Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (6)

Глава шеста

Бащата на Пандора я посъветва да изчака няколко дни, преди да се заеме с въпроса за смарагдовата огърлица. Въпреки че дъщеря му настояваше, че не знае за други кандидати за името Ланселот, господин Марш си мислеше, че дъщеря му може да има таен обожател. Този тайнствен мъж все още можеше да се разкрие, предполагаше господин Марш.

Тази идея забавляваше страшно много Уинфийлд и Лизи, които въодушевено предлагаха възможности, колкото и нелепи да бяха. Пандора не смяташе, че ситуацията е кой знае колко забавна. Като знаеше, че е направена грешка и че не тя е получателката на бижуто, Пандора нямаше търпение да се оправят нещата и да се открие истинската собственичка на огърлицата.

Най-накрая, по настояване на Пандора, господин Марш изпрати Уинфийлд със задачата да посещава бижутери и да ги пита дали знаят нещо за огърлица, изпратена на госпожица М. Уинфийлд се върна след известно време и каза, че след изтощителни посещения при всеки един бижутер в града, не е успял да открие някого, който да знае нещо за скъпоценностите.

Уинфийлд говореше много убедително за различните магазини, които бил посетил, но в действителност беше ходил при един — единствен бижутер. Щом получи първия отрицателен отговор, братът на Пандора започна сериозно да се замисля какво точно прави.

Уинфийлд зави към една пивница, където можеше да осмисли нещата над чаша ейл^[1]. Знаеше, че ако открие бижутерския магазин, където знаят за огърлицата, въпросът без съмнение ще се уреди много бързо. Пандора щеше да върне огърлицата и това щеше да бъде краят.

На Уинфийлд му се струваше, че ще бъде ужасно жалко, ако смарагдовата огърлица, която вероятно струва цяло състояние, бъде отнета от семейство Марш. Ако продадяха скъпоценните камъни, щяха да имат достатъчно пари, за да върнат дълговете му, както и да покрият разходите на семейството за дълго време напред.

Той осъзнаваше, че идеята да задържи и продаде огърлицата е несъмнено неетична, но тя изглеждаше толкова практично разрешение на много от техните проблеми. В крайна сметка, животът на Уинфийлд започваше да става се по-труден, защото се беше принудил да взема заеми от непочтени лихвари при гигантски лихви. През последните седмици тези лихвари бяха показали съвсем ясно, че искат да им бъде платено скоро.

Пандора беше разочарована, че брат й не успя да открие нищо за огърлицата. Тя настояваше, че той сигурно е пропуснал някой магазин и го помоли да опита на следващия ден. Уинфийлд обеща, че ще го направи и че няма да се успокои, докато не разрешат тази мистерия.

На следващия следобед Артър Андърууд се появи в дома им, с букет нарциси в ръка. Когато той влезе в гостната, където Пандора седеше с Лизи и баща си, тя потисна една въздишка. Все пак успя да се усмихне мило, когато нейният ухажор й подаде цветята.

Андърууд не бе красавец. Беше много пълен и оплешивяваше, имаше закръглено лице с двойна брадичка и червеникав, месест нос. Андърууд се опитваше да прикрие разреждащата се коса, като сресваше напред по-дълга коса от задната част на главата си. Резултатът не беше кой знае какво постижение.

Тъй като се мислеше за модерен мъж, Андърууд усилено се опитваше да се облича в стила на контетата. Но впитите сака и панталони, които бяха на мода, съвсем не подхождаха на пълната му фигура. Въпреки това, с помощта на стегнати корсети, Андърууд успяваше да се навре в сакото от гълъбовосива фина материя, което беше толкова тясно, че Пандора започваше да си мисли за стегнат в обвивката си салам.

Господин Марш се изправи, като влезе техният посетител. Въпреки че нямаше никакво желание да окуражава Андърууд, господин Марш много учтиво го покани да седне. Андърууд направи това доста предпазливо, поради сакото и панталоните, които го стягаха. Когато най-накрая се намести в креслото, той се усмихна сияйно на господин Марш и Лизи, преди да отправи възхитения си поглед върху Пандора.

— Не можете да си представите колко се радвам, че съм пак в града — започна доволно Андърууд. — Жестоко ми липсваше тукашната компания. — Той погледна Пандора многозначително. — Толкова приятна изненада беше да получа писмо от госпожица Марш.

Пандора се намръщи леко. Само да не й се бе налагало да му пише! Винаги се стараеше да изглежда безразлична към вниманието му, но сега несъзнателно го беше окуражила с това писмо.

— Надявам се, че Брайтън ви е харесал, господин Андърууд — изрече Пандора, като се надяваше да отклони вниманието от злополучното писмо.

— Имах работа там, госпожице Марш. Беше доста скучно през по-голяма част от времето. Но там беше принц — регентът.

— Видяхте ли Негово кралско височество? — намеси се Лизи, доста заинтригувана.

— Точно така, госпожице Лизи. И принцът ми кимна много любезно, когато минах покрай него на разходката. Доста се учудих, когато го видях да гледа право към мен. Той кимна така — Андърууд показа как, като кимна с глава величествено.

— О, колко вълнуващо! — възкликна Лизи. — Колко ми се иска да го видя. Какъв паметен ден, господин Андърууд!

— Да, наистина — Андърууд се усмихна широко. — Моята братовчедка, лейди Шелбърн, е добра позната на Негово кралско височество. Тя неведнъж е разговаряла с него.

— Какво щастие за нея — отбеляза Пандора, като се надяваше, че забележката й няма да прозвучи саркастично.

За разлика от сестра си, Пандора не изпадаше във възторг от идеята за среща с член на кралското семейство. Андърууд обичаше да споменава братовчедката си лейди Шелбърн, която беше омъжена за пер. Тази впечатляваща връзка беше източник на голяма гордост за банкера, който почти не оставяше да измине час, без да припомни на слушателите си, че е роднина на титулувана дама.

— Наистина ми се иска да се срещна с лейди Шелбърн — отрони Лизи замечтано.

— Е, може и да я срещнете — каза Андърууд. — Всъщност, много се надявам, че моята братовчедка скоро ще приеме покана да вечеря с мен и аз непременно ще поканя всички вас.

Лизи изрази голямо въодушевление от идеята за среща с великата лейди Шелбърн, а Пандора се опита да скрие раздразнението си. Беше се изморила да слуша за контесата на Шелбърн, особено пък след като знаеше, че тази дама няма нищо общо с Артър Андърууд. Лейди Шелбърн беше се омъжила случайно за човек, който я изведе сред висшите кръгове на обществото. Според няколко познати на Пандора, нейна светлост побързала да изостави по-обикновените си роднини.

— И така, госпожице Марш — продължи Андърууд, като се обърна към Пандора, — успяхте ли да откриете отговора на вашия въпрос за онова, което сте получила? Споменавахте го в писмото си и то доста ме заинтригува. Не казвате какво точно е било.

— Не, не съм — намръщи се Пандора. — Господине, това наистина няма значение. Просто глупаво объркване. Не биваше да ви тревожа.

— Въобще не сте ме тревожила, госпожице Марш. Всъщност, можете да се чувствате свободна да ме питате каквото си поискате.

— Много сте любезен, господин Андърууд — отвърна учтиво Пандора.

— Но, разкажете ни повече за Брайтън, господин Андърууд — намеси се Лизи, нетърпелива да върне разговора отново към принц — регента. — Не казахте с кого е бил принцът, нито пък как е бил облечен Негово кралско височество.

Андърууд с голямо удоволствие допълни подробностите и побъбри известно време за принц Джордж. Въпреки че и Пандора се интересуваше от първия държавен мъж, тя осъзна, че се надява Андърууд да си тръгне скоро. Когато той най-после го направи, Лизи отправи поглед към сестра си.

— Защо не каза на господин Андърууд за огърлицата, Пан?

— За Бога, Лизи — сопна се господин Марш, — не бъди такава гъска! Андърууд е почти толкова голям клюкар, колкото и леля ти Летис. Пандора наистина постъпи много разумно като не каза нищо за това.

— Татко — започна Лизи замислено, — ако не успеем да открием собственика на огърлицата, Пандора ще може да я задържи, нали? В края на краищата тя е госпожица М. Какво повече може да се направи?

— Предполагам, че може да се свържем с подходящите власти — каза господин Марш. — Трябва да се отървеш от идеята, че Пандора ще задържи това бижу, Лизи. Въобще не може и дума да става за това.

— Наистина — каза Пандора, но всъщност по-късно се замисли колко прекрасно би било, ако тя наистина е госпожица М, за която са предназначени смарагдите.