Карън Робърдс
Райско гнездо (12)

Глава 12

Всички се бяха скупчили на вратата. В тъмното приличаха на сенки с бледи лица, които наблюдаваха бързите крачки на Джо. Щом стъпи на верандата, Алекс усети облекчение. Над лицето й проблесна светлина. Някой от групата държеше фенерче. Алекс сведе поглед и едва сега си спомни, че бе по копринена нощница. Тънката материя бе прилепнала по тялото й. Зърната й стърчаха от студа и се виждаха ясно, както и всички други части от тялото й. Ако не беше тъмно, щеше да изглежда доста пошло.

— Насочи светлината надолу — нареди Уелч и си спечели вечната й благодарност. Групата се отдръпна, за да може той да я внесе вътре. Главата й тежеше толкова много, че вратът отказваше да я държи и тя се отпусна на широкото му рамо. Тресеше я от студ, не виждаше добре и й се гадеше. Ако не бе дошъл да я вземе, тя едва ли щеше да успее да се вдигне от земята, за да стигне сама до къщата. Беше му задължена.

— Алекс, добре ли си? — Нийли разбута останалите и стисна сестра си за ръката. Зъбите на момичето тракаха и думите не се чуваха ясно. На Алекс й бе толкова студено, че почти не усети ледените пръсти на Нийли. — Какво стана? Мислех, че си зад мен.

— Подхлъзнах се и паднах от оградата. Добре съм. Просто ми е студено — гласът й бе по-тих от обикновено. Нейните зъби също тракаха. Топлината в къщата я обгърна, но това не беше достатъчно, тя се разтрепери неудържимо в ръцете на Уелч. Той я притискаше до гърдите си, сякаш за да продължи да я пази от дъжда. И гърдите, и бедрата, и коремът й се бяха устремили към него, сякаш бе цвете, което се опитва да улови слънчевите лъчи, за да запази топлината им. Само че Нийли и останалите ги наблюдаваха и тя усети в колко неудобно положение се намира. Размърда се в ръцете му, за да му даде знак да я пусне. Той се подчини на неизречената молба, но едната му ръка остана на кръста й, за да я поддържа. От ръката му капеше вода, но беше стегната, мускулеста и желана.

Главата на Алекс се завъртя, обувките стъпиха на пода сред локвата вода, която се разширяваше около тях. Коленете й бяха омекнали и тя се олюля. Стисна ризата му с две ръце и се облегна на него.

— Добре ли си? — попита той.

Преди да отговори, лъчът на фенерчето я заслепи. Тя се намръщи и затвори очи. Джо я прегърна по-стегнато, притисна я отново до себе си, а с другата ръка отмести фенерчето.

— Джош, казах ти да насочиш това надолу — скара се той.

— Извинявай — това бе гласът на тийнейджъра от конюшнята. Вероятно останалите бяха децата на Уелч и Нийли. Нещо космато се отри в глезените й. Тя погледна надолу и видя малко дебело куче да души обувките й.

— Тя падна и в къщата. Може да се е наранила — Нийли пристъпи до Алекс, за да обясни на Уелч. Алекс обърна глава. Бе опряла буза на студената бархетна риза на мъжа. Долавяше съвсем отчетливо ударите на сърцето му. Нийли бе в сянка, защото светлината на фенерчето бе насочена надолу, но забеляза, че косата й виси мокра от двете страни на бледото лице.

— Само едно фенерче ли имате? — попита Уелч децата.

— Три са — заговори друг момчешки глас. Личеше, че е на по-голямото момче.

— Дайте ми едно.

Някой му подаде фенерче и лъчът премина по тавана. След това, за изненада на Алекс, той я пое на ръце и без да каже и дума, тръгна навътре в тъмната къща.

— Няма нужда… — опита се да протестира тя и обви ръце около врата му по-здраво. Той я бе поел толкова бързо, че й се зави свят. Замълча, без да довърши мисълта си, и отново отпусна глава на рамото му, за да изчака всичко пред погледа й да се успокои. Каквито и недостатъци да имаше този мъж, той бе силен като бик, каза си младата жена, и това кой знае защо я успокои.

— Напротив, има — отвърна той, сякаш неговото мнение беше единственото, което имаше значение. При други обстоятелства подобна самоувереност би я подразнила, но сега бе готова да се остави в ръцете му. Той я отнесе по стълбите на тъмния като в рог втори етаж. Не спря да раздава заповеди.

— Ели, извади фенерите за къмпинг. Под мивката са. Джош, донеси още кърпи. Бръкни в сушилнята. Сложих ги там, преди да си легна. Джен, заведи Нийли в банята на момчетата. Остави един фенер там, Ели, и донеси един в моята стая, когато вземеш кърпите.

Гласовете на децата ги последваха по стълбите. Алекс се учуди, когато чу да отговарят „Веднага, господине!“, както биха отговорили възпитаниците на някое военно училище.

На втория етаж Уелч зави наляво по тесен коридор. Тежките му ботуши продължаваха да издават шляпащ звук на всяка крачка и Алекс чак сега се сети, че той също е мокър и по всяка вероятност му е студено колкото и на нея.

Може и да обичаше да командва, но я беше спасил за сметка на собственото си спокойствие и тя му беше благодарна.

— Телефонът ти работи ли? — зъбите й тракаха. Не спираше да трепери. Топлината, която се излъчваше от тялото му и къщата, не бе достатъчна, за да прогони ледените тръпки.

Въпреки че не се чувстваше добре, трябваше да се погрижи за „Уисълдаун“.

— Трябва да се обадиш в пожарната. И в полицията. Двете с Нийли подушихме дим, а и в къщата… там имаше някой.

— Така каза и сестра ти, когато заблъска по вратата — Уелч съвсем не се впечатли от казаното. Отвори някаква врата, мина през спалнята и влезе в баня с бели плочки. От подскачащата светлина на фенерчето й стана ясно, че помещението е малко, стандартно обзаведено с душ кабина вместо с вана. — Дръж се сега. Ще те оставя да стъпиш.

Той отново я пусна на пода, но не отдели ръка от кръста й. Остави фенерчето на капака на тоалетната чиния и го подпря с две ролки тоалетна хартия, за да не падне. Така лъчът й осигуряваше достатъчно светлина, въпреки че ъглите и таванът оставаха в мрак. От нея продължаваше да се стича вода и на пода се събираше кална локва. Той бе в същата бархетна риза на червени и сиви карета, с която го бе видяла днес, със същите дънки и ботуши. Беше мокър като нея, а ризата и ботушите — оплескани в кал. Тя не изглеждаше по-добре. Нощницата бе загубила цвета си от калта по нея, а ръцете и обувките й също бяха кални. Нощницата се бе залепила за гърдите, корема и краката и подчертаваше слабото й тяло. Зърната й бяха щръкнали, пъпът й личеше ясно, дори тъмният триъгълник между краката. Почувства се неловко заради голотата си и се опита да се обърне, за да се скрие от погледа на Уелч.

— Стой спокойно — нареди той, сякаш тя бе подплашена кобила. Ръката му се смъкна на ханша й, когато Алекс се опита да се отдръпне. Дланта му бе едра, с дълги пръсти, а топлината й проникваше през мократа копринена нощница. Пръстите му притискаха леко плътта й.

— Добре съм — съвсем не беше добре. Сама разбра, че е направила грешка, когато се обърна толкова бързо. Отново й се зави свят, а коленете заплашваха да я предадат. Тя се олюля и се отдръпна още една крачка. Ръцете му я прихванаха като риба и той я притисна до себе си. Този път младата жена дори не се опита да се задържи права и безпомощно се отпусна на гърдите му.

— Да, сигурно — гласът му прозвуча сухо. Задържа я с една ръка, а с другата завъртя кранчетата на душа.

— Трябва да се обадиш в пожарната — настоя Алекс. Дори през мокрите дрехи усещаше топлината на тялото му, затова се притисна до него, докато тялото й продължаваше да се тресе от студ. Нямаше търпение да усети горещата струя вода. — И в полицията.

— Телефоните не работят — обясни той и протегна свободната си ръка, за да провери водата. — След като двете със сестра ти се оправите, ще отида да видя какво става. Ако „Уисълдаун“ наистина гори, няколко минути няма да са от значение. А ако в къщата има някой, ще се справя и сам.

Тя не се усъмни в думите му.

— Нямаш ли мобилен телефон? — попита тя, когато той отдръпна ръка от струята, затвори вратата на душ кабината и се пресегна, за да затвори и вратата на банята. Започваше да се вдига пара и стените на душ кабината се изпотиха. Алекс гледаше водата с копнеж.

— Тук няма пълно покритие. Така че нямаше смисъл да купувам телефон — погледна я. Черната му коса блестеше мокра и лъскава като на морж, а чертите му изпъкваха. Челото му бе високо, носът — прав и малък, устата — стегната и сериозна, скулите и челюстта — ясно изразени. Кожата му бе много загоряла, а по бузите личеше наболата брада. На слабата светлина очите му изглеждаха с цвета на водата. По едната буза и отстрани на носа имаше кал. Беше много по-едър от нея, по-висок, а тялото му бе стегнато и гъвкаво. С огромна изненада разбра, че го преценява като мъж, и учудено вдигна поглед към лицето му.

— Да не би нещо да не е наред? — попита намръщен той.

— Не — успя да отвърне тя.

— Добре. Дай тогава да те стоплим — дори Уелч да бе възбуден, не го показа по никакъв начин. Пое я отново на ръце, без да я пита за мнението й, но в този момент това нямаше никакво значение. След това, както бе облечен, той влезе под душа с нея. Горещата вода ги обля. Калната локва започна да се стича в канала. Все още разтреперана, Алекс зарови лице във врата му, а след малко се обърна към струята, затвори очи и се опита да отблъсне неочакваното привличане, което изпита към него.

Това бе естествена реакция към присъствието на привлекателен мъж, каза си тя. Хубавото бе, че сетивата й, напълно парализирани след смъртта на баща й, се връщаха към живота. Лошото бе, че не подбираха обекта на привличане. Ако се бе случило по-рано, ако не бе отблъсквала Пол през последните ужасни седмици, може би той нямаше да се насочи към Тара Голд…

Престани веднага, каза си вбесена тя. Нямаше да мисли повече за Пол. Той си бе отишъл също като баща й, а тя не го обичаше дори наполовина, колкото обичаше баща си.

— По-топло ли ти е вече? — прошепна Уелч до ухото й. Тя не отвори очи. Докато бе в силните мъжки ръце, притисната до топлата му гръд, можеше да забрави всичко, ала ако видеше лицето му толкова близо до своето, щеше да е невъзможно.

— М-хм.

Сякаш иглички пронизваха краката й, докато се стопляха. Сви пръсти и се намести, обзета от чувство на неловкост. Той очевидно реши, че това е знак да я пусне, затова отпусна ръката, с която придържаше коленете й, и я остави да стъпи на пода. Усети нова еротична тръпка, когато тялото й се плъзна до неговото, и отвори устни от изненада. Лицето му бе прекалено близо и тя не можеше да мисли разумно. Бе навел глава над нея, готов да я прихване, ако отново се олюлееше. Очите му бяха станали по-тъмни отпреди и Алекс забеляза, че зениците му са вече толкова големи, че почти са погълнали ирисите. Калта се бе стекла от бузата и носа му. Беше толкова близо, че можеше да различи всяко косъмче по небръснатото лице.

— Имаш кал — каза той. Стисна брадичката й и изтри бузата с палец. Жестът й се стори невероятно интимен. Дори прекалено интимен, каза си тя и отдръпна брадичка.

— И ти — гласът й бе станал дрезгав. Извърна поглед, за да не извърши някоя глупост. Стана й неприятно, че тялото й реагира по този предателски начин, а не искаше той да усети.

— Работата е там, че аз съм свикнал с калта.

— Защо мислиш, че аз не съм? — погледна го отново, неспособна да се сдържи. Погледът му се плъзна по лицето й и едното ъгълче на устата му се изви.

— Така ми се струва — отвърна той, прегърна я отново през кръста и я обърна така, че горещата вода да се стича по гърба й.

Трябваше да се прикрие, защото тялото й реагираше неестествено, каза си Алекс. Нямаше да може да остане изправена без помощта му, а това изискваше подкрепата на силните му ръце. Бяха толкова едри и силни. Тя не смееше да отпусне своите от врата му. Усещаше стегнатите мускули и едрите кости на раменете. Тялото й бе прилепено към неговото. Гърдите й, голи под мократа копринена нощница, оставаха притиснати към бархетната му риза. Въпреки че вече се бе стоплила, зърната й продължаваха да стърчат, възбудени от близостта на мъжа. Тази възбуда истински я притесни. От много седмици не бе изпитвала нищо и сега остана смутена от усещанията, събудили се заради този мъж.

Не беше ли това същият груб непоносим тип, с когото й бе толкова трудно да се справи преди няколко часа? Как бе възможно да й въздейства по този начин?

— Дръж се — предупреди я той и отдръпна ръка от кръста й, за да се пресегне за сапуна. Стисна зеления калъп и натри една гъба. Мирисът бе остър и силен, също като онзи, който усети, когато той я бе поел на ръце.

— Затвори очи — нареди той и прекъсна мислите й. Тя се подчини и той прокара гъбата по лицето й. Усети върховете на пръстите му по скулите, по носа, около устата и по брадичката. Усети мазолите, едрите силни длани. Това бяха ръце на мъж, свикнал да върши физически труд, за да си изкарва прехраната. Шумът на душа й напомни, че отвън се излива проливен дъжд. Само че водата тук бе топла и много приятна, също като докосванията му. Внезапно усети, че не й достига въздух, защото си представи ръцете му на други места по тялото си, заети да й доставят удоволствие. — Вдигни глава.

Тя го послуша и водата обля лицето й, за да отмие сапуна. След това се приведе над нея и гърбът му пое водната струя, докато оставяше калъпа. Тя мигна няколко пъти, за да прогони капките, и отвори очи. Наблюдаваше го как мие собственото си лице и търка с длани, а след това отпусна глава назад. Не можеше да откъсне поглед от силния врат, от стегнатата челюст и устните, от гъстите мигли и загорелите необръснати бузи.

Нищо не можеше да я спре да притисне устни към гърлото му, да разкопчае ризата и да прокара пръсти по гърдите, да се спусне надолу под дънките… Престани, каза си отчаяно тя, ужасена какви мисли се промъкват в главата й. Нямаше намерение да направи подобно нещо, нито да започва сексуална връзка с него, но желанието й бе по-силно от когато и да било преди.

Защо сега? Защо с него? Въпросите не й даваха мира, докато тя се опитваше да се наслади на всяко усещане. Зърната й потръпваха всеки път, когато бархетната му риза се отриваше в тях. Усещаше свиването и отпускането на мускулите му при всяко движение. Не можа да се сдържи и се приближи по-близо, за да се притисне до мускулестото бедро. Докосването на почти голото й тяло до грубите дрехи събуждаше невероятно усещане. Заля я гореща вълна. Коремът й се стегна. Не можеше да повярва на силата на реакцията си. Усети подутината отпред на дънките му. Той също бе възбуден. Мъжът вдигна рязко глава и очите им се срещнаха. Неговите бяха присвити и предпазливи, макар да личеше, че е не по-малко изненадан от нея.