Катрин Стоун
Обещания (8)

Осма глава

Навън все още беше топло и слънчево, когато Елизабет и Лариса излязоха от „При Сидни“. Докато чакаха да докарат колата на Елизабет, тя предложи на Лариса да направи програма на славната лятна вечер, която им предстоеше, като сама изброи най-изкушаващите я възможности — вечеря сред природата на парк „Жирардели“, разположен на брега на океана, или морска салата от риби, раци, миди и всякакви още морски деликатеси, или една спокойна разходка край брега на Тихия океан по залез-слънце.

„Нямам сили за нито едно от тези удоволствия“, помисли Лариса. На моменти изтощеното й докрай тяло потръпваше немощно, а огънят в стомаха й бе лумнал в пожар. Вместо „Жирардели“, пристанището или плажната ивица, може би трябваше да помоли Елизабет да я заведе в медицинския център, за да определят степента на нараняването и да проверят дали някой важен орган не е пострадал фатално, освен този, за когото вече знаеше: сърцето й.

„Не“, реши Лариса. Сега беше изморена, клатушкаше се и цялото тяло я болеше, но важното бе, че днес тя беше по-добре от вчера и утре щеше да бъде още по-добре, а в понеделник, докато Елизабет е на работа, ще отскочи до близката аптека и ще си купи „Феронат“ и някакви таблетки, пълни с витамини за подсилване. До следващия уикенд ще се възстанови дотолкова, че ще е в състояние да придружи Елизабет до техните любими места.

Но не сега.

— Не си ли изморена, Лиз? — попита тя. — Била си на крак цяла нощ и си дремнала съвсем за малко.

Елизабет погледна замислено приятелката си. Някога беше толкова неуморима, изглеждаше, че енергията й бе безгранична. Въпреки бледността в модния салон Лариса отново беше заприличала на онази Лариса от миналото — весела, остроумна и жизнерадостна. Но забелязала пластовете умора, появили се на красивото й лице, Елизабет разбра какви усилия бе коствало на приятелката й, за да изглежда като онази Лариса от миналото.

— Сигурна ли си, че всичко със здравето ти е наред, Лара? Освен това, че се намираш в състояние на огромен стрес, започвам да мисля дали няма и нещо друго. — Елизабет наклони глава и се опита да отгатне: — Бременност, може би?

— Не. Не съм бременна и това е абсолютно сигурно. И съм добре. — „Ще бъда добре.“ — Просто съм изморена, Лиз, това е всичко.

На Лариса като че ли й се налагаше да събере всичката останала смелост, за да прогони страховете от красивото си преуморено лице.

— Струва ми се, че аз също съм изморена, по един много приятен начин. Бихме могли да прекараме вечерта и у дома, а пътьом ще си купим храна. Ще си облечем халатите и ще бъбрим, докато заспим.

 

 

В колежа Елизабет и Лариса споделяха всичко, тайните си, копнежите и мечтите си. Сега, когато седнаха в хола на Елизабет и пред очите им се разкриваше златното великолепие на залязващото над Тихия океан слънце, те си спомниха за онова време, когато споделяха, спомниха си и мечтите.

От самото начало Елизабет искаше да стане лекар. Когато Лариса настояваше да научи повече за нейните мечти, осемнайсетгодишната Елизабет представяше нещата съвсем просто и конкретно. Искаше някой ден да се влюби, да се омъжи и да има деца. Лариса разкрасяваше ентусиазирано простите факти от мечтите на Елизабет, вдъхновена от убеждението, че всичко, което нейната благородна и оптимистично настроена приятелка си пожелае, трябва да се сбъдне.

— Ти описа къщата, в която ще живея така — кокетна, боядисана в бяло и жълто, оградена от бели и жълти рози и ниска дървена ограда — каза Елизабет като си припомни подробното описание на тази бъдеща картина, която Лариса беше нарисувала. — Щях да имам кабинет у дома, така че да мога да бъда едновременно лекар, съпруга и майка, а през това време ти щеше да пътуваш по целия свят, за да представяш последните хитове на модата и да изживееш безкраен низ от бляскави любовни приключения.

— Блестящи любовни приключения — повтори тихо Лариса. В колежа тя беше абсолютно наясно със себе си, че никога няма да се влюби. Вярваше съвсем искрено в това, че романтичната любов ще споходи Елизабет, но никога, абсолютно никога — нея. В бляскавия живот на топ модел, какъвто тя сигурно щеше да стане, щеше да има много красиви и смели мъже, с които да се втурва в разкошни приключения, но в тях никога нямаше да има любов. — И всеки път, когато ми се представеше възможност, щях да ти идвам на гости, щях да заслепявам децата ти с дискретни разкази за моите приключения. И накрая, когато ми се натрупат достатъчно преживявания, щях да ти дойда на гости, но този път за по-дълго, а може би и завинаги. Просто щях да седя на верандата, да отпивам от чашата с лимонада сред розите и да пиша мемоарите си — бестселър след бестселър.

— Не бяхме определили къде точно ще се намира кокетната къща, нали? — припомни си Елизабет. — На някое обикновено място сред природата, което е идеално за отглеждане на деца, и в същото време на такова място, че мигновено да се доставят необходимите най-модерни медицински средства.

— Разбира се! И където има много смях и през зимата става за спускане с шейни и пързаляне с кънки и, където на Коледа блещукат светлинни. А през лятото, докато пия лимонада и пиша влудяващо еротичните си мемоари, отвън ще тегне горещата и душна жега на Юга. — Лариса повдигна рамене. Прекрасното място, където тя така ентусиазирано си беше представяла, че двете ще споделят своите мечти, не съществуваше. А какво всъщност беше станало с мечтите им? Тя беше успяла да стане топ модел, за което мечтаеше. И Елизабет беше станала даровит хирург. Но какво стана с всичко останало, което мечтаеше Елизабет? Лариса наклони замислено глава на една страна и попита тихо: — Влюбвала ли си се някога?

— Мисля, че не. Каквото и да представлява влюбването — Елизабет се усмихна и после призна: — Чудя се дали наистина се е случвало и не мога да разбера, може би защото очаквам страхотно много от влюбването — някаква невъзможна, фантастична приказка. Винаги съм си казвала, че когато това някога се случи, когато наистина се влюбя, ще разбера. Ще бъде толкова неудържимо, толкова прекрасно, че няма да има никакво съмнение.

— Това не е ли странно, Лиз? От двете ни ти беше тази, която вярваше истински в любовта. А в същото време аз успях по някакъв начин да убедя себе си, че съм намерила принца от приказките. Истината обаче е, че Джулиан ме беше намерил. След като видял мои снимки в модни списания, пожела да се запознае с мен. Знаех, че тогава — мисля, че трябваше да знам, че за него аз бях просто поредната луксозна придобивка, но се оставих да повярвам в илюзията, че ме обича заради самата мен. — Красивото й бледо лице беше помръкнало. — Не съм сигурна, че въобще някога ме е обичал.

— Бракът може да започне с голяма любов и пак да не върви, Лара.

— Да, така е, и той определено не вървеше. Или може би аз бях тази, която го провали — добави тя тихо. — Може някога Джулиан да ме е обичал и аз да съм го разочаровала с нещо.

— Не вярвам.

— Трябва да поема поне половината отговорност за неуспеха на нашия брак. И я поемам, въпреки че все още не мога да си обясня къде точно сбърках. — Дадох му всичко, което можех — дадох твърде много от себе си — и въпреки това на него не му беше достатъчно. Лариса въздъхна леко. — Струва ми се, че е минало прекалено малко време, за да мога да подредя мислите си по отношение на това, което стана. Всичко още ми е объркано и неясно. Но едно нещо поне вече ми е изяснено. — Тревожните й сини очи срещнаха пълния със съчувствие поглед на Елизабет, от който като че ли почерпи сила и тя изрече с такъв глас, сякаш даваше обет: — Няма да се върна при него.

— Добре. — Елизабет се усмихна и продължи топло: — Мисля, че колкото по-скоро бракът се прекрати официално, толкова по-лесно ще ти бъде да се съвземеш и да продължиш напред.

Лариса потръпна неволно, спомняйки си необузданата ярост на Джулиан, единствената основателна причина, за която беше, че е изгубил някакъв имот. Тя въздъхна и каза:

— Не съм сигурна, че Джулиан би ми дал някога развод, Лиз. Той страшно мрази да губи неща, които смята, че му принадлежат.

— Джулиан няма право да решава сам този въпрос, Лара. Ако ти желаеш да се разведеш, никой не може да те спре. Изборът е толкова твой, колкото и негов.

Избор. Думата отекна в съзнанието на Лариса като някакъв далечен спомен за нещо красиво. Изборът не беше част от нейния живот през последните шест години в този свят на богатство и разкош. Дори и бягството й от Джулиан не беше въпрос на личен избор, а инстинкт за самосъхранение, наложен от болезнения писък на едно невинно момиче, което отново беше брутално предадено.

— Джулиан има голяма власт. Ще наеме най-добрите адвокати. За мен може да се окаже проблем дори и само да намеря някой, който да се осмели да се изправи срещу него.

— Мисля, че вече имаш такъв човек — възрази Елизабет. Очите й заискриха и гласът й се изпълни със сестринска гордост и увереност, когато уточни: — Можеш да разчиташ на брат ми.

— Марк? Той води ли бракоразводни дела?

— Да. Започна случайно. Адвокатът по бракоразводните дела от тяхната фирма напусна неочаквано по средата на едно много трудно дело. Помолиха Марк да заеме мястото му и се оказа, че има невероятен талант да въдворява мир. Успя да доведе този ожесточен развод до едно благовъзпитано, почти хармонично разтрогване на брака. В резултат на това той води всички бракоразводни дела на фирмата.

— Никак не е изненадващо, че Марк се справя отлично — каза топло Лариса. — Хармонията и честността са семейни черти на Джанингс.

— Мисля, че Марк намира тази работа твърде предизвикателна и според него си заслужава усилията. Никак не е лесно да разрешиш една толкова сложна и трудна в емоционално отношение ситуация почти безболезнено.

— Същото, което и ти правиш за пациентите си.

— О, не знам. Както и да е, на Марк вече му се носи славата като специалист по бракоразводните дела в юридическите кръгове. Има зад гърба си някои от най-големите и най-трудните разводи в Сан Франциско. Освен това води и няколко дела в Холивуд, които бяха пазени в пълна тайна и едва след като приключиха, вестниците отбелязаха събитието с няколко реда, без да вдигат излишен шум. Марк стои на твърдите позиции, че разводът не бива да става публично достояние. Той отказва дела, в които някоя от страните иска публичност — заглавия по вестниците и известяване по останалите масмедии като Лари Кинг, Фил Донахю и разни подобни — ти нали вече ми каза, че Джулиан ненавижда дори слуховете за скандал. — Елизабет се усмихна победоносно. — Значи Марк е идеалният вариант.

Марк. Лариса се беше запознала с него само няколко минути, след като се запозна с Елизабет. Тогава той беше студент по право в трети курс в Хестингс. Появи се като по-големият брат закрилник, който посещава спалнята на сестра си в пансиона, за да се убеди, че всичко е наред, включително и новата й съквартирантка. Лариса реагира на красивия и самоуверен Марк Джанингс по същия начин, по който реагираше на всички мъже по това време — много предпазливо, въпреки че знаеше как хората приемат тази естествена нейна реакция за високомерие. Всъщност Лариса тогава нямаше доверие в никого, нито в жените, нито в мъжете. По-късно разбра, че може да има доверие на своята съквартирантка и дори след време се сприятели с по-големия й брат. Той толкова всеотдайно закриляше Елизабет, че сигурно би взел и Лариса под свое покровителство, ако тя беше позволила това. Но Лариса никога не допусна Марк да я закриля и поддържаше определена дистанция между себе си и него. Тогава смяташе, че Марк не я одобрява. Тя беше твърде дива, предизвикателна и дръзка за приятелка на неговата малка, невинна сестра.

Лариса знаеше, че Джулиан и адвокатите му щяха да направят всичко необходимо, за да убедят нейния адвокат, че и дума не може да става за развод. Можеше ли да приеме Лариса неин адвокат да бъде Марк, който и без това не я одобряваше. Негово достояние щяха да станат всички лъжи, изсипали се от другата страна по неин адрес. Като например, че нейното нестабилно емоционално състояние може би се обяснява най-добре с пристрастеността й към кокаина? Или че е сексуално покварена и е имала безброй извънбрачни връзки. Марк щеше да й предаде всичко, което е чул от Джулиан и след това трябваше да признае пред него, че във всяка лъжа има по капка истина. Да, тя беше прибягвала до кокаина, но можеше да добави по този въпрос, че независимо дали е искала, или не да използва наркотика, в повечето от случаите с него всичко е било много по-лесно. Но щеше да се срамува да изрече самата истина пред Марк. Тя беше опитала забранения бял прах, когато Джулиан настоя да направи това. Не само защото не й беше стигнала воля да му откаже, а защото искаше да му достави удоволствие, да направи така, че да я обича — никога да не каже „не“.

А що се касаеше до нейната сексуална поквареност, Лариса беше задоволявала всички сексуални прищевки на Джулиан и той все повече и повече беше настоявал кокаинът да стане част от техния секс. Напълно възможно е да е била развратна и ненаситна под влияние на наркотика. Но никога не беше имала друга връзка, дори и на ум не й беше идвало. Джулиан беше този, който имаше връзки, и то многобройни. Можеше да сподели това с Марк, още едно признание за нейния неуспех. Но тя никога не би могла да разкрие пред него или пред когото и да било друг истината за последната нощ с Джулиан. Прекалено много се срамуваше от най-голямата си грешка. Беше предала самата себе си, беше се себе раздала толкова, че накрая в нея не беше останало почти никакво себеуважение и чувство за собствено достойнство. До такава степен, че Джулиан дори не се замисли, когато я изнасили.

Лариса не се съмняваше, че Марк Джанингс е талантлив адвокат и води спокойно делата и по най-сложните разводи. Дори си го представяше как застава, спокоен и уверен в собствените си способности, срещу Джулиан и неговите изкусни и влиятелни защитници. Но цената беше нейната глупава романтичност, ужасните й грешки, неописуемият й срам да станат достояние на Марк.

— Марк много ще се обиди, ако поне не разговаряш с него — каза Елизабет, като че ли в отговор на въпроса, който Лариса си беше задала наум. — Дори ако решиш да не те представя той, трябва да му имаш доверие. Марк ще ти даде добър съвет.

— Аз му вярвам. Проблемът е, че всичко е страхотно гнусно.

— Марк ще ти помогне, не само защото е професионалист, той ще иска да ти помогне, Лариса — противопостави й се твърдо Елизабет. След това, все едно, че бяха приключили с въпроса, добави: — И така. Това го решихме. Ще го потърсим на домашния му телефон утре сутринта и ще уговорим среща през седмицата.

— Окей — съгласи се Лариса, като си помисли: — Всъщност се нуждая от помощ! Винаги, когато съм имала нужда и Елизабет, и Марк са ми помагали с готовност. Дано някой ден да имам възможност да им се отблагодаря за тяхната добрина. — Благодаря ти.

— Няма защо! — Елизабет се усмихна и добави: — Знам че много от това, което ти се е случило с Джулиан, все още е просто чиста емоция. Искаш да си обясниш всичко и може би някой ден и това ще стане. Но, Лара, може и никога да не успееш. Не мисля, че чувствата могат да се подредят в спретнати малки пакетчета. Понякога някои връзки се разпадат, без да има значение колко много си държал на тях и колко много си се опитвал да ги опазиш.

Когато Лариса видя тихата тъга в очите на Елизабет и долови в гласа й нечувани досега нотки, тя разбра, че тези мъдри думи Елизабет беше изрекла и на самата себе си. Доколкото Лариса знаеше, нито една от връзките на Елизабет не беше провал. Те просто умираха, постепенно губеха от блясъка си като залязващото слънце.

Досега.

След малко Лариса се опита да отгатне:

— За Ник ли говориш?

— О! Не. — Елизабет сбърчи замислено вежди, преди да признае тихо: — Е, може би, да. Възможността за някаква връзка с Ник се провали, дори не е голяма любовна авантюра, която се е объркала. Истината е, че д-р Николас Чеиз никога не ме е харесвал.

— Ако Николас Чеиз, който и да е той, действително не те харесва, в него има нещо непоправимо объркано.

— Не. Няма нищо объркано в Ник.

— И в теб няма нищо объркано — припомни й Лариса с любов. — И така, разкажи ми за него.

— Окей. — Елизабет си пое въздух и започна: — Той е един даровит хирург, най-талантливият, който познавам. Освен това е чувствителен и състрадателен лекар. Но… ние просто не общуваме. През последните осем месеца сигурно съм прекарала с Ник много повече време, отколкото с всеки друг мъж през живота си. Ние сме заедно в буквалния смисъл, заедно спасяваме и се прощаваме с живота на много хора. С всеки друг би се появило нещо лично, някаква емоция, поне по отношение на работата, която вършим.

— А, леденият човек не иска да говори за своите чувства?

— Не и с мен. Ник и аз въобще не разговаряме, освен ако не се наложи да си кажем нещо за някой пациент.

— Не мога да разбера, по принцип с теб се общува много лесно. Ти винаги проявяваш интерес към другите, открита си, имаш чувство за хумор.

— Благодаря. Струва ми се, че причината е в мен. Когато съм с Ник се чувствам много неловко. Винаги, когато реша да кажа нещо весело и приятно, се отказвам от страх, че той може да го сметне за глупаво.

— Но, Лизи — каза топло Лариса. — Започвам да си мисля, че този човек е просто ужасен.

— Не, Лара, не е ужасен и в това е проблемът. С всички останали той се държи добре, дори би могло да се каже, че е очарователен.

— Значи, липсва нещо, което не си ми казала. Теб всички те харесват. — Лариса се поколеба за миг, след това тихо предположи: — Може би тайно е влюбен в теб.

— О, не. — Страните на Елизабет почервеняха. — Мога да те уверя, че не е.

— Мисля, че най-добре е да ми кажеш всичко за д-р Николас Чеиз — от самото начало.

Лариса слушаше внимателно, без да прекъсва Елизабет, която възстановяваше събитията от последните осем месеца: Ник става шеф, а тя негова асистентка, но не назначена от него, а получена в наследство от предишния шеф; безкрайните приказки за неговите среднощни авантюри с най-красивите жени в болницата; емоционалната дистанция, която той е поставил между тях от самото начало и тайното й опасение, че Ник просто не я уважава като хирург и би искал тя просто да изчезне…

— Но той не може да не знае, че си отличен хирург, защото ти си такава. Достатъчно много хора те ценят и би трябвало вече и ти самата да го знаеш.

— Да. Аз съм добър хирург — съгласи се тихо Елизабет. — Знам това. Пациентите ми се чувстват добре, но…

— Но заради характера на този Ник, ти започваш да се съмняваш в себе си.

Оценката на Лариса за самата нея дълго време беше много крехка и тя имаше причина за това. И въпреки че беше ужасно болезнено, когато деликатното й и несигурно самочувствие беше така брутално отъпкано от Джулиан, тя можеше да намери обяснение за това. Но не беше редно някой да разклаща самочувствието на прекрасната и толкова способна Елизабет Джанингс.

— Опитвам се да не правя това — каза Елизабет, като се усмихна благодарно на приятелката си. — Опитвам се да погледна на ситуацията научно и аналитично, но истината е, че всъщност си търся работа в друг град.

— Но ти обичаш Сан Франциско! Той не е само твой роден град, тук е и престижният институт, в който ти работиш, тези специалности те вълнуват, предизвикват те да се самоусъвършенстваш.

— Вярно, това е. Най-важното обаче е, че имам извънредно редкия шанс да работя с Ник. От него аз научавам страшно много, но с всеки изминал ден ми става все по-трудно да общувам с него, чувствам се все по-неловко, очевидната обреченост на някаква възможност за връзка между нас се откроява все по-ясно. — Елизабет замълча. След това пророни едва, почти на себе си: — С две думи, много е трудно.

„Виждам колко те измъчва това, помисли Лариса. Ти наистина обичаш този леден мъж, нали. О, Лиз, влюби ли се най-накрая?“

Когато Лариса отдели погледа си от приятелката си и се загледа в ослепителното великолепие на нощния Сан Франциско, тя се запита: „Николас Чеиз, който и да си ти, може ли да си толкова луд?“