Марио Пузо
Фамилията (1)

Пролог

Докато Черната смърт опустошаваше Европа, много отчаяни люде, дотогава набожно вперили взор в Небето, започнаха да обръщат очи към Земята. В стремежа си да овладеят реалния свят склонните към философия се опитваха за пръв път да разкрият тайните на битието и да разплетат големите загадки на Живота, докато бедните се надяваха просто да облекчат жалката си участ.

И стана така, че Бог се яви на земята като Човек, а закостенялата религиозна доктрина на средновековието загуби своята сила и отстъпи на жажда за опознаване на великите древни цивилизации: Рим, Елада и Египет. А след като поривът на кръстоносните походи започна да губи силата си, героите на Олимп бяха възкресени за живот и олимпийските битки се разразиха с нова сила. Човешкият ум се възправи срещу сърцето Божие и Разумът възтържествува.

Беше време на велики постижения във философията, изкуствата, медицината и музиката. Културният разцвет се съпътстваше от показна тържественост и церемониалност. Но това си имаше своята цена. Старите закони се нарушаваха, преди да са били създадени нови. Преходът от стриктно съблюдаване на Божието слово и вяра в спасението на душата към човешко достойнство и възнаграждение в материалния свят — този преход, наречен хуманизъм — беше труден и изпълнен с мъка.

По това време Рим беше не Свещеният град, а едно гнездо на произвол и беззаконие. Незащитени, гражданите биваха нападани и обирани по улиците, къщите им биваха ограбвани, проституцията процъфтяваше, всяка седмица стотици римляни умираха от ръката на ближния.

Нещо повече — страната, която днес наричаме Италия, тогава още не съществуваше. В нейните земи съжителстваха пет велики сили: Венеция, Милано, Флоренция, Неапол и Рим. В границите на ботуша се намираха и множество независими градове-държавици, управлявани от древни династии, предвождани от съответния крал, феодал, дук или епископ. Съсед със съседа се биеха помежду си за земя. Победителят винаги беше нащрек, защото лесно можеше да се превърне в следващия победен.

Отвън страната беше заплашена от нашествия на чужди сили, решени да разширят империите си. Владетелите на Франция и Испания се бореха за териториално надмощие, докато „варварите“ турци, които не бяха християни, постепенно завладяваха папските земи.

Църква и държава бяха вкопчени в борба за надмощие или самостоятелност. След абсурда на Великата схизма — когато двама папи седяха на два престола в два различни града, с разделена власт и разпилени доходи — установяването на единен папски престол, този в Рим, даде нови надежди на духовните пастири. С подновени сили църковните водачи вече се бореха само срещу светската власт на крале, кралици и феодали, а не помежду си както по-рано.

Въпреки това раздорите в Светата римокатолическа църква продължаваха, тъй като беззаконието и произволът не бяха достояние единствено на редовите граждани. Кардинали изпращаха слугите си, въоръжени с камъни и арбалети, да се бият с римската младеж по улиците на града; безбрачни църковни сановници ходеха при куртизанки или поддържаха по няколко метреси; навсякъде се предлагаха и приемаха подкупи; служители и на най-висшия клир не се гнусяха да вземат пари от грешниците срещу индулгенции или срещу освобождаване на конкретни лица от изискванията на закона.

Много разочаровани римляни започнаха да казват, че в техния град всичко е за продан. Срещу достатъчно голяма сума пари можеше да се купи църква, свещенослужител, опрощение на греховете, дори самата Божия милост.

С много малко изключения лицата, посветили се на църковна служба, бяха сторили това по принуда — като втори синове, които от млади години са били обучавани за духовници. Те може би нямаха никакво религиозно призвание, но доколкото църквата все още притежаваше властта да качва на престола, да сваля крале и да раздава щедри блага на този свят, всяка аристократична италианска фамилия бе готова да заплати щедро в дарове и пари, за да вкара синовете си в Светия колегиум.

Беше епохата на Ренесанса — времето на кардинал Родриго Борджия и неговата фамилия.