Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (16)

Глава шестнадесета

Британският музей беше многоуважавано място, където се показваха най-различни очарователни неща. Хората с научни склонности, както и тези, които предпочитаха любопитното и странното, бяха готови да го признаят за безкрайно интересно място.

Мраморните статуи на Елджин бяха една от значителните придобивки през тази година. Изложените древногръцки скулптури от легендарната Атина възбуждаха въображението на публиката и предизвикваха голям интерес към класическото изкуство.

Сарсбрук, въпреки голямата си привързаност към древна Гърция, все още не беше имал възможност да види мраморните статуи на Елджин и затова нямаше търпение да отиде в Британския музей. Разбира се, любовта на виконта към древна Гърция не беше единствената причина, поради която беше толкова доволен, че пътува към великия музей в Блуумсбъри. Всъщност Сарсбрук се интересуваше много повече от срещата с Пандора Марш, отколкото от древните статуи.

Виконтът седеше в каретата си, загледан през прозореца й. Вече се приближаваше до дома на семейство Марш. Беше се погрижил с голямо старание за външността си, като каза на прислужника си, че трябва да бъде облечен така, че да е представителен. Прислужникът, който отдавна се опитваше да накара господаря си да проявява по-голям интерес към модата, се беше зарадвал и резултатът от необикновеното внимание на негова светлост към облеклото определено беше положителен. Сарсбрук изглеждаше впечатляващо в тъмносивото сако и светлобежовите панталони. Шалчето му беше завързано с помощта на прислужника в подобаващо модерен стил. Косата му, старателно подстригана тази сутрин от бръснаря, беше сресана в модния коринтски стил. Въпреки че никой нямаше да причисли негова светлост към контетата, той изглеждаше наистина като човек с благородно потекло.

Като пристигна пред дома на семейство Марш, виконтът изскочи от каретата и се отправи към вратата. Посрещнаха го веднага и го отведоха в гостната, където чакаха господин Марш и Никълъс. Скоро дойдоха и дамите. Лизи, която едва сдържаше въодушевлението си, изглеждаше зашеметяващо, облечена в рокля с цвят електрик и с подходящо жакетче. Съчетанието завършваше със забележителна сламена шапка.

Въпреки че смътно осъзнаваше, че Лизи е много симпатично момиче, Сарсбрук почти не забеляза по-малката сестра Марш. Вниманието му беше приковано от Пандора. Когато влезе в гостната, Пандора се беше усмихнала сияйно на виконта и той беше абсолютно замаян. Смяташе, че тя изглежда прекрасно със светлозелената наметка, поръбена със светлобежов сатен.

Тази дреха беше остаряла още преди няколко сезона и беше изоставена миналата година. Тъй като се нуждаеше от нещо, което да облече, Пандора набързо я беше преправила, като измени ръкавите и добави светлобежовия сатен.

— Готови сме, лорд Сарсбрук — обяви господин Марш, който нямаше търпение да се отправят към целта си.

— Тогава да тръгваме — разбърза се виконтът и предложи ръката си на Пандора.

Лизи и господин Марш си размениха многозначителни погледи, докато Пандора хващаше под ръка негова светлост. После всички се отправиха към каретата, където Сарсбрук любезно помогна на Пандора, а след това и на Лизи да се качат. Никълъс се вмъкна след тях, последван от баща си. Последен влезе Сарсбрук. Той седна на удобната кожена седалка и впери поглед в Пандора, която седеше диагонално срещу него.

Пандора забеляза, че тази сутрин виконтът изглежда особено красив. Тя се усмихна и отвърна на погледа му.

Никълъс заговори развълнувано, докато каретата се отдалечаваше по пътя си. Лизи и господин Марш се присъединиха към него, като си бъбреха доволни. Бяха много поласкани от това излизане — пътуваха в красива карета, в компанията на виконт.

Сарсбрук отговаряше кратко на забележките, отправени към него, защото не обръщаше особено внимание на разговора. Вместо това той наблюдаваше Пандора. Младата дама осъзнаваше много добре, че вниманието на негова светлост е насочено към нея. Всъщност, тя не забелязваше почти нищо друго, освен погледа на тъмнокафявите му очи.

Когато стигнаха до Британския музей, виконтът слезе пръв от каретата и помогна на гостите си да излязат. Последна беше Пандора. Виконтът протегна облечената си в ръкавица ръка и тя я пое, докато слизаше по стъпалата на каретата. Сарсбрук сякаш нямаше желание да пусне ръката й, когато тя стъпи на земята. Задържа я, доколкото имаше смелост и най-накрая я освободи неохотно.

— Предполагам, че често посещавате музея — каза Пандора, като си мислеше, че е най-добре да започне разговор.

— Така е, госпожице Марш — каза негова светлост и отново й предложи ръката си. — Най-често ходя в библиотеката.

Пандора постави ръка върху неговата.

— Беше много мило от ваша страна да ни придружите — продължи тя и го погледна.

Виконтът впи тъмните си очи в нейните сиви очи, докато в него бушуваха чувства. Искаше му се да грабне Пандора в прегръдките си и да докосне устните й със своите. Но вместо това успя да се усмихне.

— Правя го с голямо удоволствие, госпожице Марш.

— Отдавна не съм бил тук — намеси се и господин Марш и предложи ръката си на по-малката си дъщеря.

— Никога не съм бил тук! — обяви нетърпеливо Никълъс. — Искам да видя всичко.

— Ники, предполагам, че няма да има време да видим всичко — каза Лизи. — Дошли сме да видим мраморните статуи на Елджин.

— Знам — сопна се Никълъс, — но Уинфийлд каза, че има и балсамирана котка.

Всички се разсмяха.

— Ще се постараем непременно да видим и това — каза виконтът и те се приближиха до вратите на музея.

Изложбата на древногръцките статуи впечатли семейство Марш. Дори и Лизи, която малко се интересуваше от такива неща, не остана безчувствена при вида на великолепните фризове от Партенона. Наоколо имаше голяма тълпа от хора и това създаваше празнично настроение.

Сарсбрук, който обикновено ненавиждаше да бъде сред тълпата от хора, този път като че ли нямаше нищо против. Под ръка с Пандора, той беше много доволен, когато на няколко пъти блъсканицата на зяпачите я притискаше до него.

Пандора се чувстваше спокойна и щастлива, докато вървеше до виконта, обсъждайки прочутите статуи. Специалист по гръцка история, Сарсбрук беше извор на знания, но Пандора забеляза с одобрение, че той съвсем не е дребнав. От своя страна, виконтът беше доволен, че Пандора се оказа доста добре запозната с гръцката история.

Много бяха тези, които забелязаха Пандора и виконта, докато те се разхождаха между експонатите. Няколко романтично настроени дами решиха, че са много хубава двойка и очевидно са влюбени. Някои от мъжете наблюдаваха Сарсбрук със завист, забелязали сияещото лице на Пандора.

Един от посетителите на музея беше особено заинтригуван, когато видя Сарсбрук и Пандора. Блед младеж в контешки дрехи, той се изненада да види там виконта, в компанията на две дами, един мъж на средна възраст и някакво малко момче. Този господин, на име Уилкок, не се познаваше със Сарсбрук, а само го беше виждал.

Уилкок беше добър приятел на братовчеда на виконта — Майлс Брекли. При няколко случая Брекли беше показвал виконта на Уилкокс думите, че той е чудовищно, безчувствено същество. След като огледа с отегчен поглед статуите, Уилкок насочи лорнета си към Сарсбрук.

— Казвам ти, Фийлдинг — каза той, като се обърна към придружителя си, — това е виконт Сарсбрук. Братовчед е на Брекли.

Приятелят му, висок и кльощав младеж, облечен със сако в цвят бордо, се загледа към виконта и Пандора.

— Не бих го познал, Уилкок. Този човек е почти отшелник. Никога не съм се срещал с него.

— Знам, че е той — настоя Уилкок. — Чудя се коя ли е дамата с него. Брекли винаги ми е казвал, че братовчед му мрази жените и е истински монах.

Фийлдинг огледа Сарсбрук с нов интерес.

— Предполагам, че Брекли не е вярно осведомен. Виж го как я гледа. О, знаеш ли, мисля, че познавам дамата.

— Така ли?

— Да, това е сестрата на Уинфийлд Марш. Познаваш Марш, разбира се. Той винаги има ужасен късмет на Фаро.

— О, да, разбира се.

— Наистина — продължи Фийлдинг. — Виж, ето го господин Марш, бащата на Уинфийлд. Той е симпатичен човек. Да, дамата е Пандора Марш.

— Това е много интересно — каза Уилкок. — Изглежда дамата е направила голямо завоевание. Този човек е богат като самия цар Мидас.

— Ако успее да го върже. Всъщност бих казал, че тя се справя доста добре — каза Фийлдинг. — Каквото и да си мисли Брекли за него, Сарсбрук е голяма работа на брачния пазар.

Уилкок кимна. Ще трябва да каже на приятеля си Брекли за Сарсбрук и тази дама. Беше сигурен, че Брекли ще бъде силно заинтригуван.

Сарсбрук и Пандора продължаваха напред, без въобще да осъзнават, че възбуждат голям интерес. След като видяха всички прочути статуи на лорд Елджин, както и балсамираната котка, най-после дойде време да напуснат музея.

Когато влязоха в каретата, всички изглеждаха преизпълнени с въодушевление и нямаха търпение да поговорят за видяното. Мина известно време, преди една пауза в разговора да позволи на Никълъс да заговори.

— Едно нещо не мога да разбера за гръцките статуи, милорд.

— И какво е то, Никълъс?

— Ами защо гърците като че ли не са обичали да слагат дрехи на никого.

— Никълъс! — кресна Лизи ужасена.

Пандора сложи ръка на устните си, за да прикрие усмивката си.

— Мисля, че ще бъде най-добре да запазиш размишленията си за себе си, Никълъс — каза твърдо господин Марш.

— Но младежът зададе един много хубав въпрос — възпря го виконтът със снизходителна усмивка. — Просто гърците са смятали човешкото тяло за най-съвършеното и прекрасно творение. Не са смятали, че е срамно човек да го наблюдава.

Сарсбрук погледна Пандора, като си мислеше, че гърците са били прави в това си твърдение.

— Смятам, че гърците са били много интересни хора — обяви Никълъс.

Всички се разсмяха. Сарсбрук се забавляваше страхотно. Той настоя семейство Марш да дойде с него на чай в Сарсбрук хаус.

Като влезе в дома на виконта, семейството на Пандора беше силно впечатлено от великолепието му. Господин Марш и Лизи с възхищение оглеждаха величественото жилище, като забелязваха разкошните мебели и прекрасните картини.

Посещавайки отново къщата, Пандора сякаш усети нещо недействително. След като си беше позволила да си представя себе си като лейди Сарсбрук, сега, когато беше в Сарсбрук хаус, това й изглеждаше невероятно. Как може тя, Пандора Марш, да си мисли, че може да стане господарка на такова място?

— Къщата е великолепна, милорд — каза господин Марш. — Сигурно много се гордеете с нея.

— Хубава къща е — отвърна негова светлост.

В действителност никога не се беше замислял за това. Беше израснал както тук, така и в по-величествени и от Сарсбрук хаус провинциални къщи, затова я приемаше като даденост.

— Искате ли да видите и останалото?

Сарсбрук изненада дори себе си, защото не беше човек, свикнал да развежда посетителите си из величествената постройка.

Като предложи отново ръката си на Пандора, Сарсбрук поведе цялото семейство Марш през огромните стаи и коридори на дома си. Слушаше учтиво въпросите на Никълъс и бездиханните възклицания на Лизи от чудесата в различните стаи.

Пандора вървеше с виконта, но беше необичайно притихнала. Когато другите бяха погълнати от разглеждането на картините в галерията с портретите, негова светлост се обърна към Пандора.

— Какво има, госпожице Марш? Изглеждате много умислена.

— О, няма нищо, милорд — отвърна Пандора, като вдигна поглед към него. — Просто съм завладяна от дома ви. Великолепен е.

— Предполагам — кимна виконтът, — но когато човек е привикнал, това не изглежда така.

— Много е голям, милорд — каза Пандора. — Човек се чувства толкова незначителен.

Сарсбрук притисна ръката й.

— Мисля, че не бива да се чувствате така, госпожице Марш. — Той замълча. — Пандора.

Това, че той използва малкото й име, сякаш наелектризира Пандора. Тя вдигна поглед към него, а сивите й очи изучаваха неговите. Виконтът трябваше да използва цялата си воля, за да се въздържи да не я прегърне.

— Милорд, ще ни разкажете ли за този господин? — каза господин Марш, като посочи една от картините на стената.

Сарсбрук откъсна поглед от Пандора.

— Разбира се, господине — каза той. — Елате, госпожице. Семейството ви иска да узнае за моите знаменити предшественици.

Пандора се облегна на ръката на Сарсбрук и двамата отидоха при господин Марш.

След като завършиха обиколката на дома, виконтът придружи посетителите си до гостната, където беше сервиран чаят. Тъй като никога не беше виждал толкова много прекрасни неща за ядене, Никълъс се зарадва, че е много огладнял.

Пандора пък, от друга страна, въобще не можеше да хапне, защото осъзна, че близостта на виконта е много обезпокоителна. Тя се опита да се престори на безгрижна, докато Лизи бъбреше непрестанно за чудесата, видени в Сарсбрук хаус, но посещението я беше поизтощило.

Когато срещна погледа на Сарсбрук, Пандора успя само да се усмихне и да си помисли, че вече е влюбена.