Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (24)

Епилог

Никълъс Марш вдигна поглед към часовника върху камината в гостната.

— Татко — каза той, като се обърна към баща си, който седеше на дивана и четеше вестник. — Почти три часът е. Пандора пише в писмото си, че ще пристигнат днес. Мислех, че ще ни посетят.

Господин Марш отмести поглед от вестника си.

— Не бъди толкова нетърпелив, Никълъс. Ако не дойдат днес, със сигурност ще ни навестят утре.

Никълъс се намръщи. С такова нетърпение очакваше да види Пандора и Сарсбрук, които бяха заминали преди повече от три месеца на сватбено пътешествие в Гърция. Никълъс пресече стаята, за да погледне нажалено през прозореца. Териерът, господин Стъбс, го последва, като въртеше опашка.

— Толкова исках да ги видя още днес, господин Стъбс — оплака се Никълъс.

Малкото куче вдигна поглед към господаря си и поклати глава.

Лизи седеше до баща си и разглеждаше един модел на стилна рокля в някакво модно списание. Тя се усмихна на брат си.

— Няма смисъл да униваш, Ники. Съвсем скоро ще видим Пан.

Никълъс се отдръпна от прозореца.

— Лизи, смяташ ли, че тя ще бъде променена? Искам да кажа, нали сега е виконтеса.

— Не бъди глупав — каза Лизи и отново се загледа в списанието си.

Господин Марш хвърли един поглед на най-малкия си син.

— Сестра ти сега е важна дама, с много задължения, но тя все още ти е сестра. Предполагам, че ще я видиш много малко променена.

Господин Марш се върна към вестника си и се усмихна на себе си. И той споделяше нетърпението на сина си да види отново Пандора, защото тя му липсваше много. Наистина не беше доволен от новия си зет, че извежда дъщеря му извън страната, към странни и непознати земи. Знаеше, че ще се чувства много по-спокоен, когато Пандора се завърне успешно в Англия.

Бащата на Пандора се замисли. Припомни си шока, който изпита, когато Сарсбрук, Пандора и Лизи се бяха върнали вкъщи. Когато Сарсбрук обяви намеренията си да се ожени за Пандора, господин Марш въобще не се зарадва. Все пак молбите на Пандора го умилостивиха и той прие идеята този богат благородник да влезе в семейството им.

Не мина много време и господин Марш видя брака на Пандора в благоприятна светлина. В края на краищата Сарсбрук беше човек с толкова огромно богатство и високо положение, че едва ли някой баща можеше да иска по-добра партия за дъщеря си. А фактът, че Пандора и виконтът очевидно бяха много влюбени, правеше нещата още по-хубави.

Сарсбрук скоро осигури финансова помощ на семейството, като плати всички дългове на Уинфийлд. Като реши, че безделието е част от проблема, виконтът помогна на своенравния брат на Пандора да получи длъжност във Външното министерство. За голяма изненада на господин Марш, Уинфийлд хареса новата си служба, работеше съвестно над задачите си и впечатляваше висшестоящите с положителните си качества.

Никълъс отново погледна през прозореца с надеждата да види как се приближава каретата на Сарсбрук. Дълго гледа движението по улицата, а после се отдръпна. Няма смисъл цял ден да стои и да чака, каза си той. Реши да хвърли един последен поглед към улицата и внезапно очите му се разшириха. Една карета се приближаваше!

— Виждам ги! — изкрещя момчето. — Наистина ги виждам! Те са тук!

Развълнуваните викове на Никълъс станаха причина господин Стъбс да избухне в лудешки лай.

Лизи и господин Марш станаха нетърпеливо от дивана и хукнаха към прозореца.

— Това са Пандора и Сарсбрук! — извика Лизи.

— Наистина е така! — присъедини се и господин Марш, който беше толкова развълнуван, колкото и децата си, че ще види Пандора.

Неспособен повече да чака посетителите да влязат вътре, Никълъс се втурна навън от стаята, господин Стъбс го последва. Като срещна Пандора на пътеката към входната врата, той се хвърли сияещ в прегръдките й.

— О, Пан! Толкова се радвам, че си у дома!

— Аз също — каза Пандора и прегърна силно брат си.

Господин Стъбс ги обикаляше в кръг, лаеше доволно и показваше голямата си радост с подскоци във въздуха.

— Хей, ти си пораснал, Ники — каза Пандора, когато най-после пусна брат си.

— По-висок съм — осведоми Никълъс гордо. Обърна се и се усмихна на виконта. — Добре дошъл у дома, господине.

Усмихнат, Сарсбрук разтвори ръце. Никълъс побърза да прегърне зет си. Господин Марш и Лизи бързо последваха Никълъс. Лизи избухна в сълзи, когато прегърна Пандора. Господин Марш разтърси топло ръката на виконта, а след това подкани пътниците да влязат вкъщи.

Когато всички се настаниха в гостната, господин Марш се усмихна с обич на Пандора и нейния съпруг. Той реши, че двамата са много хубава двойка. Пандора изглеждаше чудесно, облечена в небесносин жакет над светлосива, права рокля от батиста. На главата й имаше шапчица, която беше обточена със синя коприна и се завързваше със сатенени панделки.

Сарсбрук беше облечен просто, но с изключително внимание. Господин Марш забеляза, че той изглежда спокоен и доволен. Виконтът беше образец за любезност, усмихващ се на всички и очевидно беше много доволен, че е сред тях.

— Хайде, разкажи ни за Гърция, Пан — не издържа Лизи.

— О, Лизи — отвърна сестра й. — Не знам откъде да започна. — Тя хвана Сарсбрук под ръка и вдигна очи към него. — Беше толкова прекрасно.

Сарсбрук й се усмихна.

— Точно така.

Двамата си размениха многозначителни погледи. Прекараха славно в Гърция. По време на морското им пътешествие имаха късмета морето да бъде спокойно и времето да е хубаво. По-голяма част от времето си в Гърция, прекараха в една разкошна вила, която гледаше към Егейско море.

Пандора и Сарсбрук ходиха до Атина, за да посетят Партенона и другите приказни места, но най-хубавото, което виконтът си спомняше от пътешествието в Гърция, беше времето, прекарано с Пандора. Дълго щеше да помни нощите, които двамата с Пандора прекараха във вилата, като се любеха под хладния ветрец, който идваше от морето и поклащаше тънките завеси.

— Ще ви разкажем всичко за Гърция — обеща Пандора, — но ти, Лизи, трябва да ни кажеш първо какви са новините тук. Наистина получихме някои от писмата ви, но се страхувам, че не са били всички.

— Сестра ти е красавицата на Лондон — започна господин Марш. — Поклонниците й са прекалено много, за да бъдат споменавани.

— О, татко — възпротиви се Лизи изчервена.

— Срещна ли някого, когото харесваш, Лизи — попита Пандора.

— Точно това е проблемът, Пан — каза Лизи. — Толкова много очарователни господа срещнах. Ужасно е, че трябва да избирам измежду тях. — Тя се усмихна на виконта. — Лейди Върдън беше толкова любезна, милорд.

— Наричай ме Сарсбрук, Лизи — предложи виконтът дружелюбно. — Това се отнася за всички.

— И за мен ли? — каза Никълъс.

— Особено за теб, Никълъс. В края на краищата, ако не беше ме поканил на чай през онзи ден, може би никога нямаше да ти стана зет.

Никълъс се усмихна.

— Идеята да ти пиша, че имам нужда от помощ по гръцки, беше добра, нали?

Всички се разсмяха. Сарсбрук се усмихна на Пандора.

— Никога няма да забравя този ден. И каква изненада беше, че Изабел избра точно този ден, за да ви посети.

Виконтът промени отношенията си с Изабел малко след като предложи на Пандора да се оженят. Нейна светлост беше много разтревожена за брат си, но скоро промени мнението си. След като узна истината за Пандора, тя нямаше нищо против брака им. Дори се зае да възстанови сред обществото доброто име на Пандора, една изключително трудна задача, като се имат предвид пораженията, причинени от Майлс Брекли. Все пак влиянието на лейди Върдън сред обществото беше толкова голямо, че тя успя да оправи нещата. За кратко време Лизи и другите членове на семейство Марш отново се превърнаха в желани гости на най-важните събирания в Лондон.

— А Уинфийлд как е? Ами Хенри и Огъстъс? — попита Пандора.

— О, те са изключително добре — похвали се господин Марш. — Хенри и Огъстъс ще си дойдат след няколко дни. Нямат търпение да видят и двама ви. Ами Уинфийлд! Сигурен съм, че ще бъдете много доволни да разберете колко добре се справя.

— Да — каза Никълъс. — Той е много важен. Прекарва времето си в избягване на войни и прави разни други полезни неща.

Пандора се разсмя.

— Радвам се, но предполагам, че има други в Уайтхол, които са отговорни за избягването на войните.

— Радвам се да чуя, че се справя добре — усмихна се Сарсбрук.

Виконтът помогна малко неохотно на Уинфийлд за този пост, като имаше предвид очевидните недостатъци в характера на младежа. Все пак реши да му даде шанс.

Разговорът отново се върна към Гърция, защото Никълъс им зададе множество въпроси за това място, което според него беше много екзотично.

Чаят беше сервиран, докато Лизи, Никълъс и господин Марш слушаха напрегнато разказите на Пандора и Сарсбрук за тяхното пътуване.

Когато стана късно, виконтът и жена му си тръгнаха неохотно. Пандора прегърна всички включително и господин Стъбс и нареди на баща си, Лизи и Никълъс да ги посетят на другия ден в Сарсбрук хаус.

Когато Пандора и Сарсбрук се настаниха в каретата, за да се върнат в лондонското си жилище, Пандора стисна ръката на виконта.

— Оказва се, че тук всичко е наред, благодарение на теб, скъпи Робърт. Ти направи толкова много за моето семейство…

Сарсбрук взе ръката й и я притисна до устните си.

— Щастлив съм да сторя каквото мога, мила, само като си помисля, че ти ме направи най-щастливия мъж на света.

— О, Робърт — промълви Пандора, — толкова те обичам!

Виконтът сложи ръка на раменете й, притисна я до себе си и я целуна пламенно.

— Сигурно си изтощена, Пандора — каза той нежно.

— Не. Чувствам се съвсем добре.

— Това е лошо — каза негова светлост.

Пандора погледна въпросително тъмните му очи.

— Лошо?

— Смятах като се върнем да кажа на прислугата, че нейна светлост е изтощена и трябва веднага да се оттегли… — той се засмя — … в леглото.

— Ти си непоправим — възкликна Пандора, разсмя се и сложи една целувка на бузата му. После се усмихна палаво. — Всъщност, наистина съм много уморена.

— Добре — кимна виконтът и като се усмихна отново, целуна нежно устните на жена си.