Марио Пузо
Фамилията (21)

20

С бойни доспехи от черна стомана, яхнал великолепен бял жребец, Чезаре Борджия бе свикал военачалниците си пред вратите на Болоня. Там към неговата армия от швейцарски и германски наемници, италиански артилеристи и испански офицери се бе присъединил значителен контингент калени в битки френски ветерани.

Крал Луи бе изпълнил обещанието си.

Следван плътно от своя знаменосец, който развяваше белия стандарт с нападащ червен бик — символ на фамилията Борджия, Чезаре сега яздеше начело на колона от петнайсет хиляди бойци, която скоро се заизвива като гигантска змия по шосето от Болоня за Римини, на път към градовете Имола и Форли.

Позлатеният бик, гравиран върху нагръдника на Чезаре, ярко блестеше на обедното слънце. Доспехите му бяха от нов, олекотен вид, който позволяваше по-голяма свобода на движенията, като при това осигуряваше надеждна защита. С тях той можеше да продължи да се бие дори пеша, ако по някаква причина останеше без кон.

Всеки един от бойците му — тежковъоръжени мъже, яхнали могъщи жребци — представляваше ефикасна бойна машина, срещу която малцина врагове смееха да се изправят и още по-малко да я спрат.

Ездачите от леката кавалерия бяха облечени с ризници от гъсто преплетени стоманени брънки и корава, специално обработена кожа и въоръжени с мечове и леки остри копия.

Пехотата беше съставена от яки швейцарци със страховити триметрови пики, италиански бойци с най-разнообразни въоръжения и яки германци с арбалети и малокалибрени, дългоцевни пушки.

Ала най-смъртоносното оръжие в целия арсенал на Чезаре беше мощната италианска артилерия под командването на капитан Вито Вители.

Укрепените градове Имола и Форли отдавна създаваха проблеми в областта Романя. Някога те и прилежащите към тях земи се намираха под управлението на Джироламо Риарио — необуздания, войнствен наследник на могъща северноиталианска фамилия и син на стария папа Сикст. Джироламо се бе оженил за Катерина Сфорца, племенница на Лудовико, владетеля на Милано, докато тя беше още дете. Дванайсет години по-късно той бе станал жертва на убийство, а неговата съпруга Катерина, междувременно пораснала и обзета от изгаряща жажда за мъст, вместо да се оттегли в манастир, се бе метнала на коня и бе повела войски след убийците на мъжа си.

Когато престъпниците — местни аристократи — бяха заловени и изправени пред нея, Катерина им отмъсти по най-кръвожаден и ужасяващ начин. Тя собственоръчно отряза гениталиите им с меча си, вдигна ги от земята с ленената си кърпичка и ги завърза около шиите им с панделки, които извади от собствената си коса. С това тя искаше да им покаже, че предателите не бива да се плодят.

— Тези земи сега са само мои — извика тя, гневно надвесена над наказаните. — Не по свое желание останах вдовица.

След това тя продължи да гледа как кръвта изтича на тънки червени струйки по земята от обезобразените им тела, докато убийците на мъжа й постепенно се превърнаха във вкочанени, изстинали трупове. А какво ли би им сторила, ако истински обичаше Джироламо!

Веднага след завръщането си Катерина обяви Имола и Форли за владения на своя син Ото Риарио, кръщелник на папа Александър. А когато вестта за жестокото наказание на убийците на Джироламо се разпространи из градчетата и земите й, Катерина стана не по-малко известна с кръвожадността си, отколкото беше със своята красота. Тя умееше безпощадно да мъсти на враговете си не по-зле от който и да било мъж, а същевременно беше прелестна и женствена като дукеса. Катерина отделяше много време за децата си, а за развлечение обичаше да си смесва сама разнообразни мехлеми за безупречната си бяла кожа, избелители за сламенорусата си коса и лосиони за едрите си, твърди гърди, които често излагаше почти голи на показ с дълбоко деколтираните си рокли. Освен това тя използваше дървени въглища, за да полира до блясък белите си равни зъби, а се мълвеше, че има специална тетрадка, в която си записваше имената на мъжете, които бе омагьосала. В селцата из владенията й се носеха легенди за нейния неутолим сексуален апетит, по който можеше да съперничи на най-ненаситния мъж. Катерина Сфорца беше типична ренесансова личност, чаровна жена с мъжка храброст и сила на духа, съчетани с богата култура, хладен и бърз ум и безскрупулна воля.

Катерина се омъжи повторно, но след известно време вторият й съпруг също бе убит. Изпаднала в ярост, тя си отмъсти, като накара да разчекнат убийците на мъжа си, да изтръгнат крайниците им, а след това останките от телата им, още живи, собственоръчно накълца на парчета с меча си.

Три години след този случай тя се омъжи още веднъж — този път за Джовани Медичи — Джио, от когото роди син. Нарече го Бандо Неир и той беше любимото й дете. Тя обичаше съпруга си Джио, дори грозотата му я привличаше по особен начин, а през нощите, прекарани заедно в спалнята й, той успя да я убеди, че е повече мъж от всички, които бе познавала дотогава. Ала не изтече и година, и Катерина отново овдовя. На трийсет и шест години тя бе станала толкова кръвожадна и озлобена от живота, че поданиците й я наричаха Вълчицата.

Катерина Сфорца ненавиждаше Борджиите, задето я бяха предали и изоставили след смъртта на първия й съпруг Риарио, и нямаше никакво намерение да им отстъпи доброволно земите, които тя и синът й Ото Риарио бяха владели толкова години. Няколко месеца преди това тя бе получила папска вула, с която Александър настояваше незабавно да си получи неизплатените данъци от нейните земи и я обвиняваше, че не плаща десятък на папата и църквата. Отгатнала намеренията му, тя не дочака вулата, а изпрати дължимия десятък със специален куриер в Рим, но папата бе твърдо решен да си вземе обратно земите й и да ги прибави към обединена Романя. И така, Катерина се застяга за война.

Нейните информатори, добре платени, но недотам верни, й доложиха, че Чезаре води армия, с която да превземе градовете й. На свой ред тя изпрати на папата дар — черен саван от труп, умрял от чума, който тя бе навила на плътно руло и поставила в кухината на издълбан ствол на младо дръвче. Надяваше се, когато папата отвори „подаръка“, да прихване болестта и да се откаже от плановете си за нашествие. Ала пратениците й бяха заловени и след дълги изтезания разкриха пъкления й план; те бяха убити, а папата се спаси.

 

 

Замисълът на Чезаре беше най-напред да превземе Имола, а след това и Форли.

Когато папската армия наближи Имола, Чезаре построи войските си, придвижи напред артилерията и постави леката кавалерия и пехотата като преграден щит. След това препусна в атака със специален батальон от тежковъоръжени бойци.

Ала цялата тази подготовка се оказа ненужна, защото още докато авангардът на Чезаре приближаваше града, тежките дървени порти се отвориха и към него се втурна тълпа от уплашени граждани. Жителите на Имола се предадоха на бърза ръка и без бой, за да спасят града си от обсада, разрушение и оплячкосване.

Известна с жестокостта си, Катерина Сфорца не се ползваше с особена любов сред своите поданици. Те нищо нямаше да спечелят, ако се оставеха да бъдат избити заради нея. Още първия ден двама френски копиеносци се натъкнаха на местен майстор строител, който си бе изпатил от безскрупулната Катерина и искаше да си отмъсти. Човекът помоли за среща с Чезаре. Надявайки се да спаси живота си, той е готовност и настървение показа на вражеския предводител най-слабите места в конструкцията на крепостните стени.

Ала не всички граждани на Имола преминаваха с такава готовност на страната на противника. В града имаше неголям укрепен замък; командирът на гарнизона Дино Налди беше доблестен и храбър войник. Той се появи на покрива на крепостта и предизвикателно извика на враговете си: „Ще се бием!“

И така, армията на Чезаре се приготви за обсада.

Капитан Вито Вители, италианският артилерийски командир, придвижи оръдията си на предната линия и подложи крепостните стени на непрекъснат обстрел с гюллета. Като разбра, че няма надежда да устои, Дино Налди помоли за примирие и обяви, че ако до три дни не пристигне помощ отвън, ще предаде замъка без повече съпротива.

Разбирайки, че с преговори ще си спести пари и ще спаси живота на много хора, Чезаре разположи силите си на бивак около крепостните стени и зачака. Минаха три дни и помощ не пристигна. Налди, способен офицер от знаменит военачалнически род, също имаше зъб на господарката си; ето защо той сложи оръжието и разпусна войските си. Ако имаше причина да се чувства лоялен на своите управници, той щеше да се бие до последна капка кръв, но дори сега, докато защитаваше нейната крепост, Катерина Сфорца бе взела съпругата и децата му за заложници и ги държеше затворени в цитаделата на Форли. Така че Налди предаде Имола, като постави едно-единствено условие — да му бъде разрешено да се присъедини към папските войски, когато тръгнат да превземат Форли.

С това Чезаре Борджия постигна целите на похода срещу Имола, без да загуби дори и един боец… и без да му се налага да се среща с Катерина Сфорца.

 

 

Във Форли се намираше главната крепост на Катерина и там на Чезаре вече щеше да му се наложи да се изправи лице в лице срещу Вълчицата. Папският син беше по-млад и много по-неопитен от хищната Катерина, затова той се приближи към града с голяма предпазливост. Но и този път тежката порта се отвори със замах и уплашени тълпи граждани наизлизаха и обявиха, че се предават.

Катерина Сфорца стоеше изправена върху стените на замъка с пълни бойни доспехи. С едната си ръка размахваше меч, а с другата държеше ловен сокол. Навред по бойниците бяха наредени стрелци с лъкове с опъната тетива, готови за стрелба.

Когато видя тълпите от свои поданици, минали на страната на Чезаре, тя изпадна в ярост и закрещя на стрелците си:

— Стреляйте по гражданите! Убийте тези жалки страхливци, които предадоха нашия славен град!

Въздухът потъмня от стрели; жителите на Форли нападаха като покосени снопове в краката на Чезаре.

— Боже милостиви! — извика Чезаре на капитан Вители. — Тая жена е побъркана. Тя убива собствените си поданици!

Един от военачалниците на Катерина извика от кулата на замъка, че господарката му иска да се срещне лично с Чезаре Борджия, за да се споразумеят за мирното предаване на града.

— Мини по подвижния мост — извика офицерът. — Тя ще те посрещне в покрития ходник.

Чезаре видя как дървеният мост полека се спуска и портата на замъка се отваря. Придружен от испанския капитан Порто Диас, той пристъпи напред и влезе през портата, но в този момент чу над главата си шум. Погледна нагоре и видя как хората на Катерина бързо вдигат моста и прерязват пътя му назад.

Чезаре сграбчи Диас за ръката и извика:

— Това е капан. Бързо, след мен!

С един скок той се намери върху гигантския скрипец със стоманени зъби, с който се вдигаше мостът. Миг преди дървената конструкция да се затвори и да го премаже в арката на крепостната порта, той се хвърли в пълния с вода ров. От бойниците над главата му полетяха стрели с тежки стоманени остриета, които по чудо не го улучиха, докато отчаяно плуваше към отсрещния бряг. Там го поеха яките ръце на трима смугли швейцарски наемници, които ядовито псуваха Катерина за коварството й, докато издърпваха своя главнокомандващ от водата.

Ала Порто Диас не успя да се спаси. Той бе притиснат между затворения мост и масивната желязна решетка на портата. Още щом Чезаре стъпи на твърда земя, Катерина нареди на хората си да залеят бедния Диас с врящ катран през специална амбразура над главата му. Изправен на отсрещния бряг, докато със стиснати зъби слушаше смразяващите кръвта писъци на нещастника, Чезаре се закле да отмъсти на Катерина за мъките на своя офицер.

След този ужасен инцидент Чезаре разбра, че неговата противничка няма да се предаде без кръвопролитен бой. Той се оттегли в бивака си, за да обмисли план за действие. Накрая, след неколкочасов размисъл, той реши, че й е подготвил такава изненада, с която може да я накара да отстъпи. При влизането си в Имола бе успял да плени две от децата й и сега нареди да ги докарат до ръба на крепостния ров. После се провикна:

— Катерина, у мен има нещо, което ти принадлежи! — Тя погледна надолу и той посочи с пръст двете й деца. — Ако не предадеш замъка и незабавно не престанеш да изтезаваш моя офицер, аз ще убия тези деца пред очите ти.

Катерина пристъпи напред. Тъмният й силует се очертаваше на фона на небето, което бе станало кървавочервено от залеза. Тя вдигна полите си до нагръдника на бронята и се разкрачи.

— Гледай тук, кучи сине! — изкрещя тя и посочи с пръст слабините си. — Виждаш ли това тук? Хайде, убий децата де! Калъпът е у мен, аз мога да си родя още деца, още много, така че прави, каквото искаш, и върви по дяволите!

При тези думи Катерина даде знак с ръка и Чезаре чу плясък. Обезглавеното, ощавено тяло на капитан Порто Диас бе хвърлено от крепостните стени в рова.

И така, Чезаре Борджия, херцог на Валантиноа и син на папа Александър, даде заповед за обстрел на замъка. Оръдията на Вито Витела забълваха град от гюллета по крепостните стени.

Вече бе паднала нощ, когато Дино Налди се приближи до Чезаре.

— Ще издадеш ли заповед да убием децата? — попита той.

Чезаре се стресна; явно напълно бе забравил за децата на Катерина. Той веднага успокои Налди:

— Само се опитвах да я изплаша. И може би щях да успея, ако тя беше нормална майка. Така щяхме да спасим живота на много хора. Сега заради тази луда и от двете страни мнозина ще загинат. Ала смъртта на две деца с нищо няма да ни помогне. Отведи ги оттук.

— Какво да ги правя? — запита Налди.

— Задръж ги — отвърна Чезаре. — Отгледай ги като свои.

Налди се усмихна благодарно и се прекръсти. Защо наричат този Борджия чудовище, запита се той, след като жената, която държеше собствените му синове заложници, беше истинското зло.

 

 

На следващата сутрин още при изгрев слънце Чезаре възобнови обстрела на крепостта. Катерина сякаш цяла нощ не бе помръднала от бойниците; сега тя бясно размахваше меча си и командваше отбраната. Чезаре се обърна към хората си и им заповяда да насекат дървета и да построят салове, с които да преминат крепостния ров.

— Всеки сал да може да носи по трийсет бойци — извика той. — Когато направим пробив в стената, с тези салове ще преминете отсреща.

Обстрелът продължаваше с неотслабваща сила. Най-после гюллетата на Вито Вители постигнаха целта си. Чезаре чу радостни викове: „Пробив! Пробив!“ Северната стена на замъка бе поддала.

Френският капитан заповяда на войниците си да се качват на саловете, които вече плуваха в рова. Щом първата група слезе на отсрещния бряг, саловете се върнаха обратно, за да натоварят още хора. Общо над триста бойци щурмуваха пробива в крепостната стена. Когато хората на Чезаре спуснаха отвътре подвижния мост, останалите войски в галоп нахлуха в крепостта с мощни викове: „В атака! В атака!“

В този момент Катерина, застанала върху покрива на замъка, забеляза купчините барут и боеприпаси, натрупани в центъра на вътрешния двор. С цялата сила на мишците си тя изтръгна една от факлите, които осветяваха крепостната стена, и я метна точно по средата на планината от барут. Тази жена бе готова да вдигне целия град във въздуха, вместо да го остави да бъде пленен от такъв враг! Взривът разтърси из основи замъка, разруши къщи и магазини; над четиристотин жители на Форли загинаха в един миг. Но Чезаре и повечето от войниците му останаха невредими. Защитниците на града наизлизаха по покривите, кулите, балконите и прозорците. Ранени и оплескани със своя и чужда кръв, те масово се предаваха, облекчени, че всичко най-после е приключило.

За свое нещастие Катерина също бе останала невредима. Тя бе пленена от френския капитан, който още същата вечер я продаде на Чезаре срещу откуп от трийсет хиляди дуката.

Сега Катерина Сфорца принадлежеше изцяло на Чезаре и той можеше да прави с нея каквото си пожелае.

 

 

След вечеря Чезаре с наслада се изкъпа в гореща вана и си сложи черната копринена роба, която бе поръчал да извадят от багажа му. Главната спалня на замъка Форли бе останала невредима и докато лежеше в огромното легло, той се замисли как да постъпи с Катерина.

В този момент тя беше затворена в една малка тъмна стаичка в подземията на замъка под охраната на двама от най-доверените стражи на Чезаре. Той им бе дал изрични указания да не я изпускат дори за миг от очи.

Точно в полунощ, все още облечен в черната си роба, Чезаре слезе в подземието. Още преди да види Катерина, той я чу отдалеч как бръщолеви несвързано, мята се, крещи и ругае. Когато влезе в малката усойна стаичка, осветена от една-единствена свещ, пленницата лежеше по гръб на желязното легло; китките и глезените й бяха завързани с въжета отстрани за таблите. Разярена и безпомощна, Вълчицата мяташе глава като обезумяла и не спираше да ругае.

Чезаре се приближи безшумно до леглото; когато го забеляза, Катерина изведнъж млъкна. Тя вдигна глава, доколкото й позволяваха въжетата, и се изплю с всички сили, но плюнката й не го достигна.

— Драга моя контесо — каза Чезаре с очарователна усмивка, — можеше да спестиш на себе си и на поданиците си много страдания, ако бе проявила малко разум, на какъвто явно не си способна.

Тя извърна лице към него и го погледна право в очите; нейните собствени очи бяха толкова ясно сини, че Чезаре се стъписа. Красивото й лице беше изкривено от ярост; с отровен глас тя започна да го предизвиква:

— Някакви специални изтезания ли прилагаш към жените, жалък римски страхливецо?

— Сега ще ти покажа — отвърна студено той.

Чезаре свали робата си и легна върху Катерина; той влезе в нея отначало бавно и полека, а после по-дълбоко, с рязък, мощен тласък. Очакваше, че тя ще крещи, ще го заплашва и ругае, но тя не реагира. Единственият звук в стаята беше зачуденото мърморене на двамата римски стражи.

Чезаре я облада яростно, с бързи, силни тласъци, прониквайки все по-надълбоко в нея. Изведнъж усети, че и нейното тяло се движи в неговия ритъм. Едрите й хълбоци се надигаха от леглото, тазът й посрещаше движенията му, сякаш целият този абсурден акт й доставяше удоволствие. Чезаре продължи да се наслаждава на нейната безпомощност, на пълната си победа над нея. А когато свърши, забеляза, че бузите й са поруменели, а русата й коса е подгизнала от пот.

— Дължиш ми благодарност — каза той, като слезе от леглото.

Катерина го погледна с искрящ от омраза поглед.

— Е, само толкова ли можеш? — запита подигравателно тя.

Разгневен, Чезаре излезе от стаята. През следващите две нощи точно в полунощ той посещаваше стаята на Катерина и повтаряше мълчаливо своя акт на завоевание. И всеки път резултатът беше един и същ. С поруменели бузи и обляно в пот тяло тя го питаше:

— Само толкова ли можеш?

Той реши да продължава в същия дух, докато тя се признае за победена. Ала на третата нощ, малко след като Чезаре бе влязъл в нея и започна да я обладава с нервни тласъци, тя заповяда:

— Развържи ме, иначе завоеванието ти не е пълно.

Катерина беше съвсем гола, нямаше къде да скрие оръжие. Освен това двама яки стражи щяха да му се притекат на помощ при най-малкия знак. Какво толкова можеше да се случи? Чезаре сам свали веригите и внимателно развърза въжетата, които стягаха китките й. Тя му кимна от благодарност и за пръв път погледът й сякаш се смекчи. После той отново легна върху нея. Този път тя обгърна тялото му първо с крака, а после го прегърна и с ръце, като му помогна да влезе още по-навътре в нея. Хванала го за косата на тила и отметнала главата му назад, тя прокара език върху устните му и го целуна. Не след дълго Катерина започна да издава тихи стонове на удоволствие; той усети как полудява от страст. След минути телата им се отпуснаха едно върху друго, блажено изтощени, задоволени и безсилни.

 

 

На следващия ден Катерина обяви, че отказва да се храни, докато не й разрешат вана с ароматизирана вода. Отведоха я до ваната, както си беше с веригите, и една от придворните й дами, оцеляла като по чудо след експлозията, я изкъпа. След банята обаче Катерина бе върната веднага в леглото и завързана за него.

Всяка нощ през следващите две седмици Чезаре посещаваше Катерина в стаята й и точно в полунощ я обладаваше. По средата на акта той я отвързваше и тя отново обвиваше ръце и крака около него. Стражите оставаха на поста си, защото Чезаре не можеше да бъде сигурен, че онази няма да му извади очите с пръст в пристъп на бурна страст или дива омраза. Една нощ двамата врагове любовници се заговориха.

— Трябва да признаеш, че понякога дори изнасилването носи наслада — каза Чезаре.

Катерина се засмя и лукаво отвърна:

— Да не си въобразяваш, че си ме изнасилил? Грешиш, римски негоднико, папско изчадие ниедно. Още оня ден, когато за пръв път те видях от бойниците на замъка, аз реших или да те убия, или да те изнасиля. Ако те бях пленила, щях да те вържа по същия начин както ти мен. И да видиш как щях да те яхна тогава! Нищо, крайният резултат е един и същ.

Катерина явно беше добър стратег. Твърдейки, че и тя през цялото време е желала същото, очевидно взе инициативата в свои ръце и обезоръжи насилника си. Изведнъж Чезаре се почувства колкото победител, толкова и победен.

 

 

В деня, когато трябваше да отпътуват за Рим, Катерина запита Чезаре:

— Нима смяташ да ме развеждаш из улиците на Рим, окована във вериги за смях и радост на тълпите, както някога в старите времена?

Чезаре се засмя. Този ден Катерина изглеждаше необикновено красива, особено за човек, прекарал толкова време в тъмница.

— Не се бях замислял — каза той, — но…

— Знам, знам, ти ще ме изгориш на клада, задето се опитах да убия папата — каза тя. — Тия пратеници се оказаха такива глупци.

— Мнозина са се опитвали да убият светия отец — каза Чезаре. — Той рядко го взима толкова навътре, особено след като опитът е бил осуетен отрано. Но ако той наистина има планове да те обеси или изгори на клада за ерес, то аз ще му кажа, че вече си достатъчно наказана от мен.

— И мислиш, че той ще ти повярва? — попита тя.

— За него изнасилването е много по-жестоко наказание и от смъртна присъда, защото според баща ми изнасилването наранява душата на жертвата, а той обича жените толкова, колкото аз никога не съм ги обичал.

С крива усмивка Катерина отбеляза:

— За да повярваш, че си наранил душата на някого, най-напред трябва да приемеш, че той има душа.

— Е, папата поне вярва, че хората имат души — усмихна се Чезаре. — Междувременно, тъй като ти все пак си от фамилията Сфорца, аз съм уредил да бъдеш настанена в Белведере. Без окови. Замъкът е лично мой. Има прекрасен парк и великолепен изглед към града. Ще се отнасят към теб като към почетна гостенка. Разбира се, ще те пазят зорко.