Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (18)

Глава осемнадесета

Господин Марш смяташе, че присъствието на бала на Върдън е много неудачен начин да навлезе човек сред обществото. В крайна сметка, да си насред огромна блъсканица от хора в просторна бална зала едва ли е най-подходящия начин да бъдеш забелязан от лондонския елит.

Все пак господин Марш не можеше да отрече, че поканата е голям късмет. Човек никога не знае кого може да срещне на такива места. Това със сигурност щеше да бъде добра възможност за Лизи и Уинфийлд. Пандора, помисли си той с голяма доза гордост, изглежда вървеше уверено към възможността да стане лейди Сарсбрук. Господин Марш не можеше да повярва на добрия си късмет.

Той беше прекарал целия си живот покрай висшето общество и беше добре запознат със значението на една покана за бала на Върдън. Знаеше се, че лейди Върдън, като една от първите дами, кани на събиранията си само каймака на аристокрацията. Затова господин Марш беше почти толкова развълнуван заради бала, колкото и дъщеря си Лизи.

Стори им се, че денят на голямото събитие ги връхлетя много бързо. Пандора беше подозирала, че ще стане така, защото имаше да се подготвят много неща. Тя беше работила упорито върху роклята си, като шиеше дори на светлината на свещите и накрая очите й започнаха да я болят. За късмет успя да завърши роклята и даже й остана малко време.

Лизи беше толкова нервна заради приближаващия бал, че цял ден не можа да хапне нищо, въпреки молбите на баща си да се подкрепи. Пандора не искаше да си признае, но и тя беше почти толкова нервна, колкото и по-малката й сестра.

Подготовката за бала започна рано, като голяма част от вниманието беше посветено на прическите на дамите. Тъй като случаят беше толкова специален, Пандора се беше съгласила да използват услугите на фризьор, господин Люис.

Обикновено двете с Лизи правеха една на друга прическите си с помощта на Марта. Господин Люис беше горещо препоръчан от приятелката на Лизи, Фийби, и той наистина се оказа възхитителен, приятен мъж, който свърши отлична работа при подреждането на тъмните къдрици на Лизи. По-упорито се занима с червените кичури на Пандора, които представляваха за него по-голямо предизвикателство. Резултатът в крайна сметка беше отличен. Люис постави накрая една роза от сатен и Пандора се огледа в огледалото, като не успя да скрие задоволството си.

Когато Лизи и Пандора бяха готови за бала, двете се изправиха в спалнята на Пандора и критично се огледаха една друга.

— Трябва да кажа, Лизи, че определено изглеждаш зашеметяващо. Страшно добра шивачка съм, нали?

Лизи се разсмя.

— О, така е, Пан! Но я се погледни! Тази рокля е просто съвършена. Изглеждаш толкова красива! Притесняваш ли се много, Пан?

Пандора кимна.

— Е, признавам, че съм попритеснена, Лизи, но съм сигурна, че и двете ще се забавляваме добре.

— Надявам се да е така. Но даже и да прекараме отвратително, това няма значение. В края на краищата, сме били на бала на Върдън! Горката Фийби! Беше доста шокирана, когато й казах, че сме поканени. Но й обещах, че ще й разкажа всичко.

Пандора погледна часовника.

Двете сестри слязоха в гостната, където намериха господин Марш и Уинфийлд, облечени в най-хубавите си официални дрехи. Пандора им каза, че и двамата са много красиви, а господин Марш обяви, че има двете най-красиви дъщери в цяла Англия. Никълъс каза и на двете си сестри, че изглеждат чудесно като добави, че му се иска да е достатъчно голям, за да може да отиде с тях.

Тъй като господин Марш не притежаваше карета, той трябваше да наеме превоза им до бала. След като се беше возила в каретата на Сарсбрук, Лизи смяташе, че наетият екипаж не може да се мери с нея, но благоразумно запази това мнение за себе си. Щом влязоха в каретата, Лизи се разбъбри нервно, а Пандора се смълча, докато се носеха по осветените от газови фенери улици на града.

 

 

Въпреки че не беше сред най-богатите благородници в Лондон, лорд Върдън беше известен с изтънченото си гостоприемство.

Изпълнен със същото желание, както съпругата си, да бъде водач в обществото, на Върдън не му се зловидеха големите разходи, необходими, за да се поддържа известността на семейство Върдън като едни от най-добрите домакини сред лондонското общество.

Ежегодният бал на Върдън беше едно от най-важните събития през сезона. Той беше известен с подбрана компания, приятна музика и вкусни неща за ядене и пиене. Просторната бална зала в дома на барона беше обляна със светлина от блестящи кристални полилеи.

По времето, когато пристигна семейство Марш, балната стая вече беше изпълнена с хора и всички те бяха великолепно облечени и нетърпеливи да бъдат забелязани.

Щом обявиха пристигането им, Пандора огледа залата. Не очакваше, че ще познава някого, с изключение, разбира се, на лорд Сарсбрук и сестра му. Тя не можа да открие Сарсбрук, но тълпата беше толкова голяма, че беше трудно да бъде намерен някой.

Изабел сияеше, докато поздравяваше гостите, които влизаха в балната зала. Беше облечена в розова сатенена рокля, обточена с перли. Когато видя Пандора и семейството й, Изабел се постара специално при посрещането им. Лизи беше почти зашеметена от срещата с толкова знаменита личност като лейди Върдън, но успя да запази самообладание и да се усмихне мило на нейна светлост.

Когато членовете на семейство Марш оставиха Изабел и тръгнаха из балната зала, Пандора имаше определеното усещане, че са забелязани. Струваше й се, че доста много глави се обръщат към тях.

Пандора се усмихваше чаровно, като се опитваше да изглежда спокойна и самоуверена. Тя подозираше, че Лизи е тази, която предизвиква интереса. Несъмнено всички се чудеха коя ли е красивата млада дама.

Пандора щеше много да се изненада, ако знаеше, че самата тя е причина за големия интерес сред много от гостите на бала. Изненадата й щеше да бъде още по-голяма, ако знаеше защо толкова много хора я смятаха за привлекателна.

През последните няколко дни Майлс Брекли беше сторил всичко по силите си, за да разпространи из обществото историята за сър Хъмфри Мейтланд и неговия дневник. И тъй като нищо друго не се харесваше така, както свежата клюка, историята се разпространи бързо. Брекли си беше измислил и слуха за лорд Сарсбрук, че той е наследил любовницата на вуйчо си, за която се подозираше, че е една млада жена, на име Пандора Марш.

Немалко късметлии бяха чели откъси от позорния дневник. Тези личности бяха особено заинтригувани да видят как ли изглежда тази госпожица М. Щом представиха семейство Марш, мълвата се разпространи бързо сред гостите. Много бяха тези, които нямаха търпение да видят предполагаемата госпожица М. Фактът, че и тя беше там, изглеждаше възхитително скандален.

Виконт Сарсбрук стоеше в единия край на залата. Без да знае за клюката, която обикаляше между много от гостите, той наблюдаваше неспокойно групичката. Не обичаше баловете. Всъщност за последен път беше ходил преди доста време.

През годините, когато все още чувстваше, че има някакво задължение да присъства на събиранията на обществото, той беше отблъснат от усилията на майките — сватовници. Тези предприемчиви жени усилено се бяха опитвали да го заинтригуват с дъщерите си. Пред него сякаш минаваше един безкраен парад от годеници. Това, че мъж с неговото богатство и положение не иска да мисли за брак, изглеждаше неразбираемо за тези майки, търсещи добра партия за дъщерите си.

Докато стоеше там, Сарсбрук изглежда не забелязваше интереса, предизвикан от присъствието му на бала. Той си оставаше самотна личност и малцина се осмеляваха да се приближат до него.

Изражението на виконта веднага се измени, щом видя Пандора. Изразът на досада бе заменен с радостно очакване. Не един от наблюдаващите го забелязаха този факт и погледнаха през залата, за да видят кое е променило настроението на негова светлост.

Сарсбрук си помисли, че Пандора никога не е изглеждала по-красива. Тя беше надминала себе си при създаването на тази зашеметяваща бална рокля от коприна с цвят на праскова. Простите класически очертания подчертаваха прекрасната й фигура. Роклята се отличаваше с корсажа си с голямо деколте, къси, бухнали ръкави и висока талия. На шията си Пандора имаше огърлица с камея, а червената й коса беше събрана в елегантна прическа, като около лицето й падаха в чаровен безпорядък къси къдрици.

Виконтът се отправи към Пандора, която стоеше с баща си, брат си и Лизи.

— Госпожице Марш.

Като чу името си, Пандора се обърна и видя Сарсбрук да се приближава. Беше се облякъл старателно в официален черен костюм, който го правеше много мрачен, но определено елегантен.

— Лорд Сарсбрук.

Пандора се усмихна на виконта и той не пропусна да забележи, че тя изглежда искрено зарадвана, че го вижда.

Виконтът кимна на останалите, щом се приближи до тях.

— Госпожице Лизи, господин Марш, Уинфийлд. Радвам се, че успяхте да дойдете.

— Хубаво е, че ви срещнахме, милорд — каза Пандора. — Каква огромна тълпа от хора.

— Така е — кимна виконтът.

Искаше му се цялата огромна тълпа да изчезне, за да остане сам с Пандора.

— Предполагам, че познавате много хора тук, лорд Сарсбрук — отбеляза любезно господин Марш.

— Не толкова много — каза виконтът. — Не прекарвам много време сред обществото.

Оркестърът засвири и някои от гостите се придвижиха към мястото за танци.

— Ще ми направите ли честта, госпожице Марш, да танцувате с мен?

— Да, милорд. Ще ми бъде приятно.

Сарсбрук й предложи ръката си и тя я пое с готовност. Когато тя се отдалечи, господин Марш се усмихна широко на сина си.

— Виждаш ли, Уинфийлд? Няма съмнение, че Сарсбрук е силно заинтригуван от Пандора.

— Да — въздъхна Уинфийлд, като наблюдаваше Пандора и виконта да се приближават към танцуващите.

Като се огледа из залата, Уинфийлд съзря свой познат.

— Ето го Ейлик Торнтън със сестра си. Елате, ще ви запозная.

Господин Марш и Лизи последваха Уинфийлд.

Докато се приближаваха към танцуващите, Сарсбрук погледна Пандора.

— Изглеждате много красива, госпожице Марш. Ако Елена е изглеждала като вас, мога да разбера за какво е била Троянската война.

Пандора го погледна и се засмя.

— Не очаквах такъв изблик на празни комплименти от вас, милорд. Моето лице едва ли може да накара хиляди кораби да се отправят на път.

— Ако аз бях адмирал на флота, щеше да стане точно така — настоя Сарсбрук.

— Това е абсурдно — каза Пандора и го погледна нежно.

Той се засмя. Двамата отидоха при другите танцуващи и заеха местата си. Музиката засвири. Танцът беше бърз, с размяна на партньорите. Виконтът никога не беше усъвършенствал стъпките му. Той правеше всичко възможно, за да следва останалите господа, но направи множество погрешни обръщания, за голямо забавление на другите танцуващи. Негова светлост смяташе, че танцът е много досаден. И за да се влошат още повече нещата, с бързата си стъпка и честата размяна на партньорите, танцът не му позволяваше да бъде дълго с Пандора, затова се зарадва, когато той свърши.

— Голяма бъркотия направих — въздъхна той, като отвеждаше Пандора. — Предполагам, че съм осигурил забавлението на компанията.

Тя се усмихна.

— Достатъчно добре се справихте.

— Станах за посмешище. По-добре ме посъветвайте да забравя за танците.

— Надявам се да не го направите, милорд — усмихна се Пандора. — Партньорката ви няма нищо против вашите опити.

— Нима имате желание да рискувате още един танц?

— Ще ми бъде много приятно да го направя — каза Пандора.

Като гледаше Пандора, която му се усмихваше, Сарсбрук като че ли нямаше нищо против идеята да танцува. Оркестърът засвири мазурка.

— Смятам, че ще бъде по-разумно да не опитвам това, госпожице Марш. Ще се поразходите ли с мен, вместо да танцуваме?

— Разбира се, милорд.

Пандора пое ръката му и тръгна заедно с него през претъпканата зала, без да забелязва факта, че много от присъстващите дами и господа ги наблюдават с интерес. Пандора наистина беше забравила за всичко, което ставаше наоколо, и мислеше само за виконта, който вървеше до нея. Чувстваше се изключително щастлива и спокойна с него.

— Лизи толкова се вълнуваше, че присъства на бала на лейди Върдън — поде Пандора. — Не можеше да повярва на късмета, че са я поканили.

— Винаги съм странял от баловете и соаретата на сестра ми — каза Сарсбрук и й се усмихна. — Но ми е много приятно да бъда тук с вас.

Пандора срещна погледа му.

— На мен също ми е приятно, че съм тук, милорд.

— Извинете ме — прекъсна ги мъжки глас.

Уинфийлд стоеше пред тях, придружен от червендалест господин на средна възраст, когото Пандора не беше срещала никога.

Сарсбрук, недоволен от това натрапничество, се намръщи срещу брата на Пандора, но Уинфийлд се усмихна.

— Пандора, обещах на този господин, че ще го запозная с теб. Мога ли да ти представя сър Джефри Литън? Това е сестра ми, госпожица Пандора Марш. Познавате ли лорд Сарсбрук?

— Не съм имал това удоволствие.

— Милорд, мога ли да ви представя сър Джефри Литън? Сър Джефри, това е виконт Сарсбрук.

Сарсбрук кимна рязко на другия мъж. Определено беше подразнен от намесата. Пандора се усмихна учтиво на сър Джефри, но и тя смяташе за ненавременна появата на брата си.

— Сър Джефри много настойчиво искаше да се запознае с теб, Пандора — продължи Уинфийлд.

— Точно така, госпожице — призна сър Джефри. Ще ме удостоите ли с честта да танцувате следващия танц с мен?

Пандора погледна към виконта. Не искаше да танцува със сър Джефри, но й се струваше неучтиво да откаже.

— Да, благодаря, господине — кимна суховато тя. — Ще ме извините ли, лорд Сарсбрук?

— Правя го с неохота, госпожице Марш — отвърна виконтът, недоволен от идеята да отстъпи Пандора на широко ухиления господин.

Пандора пое протегнатата ръка на сър Джефри и остави Сарсбрук с брат си.

— Забавлявате ли се, милорд? — каза Уинфийлд.

— Забавлявах се — каза Сарсбрук, като гледаше Уинфийлд с недоволство.

— Пандора изглежда прекрасно, нали? — каза Уинфийлд.

— Точно така — кимна виконтът, като я наблюдаваше как се отдалечава със сър Джефри.

— Сър Джефри е вдовец — каза Уинфийлд. — Научих със сигурност, че той си търси съпруга.

Виконтът изгледа с любопитство брата на Пандора. Очевидно беше направил тази забележка, заради него.

— А вие търсите съпруг за сестра си?

— Струва ми се, че е мой братски дълг. А сега ме извинете, милорд. Няма да монополизирам повече времето ви.

Уинфийлд се поклони леко и си тръгна, като остави виконта отново намръщен. Оказваше се, че Уинфийлд Марш не одобрява това, че той ухажва сестра му. Очевидно младежът не смяташе, че намеренията му са почтени.

Виконтът скръсти ръце на гърдите си. Намеренията му, разбира се, не бяха почтени, ако под това се разбира брак. Не, че той не би искал да се ожени за Пандора, но явно обстоятелствата го правеха невъзможно. Ако тя се съгласи да стане негова любовница, той ще се грижи много добре за нея. Щеше да я пази и обича като съпруга.

Сарсбрук се приближи към танцуващите. Стоеше и наблюдаваше Пандора и сър Джефри с изключително тъжен израз на лицето. Танцуваха валс, който позволяваше на сър Джефри да прегърне Пандора. Виконтът гледаше към сър Джефри с отвращение, докато той и Пандора се въртяха на дансинга.

Докато танцуваше с новия си партньор, Пандора не можеше да не желае той да е Сарсбрук, въпреки че сър Джефри беше добър танцьор.

— Вие сте страшно хубаво момиче, госпожице Марш — и той я притисна по-силно отколкото й се искаше.

— Много сте мил, господине — промърмори учтиво Пандора.

— Не съм ви срещал преди. Обществото печели от това, че сте сред нас, госпожице Марш.

Пандора прие комплимента с усмивка.

— Чудесен бал, нали, господине?

— Прекрасен е. — Той продължи със снишен глас. — А вие сте най-желаната жена тук, госпожице Марш.

Тази забележка беше придружена от намигане и стисване на ръката й. Пандора беше изненадана и притеснена от фамилиарниченето на партньора си. Не отговори. Надяваше се, че танцът ще свърши по-бързо и тя ще се отърве от сър Джефри Литън.

Сарсбрук продължи да наблюдава Пандора, забравил за въпросителните погледи, които поведението му предизвикваше. Без да осъзнава, че много дами и господа си правят извода, че той е силно заинтригуван от Пандора, той не отместваше очи от нея.

— Милорд, приятно ми е да ви видя.

Виконтът се обърна, раздразнен, че някой се е осмелил да го заговори.

— Мили Боже — каза той, като позна младежа пред себе си. — Брекли! Какво правите тук?

— О, не съм поканен, уверявам ви. Но се справям много добре с намирането на начини да вляза там, където не съм поканен.

— Предполагам, че това е един от малкото ви таланти.

Брекли се усмихна неприятно.

— Трябва да кажа, че изглеждате много добре, братовчеде. Черното ви подхожда.

Сарсбрук беше вбесен от наглостта на братовчед си.

— Предлагам да си вървите веднага, Брекли, преди да съм наредил да ви изхвърлят.

— О, не бихте искал да направите сцена в дома на сестра си.

— Не бих бил толкова сигурен — промърмори Сарсбрук.

Брекли се усмихна спокойно на братовчед си, после насочи вниманието си към танцуващите.

— Каква симпатична млада дама. Червенокосото момиче със сър Джефри Литън. Видях ви да танцувате с нея. Подозирам, че я харесвате.

Виконтът започваше бързо да губи търпение.

— Предупреждавам ви, Брекли, ако не си тръгнете оттук веднага, ще съжалявате.

Брекли сякаш не обърна особено внимание на думите на братовчед си.

— Симпатично момиче е — каза той, като продължи да гледа Пандора. — Името й е Пандора Марш, нали? — Той се обърна към Сарсбрук и продължи със заучено безразличие. — А може би човек трябва да я нарича госпожица М.?

Сарсбрук изгледа удивен Брекли, а той се разсмя.

— О, удивих ви! Да, открих самоличността на вашата госпожица М. И трябва да кажа, че ви завиждам. Кажете ми, тя наистина ли е толкова добра, колкото описва в дневника си сър Хъмфри?

— Вие сте проклета свиня, Брекли — изсъска виконтът тихо, с глас, изпълнен с гняв. — Бих ви убил.

Брекли, доволен, че е вбесил братовчед си, реши, че е най-добре да се оттегли.

— Съжалявам, че ви разтревожих, братовчеде — изрече той със сарказъм. — О, няма нужда да правите нищо прибързано, за което може би ще съжалявате. В края на краищата, ако ме набиете насред балната зала на сестра си, това ще причини голям скандал. Ще си тръгна сам, уверявам ви. Приятна вечер, братовчеде…

Брекли направи подигравателно нисък поклон и си тръгна.

Сарсбрук кипеше от гняв. Непоносимо е Брекли да знае, че Пандора е госпожица М. Тъй като познаваше братовчед си, виконтът не се съмняваше, че Брекли е споделил откритието си с всеки, който би поискал да го слуша.

Междувременно Пандора завършваше валса си със сър Джефри Литън. Беше много доволна, когато дойде края на танца.

— Много благодаря, господине — каза тя.

— Удоволствието беше изцяло мое — каза сър Джефри и се наведе над ръката й. — Кажете, че ще танцувате пак с мен.

— Не, страхувам се, че обещах на лорд Сарсбрук следващия танц — каза Пандора, като го излъга, за да се отърве от него.

— Какъв късметлия — въздъхна сър Джефри. Той се наведе към нея и прошепна в ухото й. — Ако се уморите от него, сър Джефри Литън е винаги тук. Обещавам ви, че добре ще си поиграем, скъпа. Няма да съжалявате.

Шокирана, Пандора го изгледа с широко отворени очи.

— Как смеете, господине! — изсъска тя възмутено, завъртя се и се отдалечи от него.

Що за човек беше той, за да й говори така, запита се тя невярващо. Ще трябва да поговори с Уинфийлд за познатите му, които той иска да й представя.

Виконтът, който се беше загледал в отдалечаващата се фигура на братовчед си, не можа да стане свидетел на това как Пандора рязко напусна сър Джефри. Когато отново насочи вниманието си към дансинга, той с удоволствие видя, че Пандора идва към него.

— Приятен ли беше танцът, госпожице Марш? — посрещна я Сарсбрук.

— Не, милорд. Открих, че сър Джефри не ми се нрави.

— Добре — зарадва се той.

Пандора забеляза, че Сарсбрук изглежда прекалено умислен. Той се поколеба за момент, несигурен какво точно да й каже.

— Пандора, трябва да поговорим. Елате с мен.

— Да не се е случило нещо, милорд?

Той се намръщи.

— Има нещо, което трябва да ви кажа.

Да отидем в парка.

Като забеляза сериозното му изражение, Пандора кимна.

— Добре, милорд.

Те минаха през тълпата, но този път Пандора не можеше да не забележи, че много хора ги наблюдават. Това като че ли не я интересуваше и тя позволи да бъде изведена от залата.

Когато излезе навън, Пандора усети хладния нощен въздух. Тази промяна беше добре дошла след задушната бална зала. Паркът на Върдън беше доста тъмен. Пандора забеляза, че има пълнолуние и луната хвърля бледа светлина в парка, в чийто център имаше голям фонтан.

Пандора огледа тъмния парк и забеляза, че са сами. Знаеше, че трябва да бъде изплашена от идеята да дойде тук с някой мъж, но тя се чувстваше сигурна със Сарсбрук. Стисна ръката му.

— Какво трябва да ми кажете, милорд?

— Елате, седнете до мен.

Сарсбрук я заведе на една пейка до фонтана и те се настаниха там. Тя го погледна с любопитство и забеляза, че той изглежда необичайно развълнуван. Сарсбрук взе облечената в ръкавица ръка на Пандора в своята. Замисли се колко малка и изящна му изглежда.

— Пандора, вярвам, че вече си разбрала колко силни са чувствата ми към теб. Никога не съм мислил, че е възможно да кажа това на някоя жена. Обичам те.

Пандора се усмихна. Сивите й очи срещнаха неговите.

— И аз ви обичам.

— О, Боже — изпъшка Сарсбрук, взе я в прегръдките си и я притисна до себе си.

Беше изпълнен с толкова силен копнеж, че едва издържаше. Притисна устните си до нейните и я целуна страстно.

Пандора отвърна на целувките на Сарсбрук с плам, който го зарадва и разпали пламъка в него още повече.

— Скъпа моя сладка Пандора — промърмори той, а устните му докосваха шията й, после закръглените й гърди, открити от дръзкото деколте на роклята й.

— О, Сарсбрук — не издържа и Пандора и зарови пръстите на едната си ръка в косата му, когато той притисна лицето си до гърдите й. Искаше й се да му се отдаде напълно, но слабичкият гласец на разума започна да бие тревога някъде вътре в нея. — Милорд, трябва да спрете — прошепна тя неуверено.

Почти завладян от желанието, виконтът почти не я чу. Целувките и милувките му не престанаха.

— Сарсбрук — повиши тон Пандора и се отдръпна.

Виконтът сякаш се съвзе.

— Прости ми. Увлякох се. Но, скъпа Пандора, не можеш да си представиш колко те желая, колко си ми нужна. Кажи, че ще бъдеш моя.

— Разбира се, че ще бъда ваша — каза Пандора с усмивка. — Обичам ви с цялото си сърце.

Виконтът отново я прегърна.

— Толкова добре ще се грижа за теб, Пандора. Ще имаш къща, изящна карета, прислуга… всичко, което е възможно да пожелаеш.

Пандора притисна глава до гърдите му. В този момент въобще не я беше грижа за изящните карети и прислугата. Искаше само Сарсбрук. Той продължи:

— Ще се погрижа и за семейството ти. Ще им бъде осигурено всичко.

Пандора се сгуши щастлива в прегръдките му.

— Много сте добър, милорд.

Той я притисна по-силно до себе си.

— Ще бъдеш жената на моето сърце. Иска ми се да беше възможно наистина да се оженим.

Тези думи разбиха блаженството на Пандора като тежък ковашки чук. Тя се отдръпна.

— Какво искате да кажете?

— Пандора — и той впи кафявите си очи в нейните. — Сигурно знаеш, че заради това, което си била на вуйчо ми, е невъзможно да бъдеш моя съпруга.

— Което… съм била… — заекна Пандора толкова шокирана, че едва можеше да говори.

— Това не означава, че те обичам по-малко — продължи виконтът. — Брат ти Уинфийлд ми каза как вуйчо те е прелъстил, като се е възползвал от невинността ти. Грешката не е твоя.

— О, небеса! — изхлипа Пандора. — Вие все още вярвате, че аз съм била любовница на вуйчо ви!

Тя стана от пейката ужасена. Сарсбрук скочи на крака. Фигурата му се очертаваше пред фонтана.

— Няма нужда да се срамуваш, че знам истината. Брат ти ми обясни всичко.

— Брат ми! Искате да ми кажете, че брат ми Уинфийлд ви е обяснил, че съм била любовница на сър Хъмфри?

Виконтът кимна.

— Когато дойде при мен с огърлицата. Точно тогава ми разказа всичко. Някой път трябва да си сложиш огърлицата, скъпа. Мисля, че смарагдите ще ти подхождат.

Пандора беше толкова ядосана и объркана, че едва успяваше да подреди мислите си.

— Не мога да повярвам, че Уинфийлд ви е излъгал. И защо ми казвате да нося огърлицата? Тя не е у мен.

— Дадох я на брат ти — заекна Сарсбрук, поизплашен от изражението в сивите очи на Пандора.

— Дал сте огърлицата на Уинфийлд? Това е невъзможно! — Тя се взираше в него, като храбро се опитваше да се пребори със сълзите. Не знаеше на какво да вярва. — Вие смятате, че съм била любовница на вуйчо ви? И никога не сте мислил друго? А сега ми предлагате да стана ваша любовница?

Той пристъпи към нея с протегнати ръце.

— Скъпа Пандора, аз те обичам.

— Отдръпнете се от мен! — кресна Пандора и го отблъсна с толкова изненадваща сила, че Сарсбрук загуби равновесие.

Той падна назад, спъна се в бордюра около фонтана и падна във водата със силен плясък.

— Пандора! — подвикна той, като излезе мокър до кости от водата.

— Никога не съм била любовница на когото и да било — кресна все така неудържимо Пандора — и нямам намерение да ставам ваша, милорд!

Тя се обърна и избяга. После влезе в къщата, забърза към балната зала и започна да оглежда тълпата за Уинфийлд и баща си.

Като забеляза брат си, който танцуваше с една тъмнокоса млада дама, Пандора се насочи към него. Когато музиката спря, тя се нахвърли върху него.

— Уинфийлд Марш, трябва да говоря с теб!

Уинфийлд погледна безгрижно сестра си.

— Пандора! Предполагам, че не познаваш госпожица Кънингам: Това е сестра ми Пандора Марш, госпожице Кънингам.

— Извинете ни, госпожице Кънингам — каза Пандора, — има нещо спешно, което трябва да обсъдя с брат си.

С тези думи тя сграбчи ръката на Уинфийлд и го измъкна от силно разочарованата госпожица Кънингам.

— Какво означава това? — удиви се Уинфийлд, когато Пандора го повлече през тълпата. — Знаеш ли коя е госпожица Кънингам? Тя е наследница!

— Уинфийлд Марш, предлагам ти да млъкнеш. Отиваме си у дома.

— У дома? Но ние току-що пристигнахме, Пан.

— Отиваме си у дома! Ще кажеш на татко, че не се чувствам добре и ти ще ме изпратиш до дома. Ако искаш, после можеш да се върнеш, но аз няма да стоя тук нито минута повече!

— Какво се е случило, за Бога!

— Няма да го обсъждам тук. Кажи на татко, че ще ме изпратиш до дома.

— Добре — въздъхна Уинфийлд, изплашен от изражението й. — Ще открия татко. Мисля, че го видях.

Уинфийлд отиде да намери баща си. След малко се върна.

— Татко се притесни много.

Пандора не продума, а забърза да излезе от залата. Уинфийлд можеше единствено да я последва. Когато влязоха в наетия екипаж и се отдалечиха от дома на семейство Върдън, Уинфийлд се намръщи.

— Защо не ми кажеш какво се е случило?

— А ти защо не ми кажеш какво разказа на лорд Сарсбрук? — попита Пандора разгневено.

— Какво искаш да кажеш?

Уинфийлд се намести притеснено на седалката си.

— В деня, когато му върна огърлицата. Каза ли му, че съм била любовница на вуйчо му?

— О, Пан, съжалявам!

— Уинфийлд, как можа! Защо ти трябваше да правиш подобно нещо?

Уинфийлд провеси глава.

— Защото имах нужда от парите. Бях отчаян, Пан.

— Значи задържа огърлицата?

Той кимна неохотно.

— И какво направи с нея.

— Заложих я. Не ме гледай така, Пан! Съжалявам… Ще направя всичко, за да оправя нещата.

Пандора погледна брат си, после се загледа през прозореца на каретата.

— Какво се случи тази вечер? Да не би Сарсбрук да си е позволил волности с теб? Боже мой, ще проклина деня, в който се е родил, ако го е направил!

— Ще ти бъда благодарна, ако замълчиш — прекъсна го Пандора, а очите й се пълнеха със сълзи. — Достатъчно неприятности причини, Уинфийлд. Не мисля, че някога ще мога да ти простя.

Пандора скри лице в ръцете си и избухна в сълзи. Уинфийлд можеше само да я гледа замаяно и да се чуди какво ли може да направи.