Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (20)

Глава двадесета

Когато виконтът се върна в Сарсбрук хаус след злополучната си среща с Пандора, слугите му забелязаха, че господарят им е в изключително лошо настроение. Камериерът му смяташе, че е невероятно странно виконтът да се връща от бала с други дрехи, но не направи никаква забележка за облеклото на господаря си. Безценният слуга благоразумно се зае със задълженията си, сякаш нямаше абсолютно нищо необичайно.

След като се измъкна от неподходящите дрехи, виконтът нареди на камериера си да ги върне на лорд Върдън. Слугата не попита нищо. В замяна само се поклони и остави господаря си.

Сарсбрук закрачи неспокойно из спалнята, преди да се отпусне в леглото си, но остана буден с мислите си за Пандора. Като си припомни събитията от вечерта, лицето му стана мрачно. Нещата съвсем не бяха се получили така, както той предполагаше. Негова светлост имаше много живо въображение и беше отдал голяма част от мислите си на блажените нощи, които щеше да прекара, когато Пандора се съгласи да стане негова любовница.

Поради това беше още по-ужасно да лежи тук сам, замислен за Пандора и за това как тя го е отблъснала. През по-голямата част от нощта сънят му се изплъзваше и затова той беше доволен да види как светлината на зората наднича между завесите.

Сарсбрук стана от леглото си и скоро закрачи неспокойно по лондонските улици. Вървя часове наред, размишлявайки върху печалното положение, като се чудеше как да оправи нещата с Пандора.

Виконтът си мислеше, че много добре разбира защо тя е разстроена. Предполагаше, че жените не ценят особено предложението да станат нечии любовници. В крайна сметка почтеността, или поне външното показване на почтеност, бяха жизненоважни за женския род.

Докато обикаляше забързано по улиците, той реши какво ще направи. Ще се ожени за Пандора, реши той твърдо. Тя сигурно щеше да се съгласи на брак. В края на краищата нали каза, че го обича! А той беше добра плячка, ако ставаше дума за богатството и титлата му. Сарсбрук беше наясно, че наистина има недостатъци в характера си, но смяташе, че ще бъде добър съпруг на Пандора. Наистина я обичаше много. А освен това я харесваше. Да, това беше отлично качество, тъй като той не харесваше толкова много хора. Виконтът осъзна, че Пандора Марш беше може би единствената жена в кралството, с която би могъл да е щастлив.

Идеята за брак с Пандора го ободри значително. Разбира се, той знаеше, че сестра му Изабел ще бъде много недоволна, но не се интересуваше особено от това, което ще си мисли тя. Все пак тя беше принудена да е любезна, независимо от всичко, защото семейното богатство беше в него.

В ума му се появи внезапно Брекли и помрачи подобреното настроение на негова светлост. Това, че Брекли е откраднал дневника, беше достатъчно долно, но фактът, че е разпространил слуха, че Пандора е госпожица М. беше ужасен. Изабел му беше казала, че всички на бала обсъждат историята за Пандора, която била любовница на сър Хъмфри, а сега е станала негова.

Сарсбрук се намръщи. Това беше доста сериозно дори за човек, който въобще не се интересуваше от мнението на обществото. Никак не му харесваше мисълта всички празноглавци из града да пръскат скандални клюки за Пандора. А ако Брекли даде дневника на приятелчетата си и те решат, че Пандора е госпожица М, това ще бъде наистина катастрофално.

Сарсбрук реши, че трябва да се разправи с Брекли.

Със сигурност с богатството и властта си можеше да накара отвратителния си братовчед да подвие опашка. През останалата част от разходката си негова светлост обмисляше начините да се справи с Брекли, а пък преди той да пристигне в Сарсбрук хаус измина не малко време.

Въпреки че беше излязъл преди няколко часа, когато виконтът се прибра, все още беше много рано. Той отиде в любимата си библиотека и се опита да прочете сутрешните вестници.

След известно време в библиотеката влезе икономът му.

— Да, Арчър?

— Дошъл е един млад господин, за да се срещне с ваша светлост — каза той.

— По дяволите, Арчър, не искам да виждам никого. Адски рано е за посетители.

— Господин Уинфийлд Марш е, милорд.

— О? — Сарсбрук се намръщи. — Ще го приема. Нека влезе.

Икономът се поклони и се оттегли, като скоро се върна с Уинфийлд, който изглеждаше облечен елегантно и с вкус. Уинфийлд изгледа внимателно виконта.

— Добро утро, лорд Сарсбрук.

— Рано сте станал, Марш — отбеляза негова светлост.

— Обикновено не ставам преди единайсет, милорд — каза Уинфийлд. — Както и да е, не можах да заспя. Трябваше да говоря с вас.

— Седнете — и Сарсбрук посочи един стол срещу бюрото си.

Уинфийлд кимна.

— Благодаря — избъбри и седна. — Първо ще ви кажа, че сестра ми ми каза какво се е случило снощи — как сте дошъл вкъщи и сте нахълтал в спалнята й. Знам също, че сте поискал от Пандора да ви стане любовница. — Той се намръщи срещу виконта. — Смятам поведението ви за изключително осъдително.

— Вие смятате поведението ми за изключително осъдително? — повтори виконтът, изненадан от безочието на Уинфийлд. — Вие сте дързък човек, Марш. Трябва да ви попитам нещо. Казахте ли ми или не ми казахте, че сестра ви е била любовница на вуйчо ми?

Уинфийлд сведе поглед.

— Казах ви…

— А тя беше ли такава?

— Не — промълви Уинфийлд със засрамено лице. — Сестра ми е с неопетнена чест. Дойдох да ви кажа точно това.

— Дявол да го вземе, господине — кресна виконтът. — Значи сте ме излъгал за целомъдрието на собствената си сестра? И имате нахалството да наричате моето поведение осъдително?

— Нямам оправдание за това, което направих, но бях отчаян. Виждате ли, бях в дяволски лошо положение. Едва ли можете да разберете колко много се нуждаех от пари.

— И като разбрахте, че се чувствам задължен да се погрижа за любовницата на покойния си вуйчо, вие решихте да оклеветите собствената си сестра?

— Смятах, че никой няма да научи. — Не мислех, че ще се наложи Пандора да узнава за това. Трябва да ми повярвате, че до снощи сестра ми не е знаела за това, което направих. Тя го научи от вас.

— Ами смарагдовата огърлица? Не сте ли я дали на сестра си?

Уинфийлд поклати глава.

— Заложих я, милорд. Имах нужда от парите. Пандора нищо не знаеше.

— По дяволите, огърлицата беше много скъпа. Къде е тя сега?

— Занесох я при един човек на име Дженкинс, адресът му е на Роузмари лейн.

Сарсбрук изгледа Уинфийлд с отвращение. Замисли се, че Уинфийлд Марш се оказа наистина безскрупулен младеж, каквото беше и първото му впечатление.

— Смятахте ли, че ще можете да запазите в тайна от сестра си тези неща, Марш.

Уинфийлд повдигна рамене.

— Аз ги запазих, милорд.

— Е, направихте бъркотията — промърмори с отвращение виконтът. — Наясно ли сте, че цялото лондонско общество вярва, че сестра ви е била любовница на вуйчо ми?

— Какво? — сепна се Уинфийлд. — Вие сте разпространил тази история?

— По дяволите — изръмжа Сарсбрук, — да не ме мислите за някое кречетало? Слухът беше разпространен от братовчед ми, който успя да се сдобие с дневника на вуйчо. В дневника си той пише за любовницата си, някоя си госпожица М, червенокоса като сестра ви. Виждайки интереса ми към Пандора, братовчед ми реши, че Пандора е госпожица М. Той въобще не си губи времето, ами го разказа на всички в този град.

— Мили Боже!

— Това не е всичко — продължи Сарсбрук. — Братовчед ми разпространява и слуха, че сега Пандора е моя любовница.

— И се оказа, че вие нямате търпение да превърнете слуха в истина, милорд — набра все пак кураж Уинфийлд.

Сарсбрук пренебрегна тази забележка.

— Има още нещо. Дневникът на вуйчо ми е крайно откровен, а се страхувам, че братовчед ми има намерение да го разпространи. Вуйчо ми е описал… как да кажа… любовните си приключения с живи подробности.

Уинфийлд пребледня.

— И вие смятате, че тази госпожица М. е Пандора?

Сарсбрук се размърда притеснено на мястото си.

— Дявол да го вземе, Марш, самият вие ми го казахте! Стоварвам вината за това катастрофално състояние на нещата направо върху вашия гръб.

Изключително разстроен, Уинфийлд стана от стола.

— Тогава сестра ми е съсипана! Цялото ни семейство е съсипано!

— Стига празни приказки — промърмори раздразнено виконтът.

— И вие смятате, че вината е моя? — Като знаеше, че е виновен, Уинфийлд мина в отбрана. — Е, може грешката да е моя, но не мисля, че вие сте невинен, милорд — обобщи Уинфийлд.

— Аз?

— Вие бяхте този, който остави сестра ми да си мисли, че я обичате и имате почтени намерения към нея, а от самото начало вие сте си правил сметките да я превърнете във ваша фуста!

— Отивате твърде далече, господине — прекъсна го разгневено Сарсбрук. — Ако някой е правил някакви сметки, това сте вие! За Бога, изглежда ми неразбираемо как Пандора може да има такъв брат… А сега се махайте от очите ми.

Уинфийлд изгледа сърдито виконта.

— С удоволствие ще изпълня заповедта ви, милорд.

Направи един подигравателен поклон и излезе от стаята, като остави Сарсбрук да седи там с израз на отвращение върху слабото си лице.

Докато вървеше обратно към жилището на семейство Марш, Уинфийлд наруга сам себе си. Въобще не беше оправил нещата. Защо загуби самообладанието си и разгневи Сарсбрук? Нямаше намерение да го прави. В действителност смяташе да си признае лъжата и после да помоли за прошката на виконта. Беше се надявал, че ако Сарсбрук харесва истински Пандора, той може би ще успее да го убеди, че ако иска да постъпи почтено, трябва да се ожени за нея.

Уинфийлд се намръщи. Сарсбрук въобще не му се нравеше. Изглежда окото му не мигваше пред нищо. Това, че Пандора се беше влюбила в него, объркваше Уинфийлд. Той се утеши с мисълта, че във всеки случай Сарсбрук никога няма да реши да се жени за Пандора.

Уинфийлд се върна вкъщи към единайсет. Марта му каза, че нито господин Марш, нито Лизи са станали още. Но Пандора била станала преди известно време и може да бъде открита в градината.

Уинфийлд веднага отиде там, за да я намери. Пандора седеше на една каменна пейка и мълчаливо съзерцаваше цветята. Беше облечена с хубава рокля от раиран муселин, но изглеждаше много потисната.

— Пандора…

Тя погледна към брат си…

— Уинфийлд? Доста се изненадах като разбрах, че си излязъл толкова рано. Това е необичайно за теб.

Уинфийлд се усмихна, доволен, че тя му говори. Той седна до нея на пейката.

— Не спах много добре през нощта. Предполагам, че и ти не си могла.

— Не, доста добре спах, за мое учудване.

— Горката Пан, колко ужасно е това за теб, а грешката е изцяло моя. Толкова съжалявам, Пан. Ще ми простиш ли?

Пандора погледна брат си.

— Не знам, Уинфийлд. Не съм сигурна. Все още се опитвам да разбера как може да постъпиш по този безобразен начин.

— Знам, Пан…

Известно време никой от двамата не проговори, най-накрая Уинфийлд наруши тишината.

— Трябва да ти кажа нещо. Тази сутрин ходих да се видя със Сарсбрук.

— Уинфийлд? Как можа!

— Исках да му обясня всичко, да му кажа, че съм излъгал. Той много се разгневи. Но, Пан, той ми каза нещо, което смятам, че трябва да знаеш. Моля се само то да не те разстрои прекалено много.

— Какво е то? — каза нетърпеливо Пандора. — Уинфийлд Марш, предупреждавам те, че не мога да понеса повече лоши новини.

Уинфийлд се намръщи, замислен дали не е трябвало да си замълчи.

— Изглежда вуйчото на Сарсбрук имал някакъв дневник, в който пишел за любовницата си, госпожица М. Бил изключително откровен. В него описвал… е, предполагам, че е бил доста шокиращ. Братовчедът на Сарсбрук откраднал дневника и сега го разпространява. Когато открил, че Сарсбрук се интересува от теб, той решил, че ти си госпожица М, обекта на онзи дневник. Той е разказал на всички в града, че ти си онази скандална жена.

Очите на Пандора се отвориха широко от ужас. Изведнъж й стана ясно защо сър Джефри Литън, мъжът, който танцува с нея на бала, е постъпвал по този начин. Той я е смятал за госпожица М.

— И лорд Сарсбрук е чел този дневник?

— Не знам, Пан. Предполагам, че го е направил.

Пандора изглеждаше поразена от обезпокоителната мисъл, която я завладя. Интересът на Сарсбрук е водил началото си от предположението, че тя е безпътната жена, описвана в дневника на вуйчо му. Той въобще не се е интересувал от нея, смятал я е за някоя друга, за жена с лоша слава. Каква глупачка е била да си мисли, че той я обича! Каква тъпа, романтична идиотка е била…

Пандора стана от пейката.

— Какво друго ти каза той?

Уинфийлд също се изправи.

— Какво искаш да кажеш?

— Каза ли нещо за мен? Предаде ли ти някакво съобщение за мен?

— Не, Пан, не е. Но има още нещо. Не знам дали трябва да ти го кажа.

— Уинфийлд Марш, какво има? — скастри го Пандора.

— Носи се слух, разпространяван от братовчеда на Сарсбрук, че си любовница на виконта…

— Че съм любовница на виконта? Значи това си мислят всички! Това е чудовищно! Как ще мога да се изправя пред когото и да било…

— Хайде, Пан, ще оправим нещата.

— Как? — изплака Пандора. — Няма нещо, което да може да направим, без да влошим нещата. Не искам да говоря повече за това, Уини. Сега ме остави. Моля те, върви си!

Уинфийлд постоя объркано за момент.

— Съжалявам, Пан — избъбри той и остави сестра си в градината.

Когато влезе вкъщи, Уинфийлд се чувстваше по-зле от всеки друг път. Виконтът беше прав, че грешката е изцяло негова. Като не искаше да се среща нито с баща си, нито с Лизи, Уинфийлд напусна къщата и реши да намери някой от приятелите си и да потъне в блажено пиянство.

 

 

След посещението на Уинфийлд Марш Сарсбрук останаха известно време в библиотеката, замислен какво трябва да направи. Чувстваше, че не се е държал както трябва при посещението на Уинфийлд. Защо не каза на човека, че има намерение да се ожени за Пандора? Защо не му каза да се върне при сестра си и да й предаде, че Сарсбрук я обича много и съжалява за това, което й е причинил?

Виконтът се намръщи. Братът на Пандора го беше ядосал. Всъщност, никога не му се беше приисквало толкова силно да удуши някого, както сега, когато Уинфийлд стоеше пред него. Как би издържал подобен негодник за зет? Е, ще успее някак, заради Пандора.

Икономът влезе и прекъсна размишленията му.

— Още един посетител, милорд. Господин Такър.

— Господин Такър? Изпрати ми го веднага — стана от стола Сарсбрук, зарадван, че ще види приятеля си.

Нямаше друг, освен, разбира се, Пандора, когото да му е по-приятно да види.

— Робин, знам, че е необичайно време за посещения — започна Такър, докато влизаше в библиотеката.

— Скъпи, Так — започна виконтът и стисна ръката на приятеля си. — Сигурно боговете са те изпратили. Имам нужда да поговорим.

Такър повдигна вежди и се усмихна.

— Значи е голям късмет, че дойдох.

— Седни тук, Так — покани го виконтът, като отведе приятеля си до едно удобно кресло, а после приседна до него. — Имам толкова неща да ти казвам.

— Но какво стана на бала? Рано ли си тръгна? Аз пристигнах много късно и не успях да поговоря с теб. Наистина те мярнах като пресичаше стаята с прекрасна, червенокоса дама. Госпожица М, предполагам? Какъв късметлия си, Робърт! Но се страхувам, че цялата зала говореше за теб и дамата. Предполагам, че никъде няма да я приемат.

— Можеш да си сигурен, че лейди Сарсбрук ще бъде приета навсякъде в града.

— Лейди Сарсбрук? Какво искаш да каже, Робин?

— Искам да кажа, че смятам да се оженя за госпожица Марш. И тя не е госпожица М.

Такър изгледа приятеля си с удивление.

— Смяташ да се ожениш за нея?

— Да, ако тя се съгласи.

— И тя не е госпожица М?

— Наистина не е.

— И не е вуйчовата ти…

— Не, не е — изрече Сарсбрук натъртено. — Това е дяволски дълга история, Так.

— Нямам търпение да я чуя — каза добрият Такър и се облегна в креслото.

Сарсбрук се впусна в историята, като обясняваше всяко нещо. Когато разказа за цопването си във фонтана на Изабел, Такър се разсмя сърдечно, въпреки предупредителния поглед на виконта.

— Това се случи — завърши разказа си Сарсбрук.

— Трябва да кажа, че този Уинфийлд Марш е негодяй. Горката ти госпожица Марш. Но, Робин, за тази работа с братовчед ти. Не е добре той да разпространява дневника. Знаеш как говорят хората. Ако им влезе в главите, че тази госпожица М. е твоята госпожица Марш, мисля, че ще бъде трудно да се промени мнението им. Препоръчвам ти да се опиташ да спреш Брекли. Върни си дневника.

— Вече мислих за това — призна негова светлост. — Ще се оправя с братовчед си. Не се страхувай.

Като забеляза решителното изражение върху лицето на приятеля си, Такър се зарадва, че не е на мястото на Брекли. Познаваше достатъчно отдавна Сарсбрук, за да знае, че виконтът може да бъде мощен противник.

— Е, убеден съм, че накрая всичко ще се оправи, Робин — каза Так. — И ми е много приятно да чуя, че ще се присъединиш към групата на женените мъже.

Сарсбрук се усмихна.

— На мен също…