Уелч остана да я гледа в първия момент, след това се отдръпна. Алекс поддържа кърпата още малко и я махна. Не кървеше много, а когато натиснеше, болката се усилваше. Погледна бързо кърпата и видя, че е напоена с кръв, след това предпазливо вдигна пръсти и усети, че са лепкави и тъмни. Сгъна хавлията и отново я постави върху раната. След това се наведе напред и уви внимателно втората кърпа като тюрбан, за да задържи импровизираната превръзка на място. Изправи се, погледна отново към него тъкмо когато той изцеждаше мократа си риза. Без да си прави труд да я разкопчава, той я свали през главата. Тя прикова поглед в мускулестите гърди, които й се сториха толкова сексапилни, че почти забрави болката в главата.

— Какво правиш? — попита любезно тя, когато той пусна ризата на пода. Не можеше да си наложи да извърне поглед от него. Бе очевидно, че той често се занимава с физическа работа или тренира редовно, или може би и двете. Раменете му бяха много широки, а горната част на ръцете — издута от мускули. Гръдните мускули бяха ясно очертани, а коремът — плосък, също с изразени мускули. Ханшът и бедрата се стесняваха, а на гърдите имаше тъмно петно от гъсти къдрави косъмчета.

Как го бе нарекла Нийли? „Невероятно сексапилна наемна работна ръка“. Нищо не бе видяла още сестра й.

— Събличам се — отвърна той, все едно че това бе най-естественото нещо на света. — Ако не си забелязала, съм мокър. Дръж.

Подметна й друга кърпа, една от купчината, която бе донесъл в банята. Беше достатъчно голяма, за да я обгърне като халат. Тя я метна на раменете си, стисна я с две ръце и не каза нищо повече. Не можеше да откъсне поглед от краката му, докато сваляше първо единия, а после и другия ботуш. Очите й се разшириха, когато предположи, че ще започне да смъква последната останала дреха — дънките. Само че той спря и пъхна палци под колана.

— Твой ред е — наред той.

— Какво? — така и не успя да разбере какво й казва Уелч сигурно защото не бе в състояние да мисли. Не можеше да си наложи да извърне поглед. А и в тясната баня нямаше накъде другаде да гледа. Той бе на една ръка разстояние и тя забелязваше всяка капка вода по раменете, която се стичаше към косматите му гърди. Без да си дава сметка, погледът й се насочи към дънките.

Тъй като платът бе мокър, а светлината — слаба, тя не бе сигурна, но предполагаше, че и той усеща присъствието й също толкова осезателно, колкото и тя неговото. Притеснена от посоката на погледа си, Алекс бързо вдигна поглед и забеляза, че той също я наблюдава.

— Виждаш ли тази кърпа? — дръпна ярко оранжева плажна кърпа от стойката и й я показа. Когато младата жена кимна, той продължи: — Ще ти я подам и искам да свалиш нощницата и да се увиеш в кърпата. Ще се справиш ли сама, без да се нараниш?

Независимо колко силно привличане изпитваше към него, тази работа трябваше да престане, каза си Алекс. Нямаше да си свали нощницата просто така и да остане чисто гола пред него. Разумът й нашепваше да не го прави.

— Не мога, докато стоиш тук — отвърна тя.

Той се ухили на една страна и тя примигна изненадана. За пръв път го виждаше да се усмихва и й се стори още по-неудържимо привлекателен.

Той наистина бе невероятно сексапилен мъж.

— Щях да угася фенерчето. Какво ще кажеш?

— Ами… добре.

Естествено, че беше добре. Досега той не й бе показал с нещо, че има похотливи мисли. Държа се като истински джентълмен в ситуация, от която повечето мъже биха се възползвали. Докато бяха под душа, можеше да направи с нея всичко, което пожелае. А тя нямаше да се възпротиви.

Той знаеше, че е така, и въпреки това се бе въздържал. Почувства се неловко, като си мислеше за усещанията под душа. Същевременно възбудата отново се надигна.

Той пристъпи към нея, подаде й кърпата и посегна към фенерчето.

— За Бога, кажи ми, ако имаш нужда от помощ — настоя той и угаси.

Тъмнината я обгърна толкова бързо, сякаш бе влязла в подземен тунел. Тъй като не можеше да вижда, тя първо изрита обувките, след това свали съсипаната нощница, като се държеше за казанчето, докато се събличаше с една ръка. Кожата й бе мокра и хлъзгава и за момент тя се уплаши, че може да се подхлъзне и да падне отново. Трепереше цялата, главата й пулсираше, докато се бършеше с кърпата, метната на раменете, но поне болката бе намаляла. Най-неприятна бе слабостта в краката и ръцете и виенето на свят.

— Успяваш ли? — попита той и гласът му проехтя в малката баня като в пещера.

— Да — побърза да отвърне тя, да не би той да реши, че има нужда от помощ и да пусне фенерчето.

Тъй като не виждаше, останалите й сетива се бяха изострили. Той бе близо до нея, както бе обещал. Чуваше шумоленето на мокрите дънки, което означаваше, че и той се съблича. Усещаше аромата му, остър мирис на сапун, прикрил мускусната мъжка миризма. Усещаше го до себе си и бе спокойна.

След като се избърса, тя се уви в кърпата като в саронг и си каза, че не бива да си го представя гол.