Марио Пузо
Фамилията (6)

5

В деня, когато бъдещият съпруг на Лукреция Джовани Сфорца, дожът на Пезаро, трябваше да пристигне в Рим, папа Александър устрои тържествена процесия по улиците на града за ознаменуване на събитието. Той добре съзнаваше, че вуйчото на Джовани — Мавъра — ще приеме този жест като знак на почит, като доказателство за неговата искреност и добри намерения при сключване на съюза с Милано.

Но Александър имаше и други съображения. Като Божи пастир той разбираше сърцата и душите на своето паство и знаеше колко народът обича церемонии и тържества. Простите хорица приемаха народните увеселения като знак, че не са забравени, че светият отец мисли за тях, а също и като приятно развлечение сред затъпяващото еднообразие на мизерния им живот. Всеки повод за организиране на обществени празненства и увеселения беше добре дошъл, защото вливаше надежда в градското ежедневие, като нерядко възпираше по-отчаяните граждани да се избиват помежду си при най-дребни разногласия. Животът на бедняците беше до такава степен лишен от всякакво разнообразие, че папата се чувстваше едва ли не задължен да им доставя дребни радости, за да подхранва душите им. Как иначе да си осигури подкрепата им за папската институция? Ако семената на завистта бъдат многократно засявани в сърцата на хората, принудени да наблюдават удоволствията на по-малко достойните, но по-случили в живота измежду тях, то как би могъл владетелят да иска тяхната лоялност? Удоволствията трябва да се споделят, защото само така отчаянието в душите на бедняците може да се поддържа в разумни граници.

В този топъл, слънчев, изпълнен с ухание на рози ден Чезаре, Хуан и Хофре Борджия отидоха на коне до портите на Рим, за да посрещнат дожа на Пезаро. Придружаваше ги целият римски Сенат и посланиците на Флоренция, Неапол, Венеция и Милано с царствените си одежди, а също и официалните представители на Франция и Испания.

На връщане от градските порти процесията щеше да придружи височайшия пратеник на Милано до двореца на вуйчо му Асканио Сфорца, където той щеше да отседне до брачната нощ. След това шествието щеше да продължи по римските улици до Ватикана. Александър бе наредил на синовете си да преминат и покрай двореца на Лукреция, за да й дадат възможност да види бъдещия си жених. Макар папата да се бе опитал да разпръсне страховете на дъщеря си, като й бе обещал, че и след сватбата си тя ще може да продължи да живее с Джулия и Адриана в собствения си дворец Санта Мария дел Портико и че няма да й се налага да отпътува за Пезаро поне още една година, Лукреция изглеждаше разстроена. А когато дъщеря му беше разстроена, папа Александър не можеше да намери покой.

Подготовката за процесията бе отнела няколко седмици, но всичко бе изпипано както трябва. Имаше шутове с ярки костюми в зелено и жълто; жонгльори подхвърляха във въздуха разноцветни пръчки и топки от папие-маше; сърцати музиканти надуваха флейти и фанфари за радост на тълпите, които се стичаха по улиците на града, за да зърнат този млад дож на Пезаро, който щеше да се жени за хубавата дъщеря на папата…

Ала рано тази сутрин Чезаре се бе събудил в лошо настроение, с глава, пулсираща от непоносима болка. Той се бе опитал да се измъкне от неприятното задължение да посреща бъдещия си зет, но баща му не искаше и да чуе.

— Като представител на светия отец ти можеш да отсъстваш от церемонията само ако си на смъртен одър — провикна се папата, след което ядовито напусна покоите му.

Чезаре се опита да възрази, но в този момент в стаята влезе сестра му, за да го моли да отиде. Тя бе чула, че брат й не се чувства добре, и бе дотичала през тунела, свързващ дворците им, за да го види. Сега Лукреция седеше на леглото му, галеше го нежно по главата и го питаше:

— Чез, кой освен теб би могъл да ми каже истината за тоя, за когото ще се омъжа? На кого друг бих могла да разчитам?

— Креция, какво значение има? — запита в отговор той. — Ти вече си му обещана, не мога нищо да направя.

Лукреция се усмихна на брат си и прокара пръсти из косата му. После се наведе и го целуна нежно по устните.

— И за теб ли е толкова трудно, колкото и за мен? — запита тя. — При мисълта, че друг може да легне с мен, ми се повдига. Ще се разплача и ще покрия лицето си със завивката и макар че не мога да го спра да бъде с мен, ще откажа да го целуна по устата. Обещавам ти, скъпи братко!

Чезаре си пое дълбоко дъх и реши да се подчини на сестра си.

— Надявам се заради двама ни, че не е чак такъв звяр — каза той. — Иначе ще се наложи да го убия, преди още да те е докоснал.

Лукреция се изкиска.

— Ние двамата ще му обявим свещена война — каза тя, зарадвана от думите на брат си. — С това само ще навлечем нови беди на баща ни. След като ти убиеш Джовани, татко ще трябва да усмирява Милано, после Неапол ще го моли за съюз. Мавъра може да те плени и откара в миланската тъмница, където ще те подложи на изтезания. А когато баща ни обсади Милано с папските войски, за да те спаси, на Венеция внезапно ще й хрумне да нахлуе в земите ни. В това време най-добрите художници на Флоренция ще ни рисуват като някакви чудовища, а пророците им ще ни анатемосат во веки веков. — Тя така се разсмя, че падна по гръб на леглото.

Чезаре обичаше, когато сестра му се смее! Тогава той забравяше всичко друго, дори гнева си към техния баща. Изведнъж пулсиращата болка в главата му сякаш премина от само себе си. И той се съгласи да отиде…

 

 

Щом Лукреция чу музиката на наближаващата процесия, тя изтича по стълбите до големия салон на горния етаж, от който се излизаше на лоджията — масивен балкон, надвесен над улицата като протегната ръка на великан. Джулия Фарнезе, която от две години беше любовница на папата, я посъветва да си облече рокля от тъмнозелен сатен с кремави ръкави, а отгоре да си сложи елек, обшит със скъпоценни камъни. После тя среса косата й, като вдигна златните й къдри нагоре, оставяйки само няколко кичура да падат свободно напред върху челото й и надолу по шията, подсилвайки благородството на чертите й.

Джулия от няколко месеца се опитваше да подготви Лукреция какво да очаква през брачната си нощ, но Лукреция не я слушаше. Когато Джулия й обясняваше с най-големи подробности как да достави удоволствие на един мъж, мислите и сърцето на Лукреция се отправяха към Чезаре. Макар да не споделяше с никого, любовта към него заемаше изцяло съзнанието й.

Когато Лукреция Борджия излезе на балкона, за нейна изненада тълпите я очакваха. Баща й беше изпратил охрана, но те не можеха да я опазят от цветните листенца, които се стелеха върху нея и покриваха величествената лоджия с благоуханен килим. Тя се усмихваше и махаше с ръка на множеството.

Докато очакваше процесията да се приближи, Лукреция се посмя на шута, който се кривеше и подскачаше под балкона, после изръкопляска на флейтистите и тръбачите, които я поздравиха с най-веселите си мелодии. Накрая ги видя.

Най-отпред яздеше брат й Чезаре, красив, с благородна осанка, изправен на седлото на напетия бял жребец, със сериозно изражение на лицето. Той вдигна глава към балкона и й се усмихна. След него премина Хуан, който дори не си даде труд да я погледне, а вместо това се навеждаше да поема букетите от красивите момичета, които му подвикваха по име. После малкото й братче Хофре й се ухили с глуповатата си, но щастлива усмивка.

Най-после видя и него — Джовани Сфорца. С дългата си черна коса, подстригана брада, орлов нос и мускулесто телосложение, той беше значително по-нисък и набит от братята й. Щом го зърна, тя отначало се засрами, но когато той погледна към балкона, опъна поводите и й отдаде чест, тя приклекна и му направи реверанс, както я бяха учили.

След три дни беше сватбата и докато процесията отминаваше на път за двореца на баща й, тя нямаше търпение да чуе какво ще кажат Адриана и Джулия за нейния годеник.

— Е, какво мислите? Прилича ли ви на звяр?

Джулия се засмя.

— Според мен е доста приличен на вид, макар и твърде едър… поне за теб — подразни я тя, а Лукреция веднага се сети какво има предвид. Джулия я прегърна. — Няма нищо, момичето ми, всичко е наред. Ти се омъжваш само заради светия отец, за да служиш на Бога. Това няма нищо общо с живота ти.

 

 

След като Александър VI се бе нанесъл официално в папския дворец и си бе избрал си един апартамент от необзаведени стаи, строени отдавна и от доста време изоставени, той ги бе превърнал в приказните покои на фамилията Борджия. Стените на частната му приемна бяха покрити с прекрасни фрески, дело на любимия му художник Пинтурикио. На една от тези фрески беше изобразен самият Александър в сцена от Възнесение Господне, като един от избраните щастливци, станали свидетели на възнесението на разпнатия Исус към небесата. Облечен с пищна пелерина, везана със скъпоценни камъни, папата бе свалил златната си тиара и я бе поставил на земята до себе си. Вдигнал набожно взор към небесата, той приемаше благословия от възнасящия се Спасител.

На много от останалите стенописи се различаваха образите на други членове на фамилията Борджия в роли на светци, мъченици и други религиозни фигури. Лукреция беше изобразена като елегантна, изумително красива света Катерина, Чезаре като император на златен трон, Хуан като ориенталски владетел, а Хофре като невинен херувим. Тук-там се виждаше и разяреният червен бик, символ на фамилията.

На вратата на втората стая Пинтурикио бе нарисувал портрет на Дева Мария в цялата и безметежна красота. От всички светци Мадоната бе най-почитана от папа Александър; като модел художникът бе използвал Джулия Фарнезе, с което едновременно бе удовлетворил двете най-големи страсти на клиента си.

В двореца се намираше и така наречената Зала на вярата, огромно сводесто помещение, в което всички свободни места по сводовете и тавана бяха изографисани с религиозни сцени. За всеки апостол имаше отделна фреска; обикновено героят четеше от свитък пред учениците си, които жадно попиваха всяка дума, готови да тръгнат по света и да разнасят словото Божие. За портретите на апостолите бяха използвани лицата на Александър, Чезаре, Хуан и Хофре.

Всички помещения в апартамента на Борджиите бяха украсени с пищни гоблени, обшити със златен ширит. В Залата на вярата се намираше и папският трон, на който сядаше Александър, когато приемаше важни посетители. Срещу трона бяха наредени богато извезани табуретки, на които присядаха гостите, за да целунат пръстена и краката му, както и дивани за височайшите посетители, получили специална аудиенция за обсъждане на важни държавни дела. В тази зала се крояха планове за кръстоносни походи, обсъждаше се кой и как да владее този или онзи италиански град.

Сега дожът на Пезаро Джовани Сфорца бе въведен в покоите на папата. Той се наведе да целуне крака на светия отец, а след това и свещения папски пръстен. Сфорца беше изумен от красотата на Ватикана и зарадван от несметните богатства, които скоро щеше да притежава. Защото заедно с младата си невеста той щеше да получи зестра от трийсет хиляди дуката — достатъчно, за да ремонтира двореца си в Пезаро и да си позволи много други най-изтънчени удоволствия.

Докато папа Александър го приветстваше с „добре дошъл“ във фамилията, Джовани си мислеше за братята на бъдещата си съпруга. От двамата по-големи Хуан му бе харесал много повече от Чезаре, а Хофре беше твърде малък, за да му се обръща внимание. Чезаре се бе държал някак враждебно, но Хуан му бе обещал да го разведе из римските потайности преди сватбата, така че положението не беше чак толкова лошо. Освен това Джовани не можеше да си позволи да оспори волята на вуйчо си Мавъра, защото той щеше да си вземе обратно херцогството Пезаро с такава лекота, с каквато му го бе подарил.

Следобед, когато всички се бяха събрали във Ватикана за началото на празненствата, Чезаре изведнъж изчезна. Той яхна коня си и препусна из полето, далеч от стените на града. Едва бе успял да се запознае с младия Сфорца, а вече го ненавиждаше. Тоя момък беше един грубиян, самохвалко и простак. По-тъп от Хофре, ако това изобщо беше възможно, и по-нагъл от Хуан. Какво щеше да прави милата му сестрица с такъв съпруг? И какво щеше да й каже той, когато я видеше отново?

* * *

Докато Чезаре категорично отказваше да приеме бъдещия си зет, Хуан се чувстваше очарован и неудържимо привлечен от него. Самият Хуан нямаше много приятели в папския дворец; компания му правеше главно турският принц Джем, който беше държан като заложник от папата по настояване на своя брат, действащия султан.

Султан Баязид бе сключил това споразумение още с предишния папа Инокентий от страх, че при поредния кръстоносен поход християните ще се опитат да го свалят от престола, за да поставят Джем на негово място. В замяна на услугата — да държи Джем като вечен затворник във Ватикана — папата получаваше по четирийсет хиляди дуката годишно. След смъртта на Инокентий папа Александър продължи поетия ангажимент; той третираше принца като почетен гост в своя дворец. Наистина, какво по-добро средство да попълни папската хазна от парите на неверниците?

Трийсетгодишният Джем, силно мургав и вечно намусен в очите на римските граждани, настояваше да се облича със своите ориенталски костюми и бродеше из Ватикана с чалма и засукани нагоре гъсти черни мустаци. Не след дълго Хуан реши да му подражава и също започна да се облича в ориенталски одежди освен на официални церемонии. Макар да беше наполовина на годините на Джем, Хуан не се отделяше от приятеля си; двамата бяха навсякъде заедно, като турският принц оказваше силно влияние на разглезения папски син. Александър търпеше дружбата им не само заради парите, които Джем носеше на Светия престол, но и защото присъствието на принца понякога извикваше усмивка върху иначе вечно киселото лице на Хуан. Що се отнася до Чезаре, той не можеше да понася компанията на двамата и всячески ги избягваше.

В нощта преди сватбата Хуан покани Джовани Сфорца да се присъедини към тях двамата с Джем, за да прескочат заедно до прочутите римски ханове и да навестят местните проститутки. Джовани начаса се съгласи. Явно Джем и дожът на Пезаро се разбираха доста добре; докато си хапваха и пийваха здравата, двамата си разменяха пикантни историйки и не спираха да говорят. Гражданите на Рим се държаха на разстояние от троицата и всячески избягваха да ги канят в своите магазинчета и домове.

Проститутките обаче бяха нещо друго. Хуан им беше стар познайник и помежду си те често се обзалагаха коя ще легне с него най-много пъти. Носеха се слухове, че той е любовник и на Джем, но за куртизанките, които се препитаваха, като приемаха в постелята си високопоставени клиенти, този факт едва ли имаше значение.

Едно от момичетата, които Хуан посещаваше най-често, беше на около петнайсет години, с дълга тъмна коса и завити мигли. Казваше се Авалона и беше дъщеря на ханджийката. Авалона се бе привързала към Хуан и се радваше на срещите им, но в нощта, когато тримата знатни младежи посетиха хана, Хуан я предложи най-напред на бъдещия си зет, а после на Джем. И двамата се изредиха да легнат с нея, докато Хуан гледаше отстрани; той беше твърде пиян, за да се интересува от чувствата й. Когато дойде негов ред, вместо да прояви обичайната топлота, тя се извърна настрани и отказа да го целуне. Мнителен и ревнив както винаги, Хуан си каза, че момичето се дърпа, понеже е харесала зет му повече като мъж. Разярен от обидата, той я зашлеви през лицето, след което тя млъкна и не му продума повече. През цялото време, докато тримата се върнаха в двореца, Хуан се цупеше, но Джовани Сфорца и принц Джем бяха толкова доволни от прекараната нощ, че изобщо не забелязаха.

 

 

Сватбеният ден настъпи неусетно. Лукреция изглеждаше царствено в своята булчинска рокля от алено кадифе, обточена със скъпи кожи; в златистата й коса бяха вплетени златни нишки, рубини и диаманти. Джулия Фарнезе беше облечена със семпла роба от розов сатен, която подчертаваше бледната й красота. Адриана бе предпочела тъмносиня кадифена рокля без украшения, за да не засенчва скъпоценните камъни по елека на Лукреция. Само младоженецът Джовани Сфорца, който се бе издокарал с дебел златен ланец на шията, взет на заем, и двамата му нови приятели Хуан и принц Джем си бяха позволили да се облекат по-пищно от Лукреция. На главите си и тримата носеха чалми от кремав сатен, а на шиите — дълги шалове от златен брокат, толкова богато украсени, че засенчваха не само булчинската рокля на Лукреция, но и папските одежди на нейния баща Александър VI.

Той бе предпочел Хуан да придружи сестра си по пътеката до олтара и сега Лукреция съзнаваше, че Чезаре се сърди. Но си каза, че така е по-добре, защото Чезаре нямаше да може да я предаде с достойнство на младоженеца. Тя дори се питаше дали по-големият й брат изобщо ще почете сватбата, макар баща им изрично да бе разпоредил това. Ако се стигнеше до разпра, Лукреция знаеше, че Чезаре тутакси ще се метне на коня и ще отпраши в провинцията. Но тя се надяваше, че това няма да се случи, защото обичаше Чезаре повече от всичко друго на света.

Сватбената церемония се състоя в Голямата зала на Ватикана въпреки протестите на някои от кардиналите и на останалите църковни пастири, които твърдяха, че в тези свети покои няма право да влиза никой, който не служи пряко на църквата. Но лично папата настояваше Лукреция да се омъжи във Ватикана, така че на тях не им оставаше друг избор, освен да се примирят.

Папският трон беше поставен върху издигнат подиум в предната част на залата; от двете му страни имаше по шест стола от пурпурно кадифе за дванайсетте новопомазани кардинали. В личния параклис на папата, който беше доста по-малък и по-скромно обзаведен от Големия параклис на базиликата „Свети Петър“, той бе разпоредил да поставят в дълги редици златни и сребърни светилници, които да огряват с ярка светлина огромните мраморни статуи на светци, издигащи се отстрани на олтара.

Епископът, който ръководеше церемонията, облечен с тържествени църковни одежди и със сребърна митра на главата, произнесе светата молитва на латински и благослови младоженците. Тамянът, горящ в кадилниците по време на благослова, изпълваше въздуха с остър благоуханен мирис. Той бе пристигнал от Изток само преди няколко дни, дар от брата на принц Джем, турския султан Баязид II. От гъстия бял дим гърлото на Лукреция я засмъдя; тя се закашля, прикрила лице с бялата си дантелена кърпичка. Видът на разпнатия Исус върху огромния дървен кръст й се стори също толкова злокобен, колкото и мечът, вдигнат от епископа над главите им, докато двамата младоженци си разменяха клетвите за вярност.

Тя се поуспокои, когато зърна брат си Чезаре на входа на параклиса; столът му сред дванайсетте, отредени за приближените на папата кардинали, през цялото време бе останал многозначително празен.

Лукреция бе прекарала цялата нощ на колене в молитви към Мадоната, молейки за прошка, след като преди това бе притичала през тунела до покоите на брат си Чезаре, за да му се отдаде за последен път. Сега тя се чудеше защо бе изпитвала такава наслада в обятията на брат си и такъв ужас при мисълта, че ще легне с друг. Тя дори не познаваше мъжа, когото й бяха отредили за съпруг. Преди това го бе виждала само веднъж, от балкона, а в деня преди сватбата ги бяха събрали за известно време в една стая, но той не й бе продумал и с нищо не бе показал, че изобщо я забелязва.

Сега, когато двамата коленичиха на ниските дървени табуретки пред олтара и тя за пръв път чу своя жених да казва: „Аз вземам тази жена за своя съпруга“, гласът му й се стори груб, недодялан и неприятен.

Сякаш в транс, тя обеща да почита Джовани Сфорца като свой съпруг. Ала през цялото време погледът и сърцето й не се отделяха от Чезаре, който, облечен в черна кардиналска роба, сега стоеше прав до Хуан. Чезаре нито веднъж не я погледна.

След церемонията Лукреция Борджия седна, царствена и неизказано красива, на тържествената трапеза в една от най-бляскавите зали на Ватикана — зала „Реале“. До нея седнаха женихът, нейната гувернантка Адриана и Джулия Фарнезе, която си бе избрала за почетна шаферка. Внучката на покойния папа Инокентий Батестина също присъстваше на трапезата, както и останалите шаферки, но братята й седяха на отделна маса в другия край на залата. Много от поканените гости се разположиха на стотиците възглавници, пръснати по пода. Околовръст в огромната зала бяха подредени големи маси, отрупани с храна и сладкиши, а след като гостите се подкрепиха, в центъра на залата се отвори място за театрални представления. За финал на тържеството бяха поканени музиканти и танцьори.

От време на време Лукреция попоглеждаше към жениха си, но той си даваше вид, че не я забелязва, като през цялото време се тъпчеше с храна и изливаше пълни чаши вино в гърлото си. Отвратена, тя бързо отместваше поглед.

На този уж празничен ден в своя живот Лукреция си даде сметка както никога досега колко много й липсва майка й. Откакто Джулия бе станала официална любовница на папата, за Ваноца нямаше повече място в двореца.

Лукреция погледна отново към новия си съпруг и се запита дали някога ще свикне с вечно намръщеното му изражение. При мисълта, че един ден ще трябва да напусне дома си в Рим, за да живее с него в Пезаро, сърцето й се сви от ужас; благодарна беше на обещанието на майка си, че поне през следващата една година няма да й се наложи да стори това.

Заобиколена от веселието и смеховете на гостите, Лукреция внезапно се почувства изоставена и самотна както никога през живота си. Не беше гладна, но на няколко пъти отпи от прекрасното червено вино, което слугите доливаха в сребърната й чаша, и скоро почувства, че й се завива свят. Заприказва се с шаферките си и постепенно усети как й олеква. В края на краищата денят беше предназначен за веселие, а тя беше едва на тринайсет години.

Малко по-късно папа Александър обяви, че същата вечер в личния му апартамент ще има вечеря, на която ще се поднасят подаръците за жениха и младоженката. Преди да се отправи към покоите си за почивка, той нареди всички остатъци от масите да се изхвърлят през прозорците, за да могат и събралите се отдолу на площада тълпи да споделят празника на папската фамилия.

 

 

Отдавна минаваше полунощ, когато Лукреция най-после успя да говори с баща си. Той седеше сам на бюрото си; повечето гости си бяха тръгнали и само братята й и неколцина от приближените му кардинали чакаха отвън в преддверието.

Лукреция се приближи колебливо към папата, понеже не желаеше да го обиди, но въпросът не търпеше отлагане. Тя коленичи пред него и наведе глава в очакване на разрешение да го заговори. Папа Александър се усмихна.

— Хайде, детето ми — подкани я той. — Кажи на своя татко какво ти тежи.

Лукреция вдигна поглед към него; очите й блестяха, а лицето й бе пребледняло от преживяванията през този дълъг ден.

— Татко — каза едва чуто тя. — Татко, трябва ли да се оттегля в брачната стая с Джовани още тази вечер? Наистина ли толкова скоро трябва да присъстваш като свидетел на сключването на брачния договор?

Папата вдигна очи към небесата. Той също си бе мислил за брачната нощ на дъщеря си, и то доста повече, отколкото бе склонен да си признае.

— Ако не сега, то кога? — запита я той.

— Малко по-късно — помоли се тя.

— Най-добре е да отхвърлиш неприятното събитие зад гърба си колкото се може по-бързо — каза той, като се усмихна нежно на дъщеря си. — Така ще можеш да продължиш да живееш живота си, без да го усещаш непрекъснато как виси като меч над главата ти.

Лукреция си пое дълбоко дъх и въздъхна.

— Трябва ли и брат ми Чезаре да присъства? — запита тя.

Папата се намръщи.

— Какво значение има? — отвърна с въпрос той. — Важното е, че баща ти ще бъде там. За потвърждаване на договора са нужни трима свидетели, безразлично кои.

Лукреция кимна и каза решително:

— Тогава предпочитам Чезаре да не присъства.

— Щом така искаш — отвърна папата, — да бъде твоята воля.

И двамата младоженци пристъпиха с неохота прага на брачната стая — Джовани Сфорца, защото още не бе прежалил първата си съпруга, починала неотдавна, а Лукреция, защото не искаше да я гледат, а я беше и гнус да се остави да я докосва който и да било освен Чезаре. Ала всичко това вече едва ли имаше значение; тя усети, че й се завива свят. Брат й Чезаре го нямаше, явно се бе измъкнал тихомълком; а междувременно тя скришом бе обърнала още три чаши вино, преди да се реши да стори това, което дългът й повеляваше.

В брачната стая двамата с Джовани се съблякоха с помощта на слугите си и се мушнаха под белите сатенени чаршафи, като внимаваха да не се докосват, преди да са дошли свидетелите.

Папата влезе, седна на специално приготвения плюшен трон, обърна се с лице към големия гоблен на стената със сцени от кръстоносните походи и започна да се моли, като премяташе в ръцете си броеница, обсипана със скъпоценни камъни. На двете други кресла седнаха кардинал Асканио Сфорца и братът на Джулия, кардинал Фарнезе, който след помазването си от папа Александър бе преживял унижението да го наричат Фустата.

Без да каже дума на Лукреция, Джовани Сфорца се наведе към нея, при което лицата им се доближиха, сграбчи я за рамото и я притегли към себе си. Опита се да я целуне, но тя се извърна и зарови лице в шията му. Плътта му смърдеше като на вол. А когато плъзна ръце по снагата й, цялото й същество потрепери от ужас и погнуса. За миг се уплаши, че ще повърне; надяваше се, че слугите са се сетили да оставят нощно гърне до леглото. Изведнъж й стана толкова мъчно, че щеше да се разплаче. Но когато той се качи отгоре й, тя вече не чувстваше нищо. Стиснала очи, Лукреция си представяше, че е някъде далече-далече, че тича сред високите тръстики и се търкаля по избуялата трева на някаква зелена ливада… ливадата около Сребърното езеро — единственото място на света, където се чувстваше наистина свободна.

 

 

На следващата сутрин, когато се затича да пресрещне Чезаре, който крачеше от двореца към конюшните, Лукреция забеляза, че той е силно разстроен. Опита се да го утеши, но той не искаше да я чуе. Тя безмълвно застана отстрани и го наблюдаваше, докато оседла коня си и се приготви за път.

Минаха цели два дни, докато Чезаре се завърна. Каза й, че е бил в провинцията, като през цялото време е мислил за бъдещето си и за нея. Каза, че й е простил, но това само я раздразни.

— Какво има за прощаване? — запита го тя. — Аз сторих това, което бях длъжна да сторя, както и ти. Ти само се оплакваш, че си бил принуден да станеш кардинал против волята си. Но ако питаш мен, по-добре кардинал, отколкото жена.

Чезаре не й остана длъжен.

— И двамата сме това, което светият отец иска от нас да бъдем, защото аз искам да съм войник, а не кардинал. Така че и двамата живеем по принуда, пряко волята си.

В този момент Чезаре съзнаваше, че най-важната битка, която му предстои, е битката за правото на собствено, свободно волеизлияние. Защото любовта може да лиши човека от воля така, както и заплахата с оръжие. Чезаре обичаше баща си, но в същото време достатъчно добре познаваше стратегията му, за да съзнава, че папа Александър не би се спрял пред никаква мерзост, за да постигне целите си. Самият Чезаре в никакъв случай не беше готов да падне толкова ниско. За Чезаре Борджия да отнемеш на човек цялото му имущество, богатството, дори живота му беше далеч по-малко страшно от това да му отнемеш правото на свободна воля. Без воля човек се превръща в марионетка на собствените си нужди, във впрегатен добитък, който се подчинява на чужд камшик. Той се закле, че никога няма да позволи да се превърне в добитък.

Макар Чезаре прекрасно да разбираше какво бе целял баща му, когато го накара да легне с Лукреция, той независимо от всичко се чувстваше напълно способен да я обича. След като веднъж се убеди в това, той се опита да си внуши, че и станалото е било по негов избор. Но тук имаше и скрита карта. Тъй като любовта на Лукреция беше достатъчно силна, за да укроти и най-свирепия звяр, тя несъзнателно се превърна в камшика, който баща им използваше, за да го държи в подчинение.

Лукреция се разплака; Чезаре я прегърна и се опита да я утеши.

— Всичко ще бъде наред, Креция — шепнеше той, приглаждаше с ръка къдриците й и я притискаше в обятията си. Накрая избърса сълзите й и каза: — Не обръщай внимание на тоя изрод Сфорца. Каквото и да става, ти винаги ще имаш мен, а аз теб.