Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise County, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
debilgates (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Карън Робърдс. Райско гнездо

ИК „Калпазанов“, София, 2007

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 954–17–0234–1

История

  1. — Добавяне

Глава 29

Нощта бе на Хищника. Така е било открай време, така ще бъде и занапред. Бухали кръжаха над облените с лунна светлина поля, разперили криле, спускаха се безшумно над непредпазливи мишки, които ситнеха по земята. Койотите обикаляха горите край потока в преследване на теле или коза, на някоя самотна сърна, след това вдигаха глави и виеха от удоволствие над безпомощната жертва.

Също като Бог, хищниците даваха и отнемаха, каза си той. Те решаваха кои същества да живеят и кои да умрат. Те избираха жертвите, те решаваха кои да задоволят нуждите им. Хищниците никога не избираха за жертва някого, който можеше да ги изложи на опасност.

Ако отведеше Александра Хейуд, това щеше да предизвика опасност. Хищника си го напомни, докато стоеше в стаята й, надвесил се над спящата жена. Тя бе красавица, руса, свежа, а тази вечер бе оставила лампите, така че успя да я огледа от сребърната коса до малките изящни нокти на краката.

Бе дръпнал завивките внимателно, за да я огледа по-добре.

Лежеше по корем, пъхнала ръце под възглавницата, обърнала лице към нощното шкафче. Косата й се бе разстлала като платинено знаме по синия чаршаф. Бе облечена в нощница, красива нощница на цветя от някаква тънка материя като коприна. Беше се събрала на бедрата й. Дългият й слаб крак бе прегънат в коляното. Другият бе изпънат.

Дупето й бе малко, но добре оформено и сигурно бе стегнато.

Тази вечер не бе дошъл, за да пипа. Щеше само да позяпа витрините. Това не означаваше, че ще купува. Не и тази вечер.

Знаеше какво е скрито от него, но така нещата ставаха по-възбуждащи и по-трудни. Докато я оглеждаше снощи, когато бе останала гола, у него се запали силен глад. Сестра й беше готина, но тази бе изключителна. Нямаше търпение да опита плътта й.

Не може, напомни си той. Не бива. Лошо момче. Ако я отведеше тази вечер, утре щяха да започнат да я търсят. Нямаше да остане непреобърнат камък, имаше вероятност дори да открият леговището му.

Как само му се искаше да я отведе. Едва се удържаше. Да гледаш, не е достатъчно. Щеше да е лесно да я отведе. Трябваше само да я докосне с електрошоковия пистолет и да я метне на рамо.

Щеше да е негова след това.

Ако го направеше тази вечер, щеше да си достави двойно удоволствие, защото Касандра щеше да потъне в пламъци.

Усмихна се доволно. Когато бе готов да се отърве от Касандра, а това щеше да стане скоро, щеше да й каже: „Излез от клетката, миличка, пускам те да си вървиш.“ Щеше да добави „В пламъци“, когато я оковеше с веригата за стената и я полееше с керосин.

Само че Касандра вече беше затъпяла и едва ли щеше да схване шегата.

Колко интересно щеше да стане, когато Александра — да, вече я наричаше Александра, защото много я обичаше — се превърнеше в препечена филийка пред очите му.

Тя въздъхна на сън и разтвори устни. Клепките й трепнаха, сякаш сънуваше нещо. Дали знаеше, че той е тук, дали на някакво подсъзнателно ниво разбираше какво става?

Искрено се надяваше да знае.

Ръката му се задържа над бузата й. Спомни си колко бе мека кожата й. Искаше му се отново да я усети.

Ако я отведеше, щеше да усети всеки сантиметър от кожата й.

Можеше да прокара пръст по бузата й. Още сега. Това щеше да е изпитание. Миналия път я докосна и тя се събуди. Ако се събудеше този път, това щеше да е знак, че трябва да я отведе.

Щеше да е знак, че той е нейната съдба. Че е негова.

Тази мисъл го накара да изчака. Намръщи се и отдръпна ръка. Показалецът му сочеше напред и го теглеше към лицето й.

Не беше нетърпелив, просто трудно контролираше страстта си и бе готов дори да рискува. Беше ли готов да рискува?

Изкушението бе неустоимо, но накрая си наложи да я завие и да се откаже.

Волята му бе по-силна от желанието и той се поздрави за успеха.

Тази вечер бе така.