Карън Робърдс
Райско гнездо (26)

Глава 26

В първия момент той не отвърна на ласката, но поне я остави да го целува, да свърши сама цялата работа. След това изстена тихо, сякаш не можеше да й се насити. Устните му притиснаха нейните, горещи, мокри и настойчиви, а ръцете му я привлякоха. Вече бе възбуден и сърцето на Алекс заблъска с всички сили. Желаеше го…

Обърна я, така че гърбът й се опря в плота, след това усети ръцете му по дупето си да я притискат и стискат. Тя простена, облегна се на стегнатите му гърди и си спомни как я бе целувал предишния път.

Той я вдигна на плота и смъкна ципа на панталоните й, разтвори краката й и се настани между тях. В нея се надигна вълна от желание, когато той притисна издутината отпред на дънките си в нея. Нямаше търпение да го усети, беше мокра и готова. Един въпрос не спираше да я измъчва. Какво имаше у този мъж, което я правеше ненаситна?

— Джо? — тя простена името му до устните му — този път нямаше да го сбърка, защото никой никога не я бе карал да се чувства по този начин — и обви кръста му с крака.

Искаше той да я обладае веднага, докато седеше на плота в кухнята под ярката луминесцентна светлина. Искаше да го усети гол, да прави любов с нея, докато и двамата останат без сили.

Бе готова да го моли.

Господи, колко силно го желаеше.

Той прекъсна целувката, отдръпна устни от нейните, разтвори сключените й на кръста му крака и отстъпи. Стисна китките й, освободи се от ръцете й на врата си, след това я погледна с присвити очи, в които гореше пламъкът на страстта.

— Джо! — опита се да недоволства тя. Пръстите му стискаха китките й, очите му горяха и в първия момент й се стори, че той ще се върне. Само че той я пусна, отстъпи крачка назад и се облегна на един от шкафовете, стиснал устни.

— Джо — повика го отново тя и протегна ръце към него.

— Алекс — гласът му прозвуча дрезгав. Той прекара пръсти през черната си коса, след това се подпря на плота. Кокалчетата му бяха побелели. — Виж, Алекс. Ти си красива, сексапилна жена. В момента те желая толкова много, че изпитвам болка. Проклет да съм, ако ти осигуря три седмици чукане, за да се отървеш от всички мисли за старото си гадже.

Алекс отвори уста. Не можеше да повярва на чутото.

— Какво?

— Нали ме чу?

— Това е пълен абсурд — все още седеше на плота. Притегли колене към гърдите си, обви ги с ръце и го погледна. — Това няма нищо общо с Пол.

— Миличка, има много общо с Пол. В момента си на кръстопът и си търсиш начин да облекчиш болката. Знам, че е така. Минал съм по този път. Да си потърсиш някой друг за леглото, е нормален инстинкт. Само че аз няма да бъда необходимият ти лек.

— Джо… — Алекс замълча, защото усети, че е готова да започне да моли този мъж да я люби. Къде отиде гордостта й? С всички други мъже се бе оставяла те да я ухажват и да я молят за среща, за връзка, за да легнат с нея.

Дори на Пол му се бе наложило да мине по този път. Той й бе носил цветя, водеше я на вечери, пращаше й забавни есемеси, звънеше й…

А ето, че с Джо, тя бе тази, която бе поела ролята на преследвач.

Щом се осъзна, остана, на място. Напрегна се цялата, вирна брадичка и усети как достойнството й се връща.

— Може и да си прав — отвърна хладно тя. — Но може и да грешиш. Няма да разберем, защото никога повече няма да спя с теб.

Стиснал устни той я погледна мълчаливо. След това се оттласна от плота и взе бормашината.

— Кодът е същият като началните четири цифри на телефона — три, седем, три, нула. Панелът е в склада. Пускай я, когато си лягаш. Да ти покажа ли как действа?

Алекс поклати глава. Гневът я караше да стои с вирната брадичка. Очите й искряха от гняв.

— Ще се справя.

— Добре. Ако ти трябвам за нещо, ще бъда у нас, викни ме. Ще дойда, преди да си затворила телефона.

* * *

Нийли се прибра тъкмо когато Алекс се канеше да позвъни у Джо, за да помоли да я изпратят вкъщи. Независимо че имаше аларма, огромната къща я плашеше още повече, след като се стъмни. Нийли заблъска по вратата тъкмо когато последните лъчи на слънцето залязваха. Алекс бе отворила хладилника и се питаше какво да направи за вечеря, защото готвенето съвсем не беше силната й страна, а и никак не беше гладна. Нийли влетя през склада.

— Алекс, върнах се! — разкрещя се Нийли, а след това се обърна към Ели и още двама тийнейджъри, момче и момиче, които нахлуха след нея. Щом видя Ели, Алекс веднага си представи Джо, а мислите за него не бяха добре дошли в момента. Нито пък в който и да е друг момент, докато беше жива.

— Здравейте, госпожице Хейуд — обади се Ели и надникна иззад сестра й. Алекс се насили да се усмихне и затвори вратата на хладилника.

— Здрасти, Ели — отвърна тя. — Наричай ме Алекс, не съм чак толкова стара.

Кривата му усмивка толкова много напомняше на Джо, че младата жена едва се сдържа да не се обърне настрани.

— Добре, само че татко много държи на добрите обноски — обясни той. — Ще се разбеснее, ако ти казвам Алекс.

— Ако се разбеснее, можеш да му кажеш… — Алекс говореше с копринен глас. — Кажи му, че аз съм ти позволила.

— Ели ще ме кара на училище — похвали се Нийли.

Алекс едва сега огледа сестра си и се ококори. От главата до петите бе изпръскана с кал. Косата й, раздухана от вятъра, бе рошава и приличаше на непокорно глухарче. Маратонките й бяха сякаш киснати в кал. Останалите тийнейджъри не бяха в по-добър вид. Поне нямаше да е проблем да почисти плочките след тях.

— Какво си правила, да не би да си се въргаляла в калта?

Нийли я погледна смразяващо.

— Возихме се на тракторите — и гласът на Ели звучеше като на Джо.

— Много яко — подкрепи го Нийли. — Минахме през потока. А, това са Хедър Айзъксън и Дейвид Сондърс.

— Здравейте — обади се Алекс.

И двамата я поздравиха.

— Леле, колко яко, котка. Откъде се взе? — Ханибал лочеше мляко от паничка на пода. Момичето се отпусна на колене и погали животинчето. Ханибал изви доволно гръб и продължи да лочи млякото.

— Казва се Ханибал. Очевидно живее тук — отвърна Алекс, след това насочи вниманието си към приятелите на сестра си. От опит знаеше, че е най-добре да опознае приятелите на Нийли. Така изненадите ставаха по-малко.

— В „Шелби“ ли учите?

— А-ха.

Алекс побъбри с тях за незначителни неща. Изглежда, триото бяха решили да изпратят Нийли, преди да се разотидат по домовете си.

— До утре — подвикна Хедър към Нийли, когато си тръгваха, и стисна Ели за ръката. Ели веднага се притесни и дори не погледна ръката на момичето. Ами да, Алекс бързо си спомни. Нали някой спомена, че Хедър му е гадже? Това е тя, значи. Очевидно даваше на Нийли да разбере, че момчето е нейно.

Очевидно сестра й бе приела този факт, каза си облекчена Алекс.

— Чао — усмихна се Нийли.

Гостите си тръгнаха.

— Татко каза да ти дам това — Ели се върна и подаде на Алекс плик. — Това са ти дрехите и едно от уоки-токитата с дълъг обхват, които използваме във фермата. Татко каза да го вземеш на втория етаж и да му се обадиш, по което време на денонощието имаш нужда. Ще работи дори ако прекъснат телефоните.

— Благодаря, Ели — Алекс се усмихна на момчето и пое плика, без да поглежда вътре. Остави го на един от плотовете. Щеше да му се обади, когато решеше да спи с него, по-точно казано никога. Ели й се усмихна и тя отново си представи Джо, след което затича при приятелите си и помаха с ръка за довиждане.

— Ей, Нийли, ще мина да те взема в седем и двайсет. Чао, госпожице Хейуд… Искам да кажа Алекс.

— Не е ли най-прекрасното момче, което някога си виждала? — попита замаяната Нийли, след като приятелите й заминаха.

Не бих казала, отвърна безмълвно Алекс, което я вбеси, защото отново си помисли за Джо.

— Защо ми се струва, че Ели вече си има гадже? — попита Алекс.

— За Хедър ли говориш? — сестра й отвори хладилника и извади кутия диетична кола. — Тя не ме притеснява. Още е девствена. Не пуска на никого.

— Нийли… — Алекс бе ужасена. — Ти си едва на петнайсет. Ели не е много по-голям. Нали не правиш нищо с него? Кажи ми истината.

Нийли се изсмя и надигна кутийката.

— Когато ти ми кажеш истината за готиния татко, тогава и аз ще ти кажа истината за Ели. Отивам да измия тази кал.

Алекс не бе сигурна как Джо ще приеме новината, че синът му тийнейджър прави секс по принцип, но на нея не й се искаше да е до него, когато разбере, че Ели спи с Нийли.

— А, между другото — долетя гласът на малката. — Мисля да си направя пиърсинг на езика. Чух, че ставали страхотни свирки, когато имаш обеца на езика.

Алекс потръпна. Дали сестра й не говореше така само за да шокира хората?

Джо каза да не обръщам внимание.

Навън бе тъмно, но в кухнята бе светло, топло и уютно. Ханибал се бе проснал на плота в кухнята и мъркаше доволно. Алекс напразно се опита да го прогони, но се страхуваше от него повече, отколкото той от нея. Когато Нийли слезе в кухнята, Алекс се постара да не говори нито за Ели, нито за пиърсинг и я попита какво иска за вечеря.

— Мога да направя сандвичи с риба тон или омлет — предложи тя.

— Твоите омлети са гадни — озъби се Нийли, настани се на един от високите столове до плота и подпря брадичка на ръцете си. Започна да гали Ханибал. — Защо не си поръчаме пица?

— Тук има ли доставки по домовете? — Алекс огледа съдържанието на хладилника и установи, че няма какво да извади, затова се намръщи към доволната котка, която, изглежда, й се усмихваше, а след това отново насочи вниманието си към тийнейджърката. — Откъде знаеш?

— Ели каза, че и те ще вечерят същото. Баща му бил кисел и нямал намерение да готви.

Значи Джо е кисел, така ли? Много интересно.

— Значи ще ядем пица — тя затвори вратата на хладилника и след няколко неуспешни опита попадна на пицария, която правеше доставки. Нийли я наблюдаваше, пъхнала една ръка под брадичката си, докато с другата галеше Ханибал.