Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortune’s Folly, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
Слава (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Маргарет Съмървил. Лудостта на богатството

ИК „Компас“, Варна, 1995

Редактор: Любен Иванов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954–8181–88–6

История

  1. — Добавяне

Глава първа

— Престани да се въртиш, Лизи — подвикна Пандора Марш и забоде още една топлийка върху подгъва на роклята на сестра си. — Ако не стоиш мирно, ще отнеме много повече време.

— Но, Пан, това сякаш продължава до безкрайност! — отвърна Елизабет Марш. — Сигурно знаеш колко изморително е да стоиш така, като мечка на синджир.

Пандора се усмихна на по-малката си сестра, която беше толкова нетърпелива.

— Почти привърших — каза тя, докато забождаше още няколко топлийки. — Да, мисля че е достатъчно. Сега се завърти, Лизи. Бавно!

Сестра й послушно се завъртя бавно и Пандора огледа работата си с критично око.

— Да, да, така е добре. Можеш да слезеш, Лизи.

Лизи скочи от дивана, на който се беше качила, забърза към огледалото и се огледа с одобрение.

— Чудесна е, Пан. Наистина мисля, че дори и госпожа Ръдърфорд не би я направила по-добре.

— Това се казва похвала — избъбри Пандора, като прие комплимента с лека усмивка.

Госпожа Ръдърфорд беше известна шивачка, често посещавана от най-добрата приятелка на Лизи — Фийби Рейнълдс, както и, според Фийби, от множество модни дами. От друга страна, Пандора Марш беше отлична шивачка, чиито забележителни умения можеха да посрамят госпожа Ръдърфорд.

Пандора шиеше още от дете. След като отрано показа сръчност в използването на иглата, тя се отдаде усърдно на шиенето. Когато уменията й се усъвършенстваха, нейното семейство беше учудено и възхитено от дарованието й.

Тя се захвана и с шиене на костюми. Логична стъпка за млада жена с четирима братя. Уинфийлд, най-голямото от момчетата на Марш, имаше претенциите, че е модерен мъж. Отнесе се скептично към ранните опити на сестра си в областта на мъжкото облекло и отстъпи недоверчиво пред неумолимите измервания и проби на сестра си. Тъй като полученото в резултат сако от фин плат с маслинен цвят беше без съмнение равностойно на всяко друго, купено в града, възхищението на Уинфийлд беше разбираемо. Той обяви сестра си за истински гений.

Богатството на семейство Марш намаляваше с годините и затова умението на Пандора да шие ставаше все по-важно. Въпреки че парите за шивачи бяха станали оскъдни, талантът на Пандора позволяваше на семейство Марш да изглежда модерно и добре облечено.

— Безценна си, Пан — каза Лизи, като се отдалечи от огледалото. — Фийби ще позеленее от завист като ме види у леля Летис.

— Наистина стана добре — обяви скромно Пандора.

Тя беше много доволна от създадената от нея вечерна рокля от светлосин атлаз. Корсажът с голямо деколте на роклята с къс ръкав и висока талия беше гарниран с френска дантела, взета от една стара рокля на майка им. Лизи изглеждаше прекрасно в тази рокля, но пък Лизи Марш изглеждаше прекрасно с почти всяка дреха.

Докато оглеждаше сестра си, Пандора не успя да спре леката тръпка на завист. Седемнадесетгодишната Лизи беше красавицата в семейството. Тя беше надарена с лице с класическа красота. Тези, които я видеха, оставаха изненадани от изключителната й хубост — от големите й порцеланово — сини очи, от кожата й, без нито един недостатък, и от естествено къдравата, блестяща, черна коса. Висока и елегантна, Лизи се движеше с грацията на газела, а стройната й фигура беше възхвалявана дори и от най-взискателните съдници на женската външност.

Пандора въобще не се смяташе за хубава. Строг критик на собствената си външност, тя преценяваше себе си като прекалено ниска, за да е модерна. За носа си мислеше, че е прекалено дълъг, а устата й — прекалено голяма. Тя съвсем не беше впечатлена от своите сиви очи и смяташе, че сините очи на сестра й са нещо много повече. А всяка вечер, докато навиваше на книжки правата си коса, която въобще не беше в тон с модата, си мислеше с копнеж за вълнистите кичури на Лизи.

Накратко, Пандора Марш се смяташе за доста обикновена и незабележима личност. Разбира се, тя беше прекалено строга към себе си. По-малко взискателните не откриваха много недостатъци във външността й. Всъщност нейните познати я намираха за доста симпатична, въпреки че трябваше да се признае, че не е такава голяма красавица като сестра си.

Пандора имаше червеникавозлатиста коса, прекрасна кожа и отлична фигура. Много се възхищаваха на вълнуващата й усмивка и на хубавите й сиви очи.

— Хайде, Лизи, трябва да ми дадеш роклята, ако искаш да я завърша — каза Пандора.

Лизи кимна и се обърна с гръб към сестра си, за да може Пандора да разкопчее множеството мънички копченца, които затваряха роклята на гърба.

— А ти какво ще облечеш за леля Летис, Пан? Предполагам, че не си имала време да си направиш нещо ново.

— Ще облека роклята от розова коприна.

— Но, Пан, ти не я ли носеше последния път, когато бяхме у леля Летис.

— Какво от това? — сви рамене Пандора, докато разкопчаваше роклята на Лизи.

— Просто се чувствам толкова виновна, че нося нова дреха, докато ти трябва да облечеш стара.

— Е, не е чак толкова стара.

— Но там ще бъде господин Андърууд.

— За Бога, Лизи, защо все ми опяваш за господин Андърууд? Знаеш, че не давам и пет пари за този човек. Всъщност аз дори не го харесвам.

— Но той изглежда много симпатичен, Пан! Наистина трябва да призная, че за жалост той е малко по-стар от теб.

— Малко по-стар? — повдигна вежди Пандора. — Господи, Лизи, той сигурно е по-стар и от татко.

— Но, Пан, той толкова много те харесва — каза Лизи. — И е доста богат. Уини ми каза, че имал нова карета, която е страшно шик.

— Наистина ли? — удиви се Пандора с престорена сериозност. — Тогава със сигурност ще трябва да преосмисля мнението си за него.

Без да забележи иронията на сестра си, Лизи кимна.

— Надявам се да го направиш, Пан.

Пандора сдържа усмивката си. Знаеше, че сестра й иска тя да прояви повече внимание към господин Андърууд. В края на краищата Пандора беше на двадесет и две и скоро щеше да й стане трудно да си намери мъж. Лизи смяташе, че по-голямата й сестра не гледа достатъчно сериозно на въпроса за намирането на съпруг. Според Лизи, Пандора вече беше на път да остане стара мома.

Пандора не отричаше, че намирането на съпруг не е от първостепенна важност за нея. Беше толкова заета да се оправя със семейството, че й оставаха много малко време и желание да се замисля за брак.

Майка им почина преди осем години и върху петнайсетгодишната тогава Пандора се стовариха много отговорности. Най-голяма от шестте деца, Пандора зае мястото на господарката на дома. Господин Марш, бащата на Пандора, беше мил, очарователен, но слаб човек, който беше повече от доволен да остави решенията за способната си дъщеря. Пандора беше тази, която надзираваше слугите и семейните финанси. Между шиенето и задълженията й с прислугата и по-малките деца, Пандора имаше много малко време за светски занимания.

През последните месеци Пандора въобще не се беше замисляла над възможностите си за брак. Всъщност, изглеждаше невъзможно дори да й мине през ума идеята да напусне баща си и децата, защото всички бяха напълно зависими от нея.

Сега, когато Лизи порасна достатъчно, за да бъде въведена в обществото, Пандора беше много по-загрижена за възможностите на сестра си за брак. Брат им Уинфийлд беше й казвал безброй пъти, че красотата на Лизи би трябвало да й осигури множество предложения за женитба.

На двайсет години Уинфийлд нямаше търпение да си проправи свой път сред обществото, но липсата на средства като че ли затрудняваше напредъка му сред спортуващите господа. Един богат зет с множество връзки беше много привлекателна перспектива и затова той се надяваше, че Лизи ще успее да сключи изгоден брак.

След като издърпа роклята през главата на Лизи, Пандора я постави внимателно на леглото.

— Толкова се вълнувам за роклята, Пан — каза Лизи, като взе домашната си рокля и я облече. — Трябва да пиша на Фийби за нея.

— Тогава върви да го направиш — подкани я Пандора. — Няма да имам нужда от теб. Сега започвам да шия подгъва.

Лизи се усмихна сияйно и бързо излезе от стаята на сестра си. Малко се бе притеснявала, че Пандора може би очаква тя сама да направи подгъва на роклята, тъй като мразеше да шие, а и това не й се отдаваше особено добре. Пандора много отдавна се беше отказала да прави от по-малката си сестра шивачка, въпреки че то не стана без множество опити да я научи на това. Лизи не пропускаше да превърне всеки опит за шиене в бъркотия и затова Пандора реши, че ще й бъде много по-лесно, ако сама свърши работата.

Когато сестра й си тръгна, Пандора взе кошничката с принадлежностите си за шиене и се настани в стола до леглото. Едва започнала да работи, едно почукване на вратата я накара да вдигне поглед.

— Лизи ми каза, че си тук, Пан. — Уинфийлд Марш влезе в стаята. — Трябва да говоря с теб.

Пандора хвърли един поглед на брат си, после отново се върна към шиенето. Не й харесваше това трябва да говоря с теб, защото при Уинфийлд то обикновено предшестваше искане на пари.

Уинфийлд се приближи към нея.

— Лизи каза, че новата й рокля е цяло чудо. И виждам защо. За Бога, Пандора, тя изглежда прекрасно! Ти си най-изобретателното момиче!

Пандора не отвърна на похвалата на брата си, защото знаеше, че Уинфийлд обикновено си служи с ласкателство при опитите си да получи някаква услуга. Той седна на леглото до нея и й се усмихна с очарователната си усмивка.

Уинфийлд беше много красив младеж. Приличаше на сестра си Лизи и имаше същите черни къдрици и сини очи. Беше висок и с хубава, мъжествена фигура, която изглеждаше много добре в тесните сака, които бяха на мода.

— Не се съмнявам, че Лизи ще бъде най-добре облечената от всички дами.

Пандора вдигна поглед от иглата си.

— Уини, надявам се, че няма да ми искаш пари. Наистина не мога да отделя и пени.

Красивото лице на Уинфийлд се намръщи.

— Дявол да го вземе, Пан, защо все си мислиш, че ще ти искам пари!

— Защото винаги го правиш, Уини.

— Как да не го правя, като никога нямам достатъчно пари в джоба си, Пан. Ей Богу, та ние живеем като просяци!

— Ако знаеш как живеят просяците, нямаше да говориш така — сряза го рязко Пандора.

— Да, да — кимна Уинфийлд, — но какво може да стори човек…

— Трябва да пести. Толкова пъти сме спорили за това.

— Но аз наистина пестих. Повече от това не може да се направи. Човек трябва да поддържа реномето си. Едва ли си мислиш, че ми е приятно да идвам при теб и да прося пари. Само да беше поговорила с Андърууд да ми уреди някаква работа в Уайтхол, тогава щях да си имам някакъв приличен доход.

Пандора се намръщи. Идеята да разговаря с Артър Андърууд за брат си беше болен въпрос. Богат банкер, Андърууд имаше няколко високопоставени приятели в правителството. Преди няколко месеца Уинфийлд се вкопчи в идеята да получи правителствена служба, защото вярваше, че там може да получава добър доход без големи усилия. Беше сигурен, че Андърууд има властта да му осигури такъв пост. Тъй като Андърууд очевидно беше влюбен в Пандора, Уинфийлд смяташе, че на сестра му не й струва кой знае какво да поговори за него.

Въпреки че искаше да види брат си на доходна работа, Пандора твърдо отказваше да говори с банкера. Тя нямаше намерение да се омъжва за него и не искаше да му дава надежди.

— Уинфийлд, аз няма да говоря с господин Андърууд за теб и съм ти го казвала безброй пъти. Нищо не ти пречи сам да потърсиш помощта му.

— Но той изглежда не ме харесва, Пан — смънка Уинфийлд. — Наистина ми се иска пак да си помислиш. Една дума от теб и Андърууд ще направи всичко, което е по силите му.

— Това са глупости. Предупреждавам те да престанеш с тази тема, защото ако продължаваш, ще си помисля дали да не поговоря с господин Андърууд да ти намери служба… в Индия!

— Това може да се окаже не съвсем лоша идея — избъбри Уинфийлд.

Каза го толкова унило, че Пандора започна да му съчувства.

— Е, какво има, Уини? Добре, от какво имаш нужда? Може да успея да отделя нещо.

— О, скъпа Пан — извика Уинфийлд, — имам нужда от петдесет лири.

— Петдесет лири! Много добре знаеш, че нямаме толкова пари.

Уинфийлд стана от леглото.

— Ти не разбираш. Това е много сериозно. Виж, преди известно време взех пари назаем от един човек. Страхувам се, че той има доста лоша слава. О, не ме гледай така! Толкова съм отчаян… Този мошеник ме преследва от седмици и ме заплашва с ужасна съдба, ако не му платя. Страх ме е, че той е готов да ме убие и да захвърли тялото ми в Темза.

— Голям наивник си, Уинфийлд! Татко ти е казвал толкова пъти да не вземаш пари назаем от такива хора. Сигурно ще хвърли тялото ти в Темза. Прекалено много драматизираш нещата.

— Съвсем сериозно говоря. Ако го беше видяла, нямаше да се съмняваш, че е истински главорез.

— Е, няма никакъв начин да намеря петдесет лири, Уини. Мога да отделя пет, но затова ще трябва почти да гладуваме. Ще ти се наложи да опиташ да продадеш някои от нещата ти. Едно от тях може да бъде златната ти табакера за емфие.

— Мила Пан, аз се разделих с нея преди известно време.

Пандора изгледа брат си с разочарование.

— Уинфийлд, трябва да бъдеш по-разумен. Ще ни съсипеш с твоето лекомислие.

— Моля те да не ми четеш лекции — каза Уинфийлд. — Искам помощ. Достатъчно добре разбирам, че бях пълен глупак.

Пандора се поколеба.

— Ако си си взел поука, Уини, това може би си заслужава петдесетте лири. Ще платим някак този твой дълг. Може би ако дадеш пет лири на този човек, той ще се поуспокои за известно време.

Тя стана от стола и отиде до бюрото, което стоеше в ъгъла на стаята. Отключи едно чекмедже, извади малка дървена кутия и взе няколко монети от нея.

— Ето ти пет лири. Това е всичко, което имаме в момента. Кажи на твоя главорез, че ще получи останалите след известно време, въпреки че нямам представа откъде ще ги намерим.

— О, скъпа Пан — възкликна Уинфийлд, след като взе парите и се наведе да целуне сестра си по бузата. — Кълна се, че повече няма да взема назаем дори пукната пара.

Пандора погледна брат си и повдигна вежди с недоверие.

— Наистина, Пан — увери я той и се усмихна.

Младежът напусна доволен стаята и Пандора вече можеше да се завърне към шиенето си. Взе отново роклята на Лизи и се замисли.

Колкото и да обичаше Уинфийлд, тя знаеше, че на него не може да се разчита. Въпреки непрекъснатите предупреждения, той все имаше някакви заеми и изглеждаше съвсем незаинтересован от несигурното финансово състояние на семейството.

Не беше лесно с малък доход да се поддържа домакинство в Лондон. Средствата на баща й се бяха стопявали постепенно през годините, благодарение на лоши вложения. Преди година се принудиха да продадат любимата си къща в Съфолк, за да свържат двата края. Парите, които им донесе продажбата, им позволиха да водят едно съществуване с доста ограничения в не особено модерен квартал. С тях можеха да се погрижат и за братята на Пандора — Огъстъс, който беше студент, и Хенри, ученик в Ръгби. Най-малкото от децата на Марш, Никълъс, беше все още у дома, но Пандора се надяваше, че той ще може да отиде в Ръгби, при Хенри, през следващия срок.

Липсата на пари създаваше непрестанни грижи на Пандора и тя следеше внимателно домакинските разходи. Баща й правеше каквото може, но господин Марш изглежда не беше способен да донесе допълнителен доход. Той беше възпитан като благородник и не беше и сънувал, че богатството му няма да бъде достатъчно, за да живее по начина, към който беше привикнал.

Господин Марш съвсем не беше разточителен. Живееше скромно и през повечето вечери си стоеше у дома. Той беше общителен човек и затова се чувстваше разочарован, че не може да приема много от поканите поради факта, че за съжаление самият той няма възможност да кани в отговор у дома си много често.

Пандора направи един миниатюрен бод по подгъва на роклята на Лизи и отново се намръщи. Притесняваше се за Уинфийлд, който беше лекомислен и без никаква цел. Въобще не приличаше на Огъстъс — сериозен и разумен младеж на осемнадесет, който имаше много добри резултати в Кеймбридж. Огъстъс беше решил да стане адвокат и Пандора беше сигурна, че ще преуспее.

Замисли се и за Лизи, която щеше да бъде захвърлена сред неспокойните води на лондонското общество само след няколко кратки дни, когато започне Сезонът. Лизи беше очарователно момиче с весел нрав, но беше също лекомислена и незряла. Пандора знаеше, че няма да имат чет младите господа, които ще се нахвърлят на симпатичната й сестра. Можеше само да се надява, че Лизи ще си намери подходящ млад човек с внушителен доход, който ще я направи щастлива.

— Пандора! Ето къде си била!

Детският глас извика усмивка върху лицето на Пандора. Брат й Никълъс изтича в стаята с лице, поруменяло от вълнение. Следваше го малък териер — бял, на тъмни червеникавокафяви петна.

— Господин Стъбс и аз бяхме в парка, заедно с Марта. Прекарахме чудесно, въпреки че господин Стъбс беше изключително непослушен.

Пандора се усмихна с обич на най-малкия си брат. Никълъс Марш беше почти на единадесет. Беше хубаво, жизнерадостно момче със слънчев характер и всеки го обикваше, щом се срещнеше с него.

Прислугата душа даваше за него, както и баща му, братята и сестрите му.

— Защо така не ме изненадва да чуя, че Стъбс е бил непослушен? — Пандора отправи поглед към кучето, в краката на брат си.

Животното погледна Пандора и размаха доволно късичката си опашка.

— Какво направи този път подлецът?

— О, само дето се разлая доста свирепо срещу един много дебел господин. После се дръпна толкова силно, че изтървах каишката му. После много бързо избяга и подгони катериците в парка. И не искаше да се подчини, когато му наредих да дойде.

— Лошо куче, господин Стъбс — каза Пандора и поклати пръст срещу животното.

Кучето само навири глава и седна.

— Трябва да го обучиш по-добре, Ники. Прекалено упорит е.

— Знам, Пан, но обучаването на кучета не е лесно, особено ако са като господин Стъбс. — Той спря, защото забеляза дрехата в скута на сестра си. — Да не би да свършваш роклята на Лизи?

Пандора кимна.

— Да, но ще я оставя за известно време. Днес се уморих от шиене. Хайде да отидем да видим татко. Ще му кажем да се скара на Стъбс. Може би това ще помогне.

Никълъс се усмихна, а Пандора стана от стола си и внимателно остави роклята на Лизи върху леглото.

— Ще съжаляваш за поведението си, господин Стъбс.

Кучето скочи и размаха бясно опашка. Пандора се засмя на животното, а после двамата с брат си излязоха от стаята, като последваха палавото куче.