Маргарет Съмървил
Лудостта на богатството (13)

Глава тринадесета

Никълъс Марш се развълнува много, когато получи кратката бележка от Сарсбрук, в която се казваше, че виконтът ще дойде на чай в петък. Марта даде писмото от Сарсбрук направо на него и това беше голям късмет, тъй като другите членове на семейството не видяха печата на виконта върху восъка. Никълъс помоли Марта да не казва на никого, като обясни, че това е нещо като изненада. Марта много обичаше младия си господар и с удоволствие се подчини.

След това Никълъс отиде при готвачката и й каза, че в петък ще има много важен гост. И тъй като готвачката беше вдъхваща уважение жена, която не обичаше особено изненадите, Никълъс трябваше да й обясни, че гостът е виконт Сарсбрук и че Пандора не бива да знае, защото изненадата е за нея. Тези сведения заинтригуваха готвачката, за която беше много приятно да си мисли, че господарката й е в такива приятелски отношения с един виконт. Готвачката смяташе също, че е голяма чест за нея една такава високопоставена особа да яде сладкишите й за чай.

Никълъс се смяташе за истински гений, тъй като успя да уреди нещата със Сарсбрук и готвачката, но сега трябваше да се справи с проблема как да се отърве успешно от останалите членове на семейството по времето, когато ще бъде посещението. Уинфийлд не беше проблем, тъй като прекарваше много малко следобеди вкъщи, а и Никълъс знаеше, че ще има турнир по юмручен бой, който Уинфийлд не иска да пропусне. Господин Марш винаги прекарваше петъците с един стар училищен приятел — полковник в пенсия, който живееше наблизо.

Лизи беше друга работа. Никълъс не искаше по-малката им сестра да бъде там, защото смяташе, че за Пандора е по-добре тя да има вниманието на виконта само за себе си. Но какво да направи човек, за да отиде Лизи някъде? В края на краищата Лизи почти винаги излизаше от дома им придружена от Пандора или баща им.

И затова се оказа голям късмет, че Лизи получи бележка от приятелката си Фийби, в която тя я молеше да придружи нея и майка й при посещението им у лелята на Фийби. Една карета дойде да я вземе малко след обяд и Лизи вече нямаше да им се пречка.

Необичайната за петъчния следобед тишина се стори много приятна на Пандора. Тя се оттегли в будоара си и започна работа върху нова рокля. Най-после Пандора правеше дреха за себе си. След като откри при последното си посещение в магазина за платове една чудесна коприна с цвят на праскова, Пандора най-накрая отстъпи пред настояванията на Лизи да ушие рокля и за себе си.

В едно от модните списания имаше модел, който Пандора смяташе, че е идеален за нея. От дълго време тя не беше имала нещо ново, защото беше много заета с гардероба на сестра си.

Малко преди четири часа Никълъс нахлу в стаята на сестра си.

— Пан, време е за чай.

Пандора погледна брат си. Коприната беше положена на шивашката маса и тя внимателно разрязваше плата.

— Страхувам се, че съм много заета в момента, Ники. Когато свърша, ще пием чай. Няма да ми отнеме много време.

— Просто исках да ти напомня.

— Сигурно си гладен.

— Да, така е.

— Е, добре. — Пандора остави ножиците си. — Предполагам, че няма да е лошо да поспра за малко. — Тя се изправи. — Ще пием чай щом искаш. Кажи на Марта. О, ето я и нея.

Прислужницата се беше появила в коридора.

— Марта, господарят Ники ми каза, че е гладен и иска чай.

— Добре, госпожице — отвърна прислужницата. — Посетителят ви пристигна. В гостната е.

— Моят посетител?

Никълъс изглеждаше малко попритеснен.

— Всъщност, Пан, той е мой посетител. Аз го поканих на чай.

— Поканил си някого на чай, без да ме попиташ? — възкликна Пандора много изненадана. — Защо трябваше да правиш такова нещо? Кой е той?

— Лорд Сарсбрук — каза Никълъс.

— Сарсбрук! — повтори Пандора и изгледа брат си объркано.

— Да, госпожице, той е — каза Марта.

— Никълъс!

— Надявам се, че няма да се сърдиш, Пан, но аз поканих лорд Сарсбрук на чай. Изпратих му писмо. Попитах го дали може да ми помогне за гръцкия. Смятах, че е добра идея.

— Никълъс Марш, смятам това за много лоша идея — сопна се Пандора разгневено. — Да пишеш на лорд Сарсбрук без мое знание! И да го молиш да ти помага по гръцки! О, Никълъс, лорд Сарсбрук си има много по-важна работа от това да дава уроци на един ученик.

— Но той каза, че ще се радва да дойде на чай — смънка Никълъс.

Пандора отправи изпълнен с разочарование поглед към най-малкия си брат. Никълъс беше поканил Сарсбрук на чай и беше попитал виконта дали ще му помогне за гръцкия! И виконтът е приел? Това направо не беше за вярване.

Погледна към огледалото над тоалетната си масичка и се ужаси. Косата й беше в безпорядък. Беше облечена в стара рокля, която много отдавна беше излязла от мода.

— Чакат те големи неприятности, млади човече — обяви Пандора.

— Негова светлост чака, госпожице Пандора включи се Марта.

— Това ми е съвсем ясно, Марта — отвърна Пандора. — Ники, слез долу и забавлявай лорд Сарсбрук. Аз трябва да се преоблека и да се опитам да направя нещо с косата си. Марта, трябва да ми помогнеш.

Никълъс разумно потисна усмивката си. Смяташе, че всичко върви добре, въпреки раздразнението на Пандора. Той излезе забързано от стаята и отиде да поздрави госта, който се беше изправил до прозореца и гледаше навън.

— Лорд Сарсбрук, благодаря ви, че дойдохте — изрече много учтиво Никълъс.

Виконтът се обърна.

— Господин Никълъс — поздрави той и кимна на момчето.

— Моля, седнете, милорд — покани го Никълъс. — Пандора ще бъде тук след малко.

— А баща ви къде е?

— О, той е на посещение у полковник Хърбърт. Те са много добри приятели. Полковник Хърбърт е герой от войната, нали знаете…

— Всъщност не знаех — отвърна виконтът.

— Е, татко казва, че е герой. Проявил е голяма смелост на Полуострова.

— Вероятно е достоен за уважение — съгласи се Сарсбрук и седна на дивана.

— О, така е — кимна Никълъс и седна до него.

— Ами брат ви и другата ви сестра? Тук ли са?

— Не, милорд. Лизи излезе, а Уинфийлд отиде да гледа боя.

— Боя?

— Между Джак Харпър и Джордж Джефрис. Не знаехте ли за него, милорд?

— Страхувам се, че не знам за това важно събитие, млади човече.

— Толкова ми се иска да бях достатъчно голям, за да отида — каза Никълъс с копнеж. — Предполагам, че и на вас ви се иска да сте знаел.

Лека усмивка се появи на устните на виконта.

— Вероятно ще ви разочаровам, но аз не се интересувам от бокс. Гледката на един побойник, който пердаши с юмруци друг побойник ме привлича много малко.

— О! — възкликна Никълъс, като изгледа негова светлост с любопитство. — И обичате гръцкия, милорд?

Сарсбрук едва не избухна в смях заради изражението на момчето. Очевидно Никълъс Марш го сметна за странна птица.

— Много харесвам гръцкия.

— Предполагам, че човек харесва това, което умее да прави добре — разсъди Никълъс несигурно.

Беше му много трудно да си представи, че някой може да обича гръцкия.

— А вие имате проблеми с предмета?

— Да, господине. През повечето време въобще не мога да се оправя. А господин Мосън иска да преведа цели шест страници. Аз съм свършил само една и съм сигурен, че всичко съм объркал.

— Защо не донесете книгата си, докато сестра ви се появи? Ще погледна какво сте направил.

— Много сте добър, милорд! — Никълъс скочи и се втурна да донесе книгата.

Когато той излезе, Сарсбрук стана от дивана и се заразхожда из стаята. Спря се пред един морски пейзаж и се загледа във вълните, уловени върху платното. Виконтът се чувстваше необичайно развълнуван. Не беше очаквал да намери Пандора и Никълъс сами вкъщи. Не можеше да повярва на късмета си.

— Лорд Сарсбрук!

Виконтът се извърна от картината. Ето я Пандора! Сарсбрук смяташе, че тя изглежда чудесно. Беше се облякла в рокля от щампован муселин, с дълги, прилепнали ръкави. Корсажът на роклята беше с много голямо деколте, но от уважение към скромността, от края на корсажа до малката, набрана якичка имаше едно прозрачно парче газ. Червената коса на Пандора беше опъната в кок на върха на главата й, а няколко кичура по-къса коса се виеха покрай лицето й.

— Госпожице Марш — поздрави негова светлост.

— Но къде е Никълъс?

— Отиде да донесе текста си по гръцки.

— О, Боже, толкова съжалявам, че ви е притеснявал с такова нещо. Обикновено е много добро момче. Сигурно го мислите за дете с ужасни маниери.

Сарсбрук повдигна рамене.

— Нищо подобно не си мисля. Той е достатъчно приятно момче. Нямам нищо против да му помогна за гръцкия.

— Моля седнете, лорд Сарсбрук — покани го Пандора. — Чаят скоро ще бъде готов.

Виконтът отново седна на дивана. Пандора се настани срещу него. Сарсбрук впери поглед в Пандора и забеляза колко умело са подчертани прекрасните й гърди от роклята, която е облякла.

Пандора се опита да запази изражението на лицето си, защото, определено се чувстваше неудобно от това, че е сама в стаята с негова светлост.

— Вашите познания по гръцки са впечатлили силно брат ми.

— Със сигурност успях да го смутя — позасмя се виконтът. — Предполагам, че вие ме намирате за много ексцентричен.

— Аз? Не съм си правила такова заключение. — Пандора се усмихна. — Но, разбира се, аз вероятно не ви познавам добре. При по-продължително познанство може и да реша, че сте доста ексцентричен.

Сарсбрук се усмихна.

— Думите по-продължително познанство ми дават смелост, госпожице Марш. Много би ми допаднало да се опознаем по-добре.

Пандора доста се смути от забележката му и от изражението върху лицето на виконта. В този момент Никълъс отново влезе в стаята.

— Ето милорд. — Той седна на дивана до виконта. — Пандора, негова светлост ще ми помогне за това.

— Ники, аз наистина не смятам, че е подходящо да молиш лорд Сарсбрук да ти преподава.

— Уверявам ви, госпожице Марш, че го правя с удоволствие.

Сарсбрук взе от Никълъс книгата и листа, на който момчето беше нахвърляло превода си.

— Мисля, че не съм успял да го разбера особено добре, господине — каза Никълъс. — Откъсът за спартанците и за битката. Знам, че е погрешен.

Виконтът прегледа страницата от книгата, после прочете написаното от Никълъс.

— Не е прекалено зле. Даже е много добре, с изключение на този ред. Тук трябва да бъде въодушевени от звука на битката.

Никълъс погледна към книгата.

— А, ясно. Да, сега има смисъл. Това беше едното място, което не разбирах.

Той написа нещо с молив върху листа.

— А тук склонението е грешно.

— О, мисля, че знам как трябва да бъде.

Никълъс задраска една дума и написа друга.

— Да, точно така.

Никълъс се усмихна широко.

— Много ви благодаря, господине.

— Има още много работа, Никълъс — каза виконтът. — Но си мисля, че един ден, ако постоянстваш, може да станеш изключително начетен.

— Бих изненадал всички, ако стане така, лорд Сарсбрук — заяви Никълъс.

Той спря, но после продължи:

— Не знаех, че лордовете може да бъдат учени, господине.

— О, признавам, че не е много обичайно.

Той погледна към Пандора, която го наблюдаваше с преценяващ поглед. Марта внесе чая в гостната. Пандора наля чаша чай на виконта.

— Много любезно от ваша страна да помогнете на Никълъс.

— Няма нищо — каза Сарсбрук и взе чая си.

Кафявите му очи срещнаха впечатляващите очи на Пандора.

— Забавно ми е.

Пандора сведе поглед малко притеснена и се зае да налива чай на Никълъс и за себе си.

— Моля ви, кажете ни защо се интересувате толкова от изучаването на гръцки, лорд Сарсбрук — поде тя, като се надяваше гласът й да звучи спокоен и безразличен.

— Винаги са ме интересували древните езици — каза виконтът. — Светът им винаги ми е изглеждал безкрайно по-добър от нашия.

— Наистина ли мислите така, милорд? — сви вежди Пандора. — Винаги съм смятала, че древният свят, въпреки цялата си слава в изкуството и литературата, е бил разяждан от робство, войни и жестокости.

— За разлика от нашето време, нали, госпожице Марш? — вметна виконтът със саркастична усмивка.

— Е, добре, ще призная, че нашето време със сигурност не е всичко, което бихме искали — отговори Пандора.

— Помислете само какви чудеса могат да се открият в древна Гърция! Помислете за Атина! За Партенона и Акропола! Нищо не може да се сравнява с това съвършенство в изкуството и архитектурата.

Сарсбрук говореше толкова въодушевено, че Пандора се усмихна. Не беше предполагала, че благородниците се вълнуват от нещо друго, освен лов и хрътки, коне и състезания.

— Иска ми се да живея в древна Гърция — заяви изведнъж Никълъс.

— Защо, Ники? — погледна го Пандора. — Не мислех, че си толкова очарован от древната история.

— Ако живеех там — започна Никълъс, — нямаше да има нужда да уча гръцки, защото вече щях да си го знам.

Пандора погледна към виконта и двамата се разсмяха.

— Възхитителна логика — отбеляза негова светлост.

Като отпи от чая си, виконтът осъзна, че му е приятно. Рядко му се случваше да се чувства наистина приятно, освен може би с приятеля си Такър, или когато се отдаваше на книгите си.

— Извинете ме, госпожице Пандора. — Марта влезе в стаята. Тя протегна към господарката си сребърен поднос, върху който имаше визитна картичка. — Една дама иска да ви види, госпожице.

Пандора взе картичката.

— Лейди Върдън?

— Проклятие — промърмори виконтът. — Тя е вече тук.

Пандора го изгледа изненадано.

— Познавате ли лейди Върдън, милорд?

— Тя ми е сестра — отвърна виконтът.

— Покани я, Марта. — Пандора се обърна към Сарсбрук. — Ще ми бъде много приятно да се запозная със сестра ви.

Сарсбрук съвсем не изглеждаше доволен. Въпреки че той беше наредил на сестра си да посети Пандора, смяташе, че е лош късмет това да се случи точно през този следобед, когато и той е там. Тя вероятно щеше да си направи погрешни изводи и щеше да реши, че той мисли за женитба. Сарсбрук осъзна, че сестра му ще бъде шокирана, ако научи, че Пандора е госпожица М.

Щом Изабел влезе в стаята, Пандора погледна изненадано посетителката си. Въпреки че майката на Фийби й беше казала, че сестрата на Сарсбрук е много известна, модерна жена, Пандора не беше подготвена да види личност, с толкова величествен вид.

Изабел носеше зашеметяваща наметка, изработена от светлолилава коприна, украсена с атлазени розетки. На главата й имаше прелестно боне, поръбено със светлолилава коприна и украсено с пищна китка щраусови пера. Под бонето се виждаше изобилие от модно тъмни къдрици.

— Робърт! — възкликна Изабел, познала брат си, който тъкмо ставаше от дивана. — Не очаквах да те открия тук.

— Нито пък аз теб, Изабел — отвърна виконтът.

Пандора се изправи и се усмихна на новата си гостенка.

— Ще оставя брат ми да ни запознае — каза Изабел и се усмихна в отговор на Пандора.

Изабел разглеждаше младата жена, която стоеше пред нея, със същия интерес, с който и Пандора я изучаваше.

Сестрата на виконта с удоволствие откри, че госпожицата, която най-после е привлякла вниманието на брат й, е съвсем представителна жена. Критичната преценка на Изабел обяви Пандора за неособено голяма красавица, но достатъчно симпатична и с подобаващо изтънчен вид.

— Изабел, мога ли да ти представя госпожица Пандора Марш и брат й Никълъс? Госпожице Марш, това е сестра ми лейди Върдън.

Дамите си кимнаха учтиво. Никълъс направи много представителен поклон. Изабел, която много обичаше децата, се усмихна на Никълъс.

— Как сте, млади човече?

— Много добре, благодаря, милейди — каза Никълъс и се усмихна в отговор на Изабел.

Той беше доста впечатлен от великолепието на Изабел. Смяташе, че тя изглежда като кралица.

— Моля седнете, лейди Върдън — покани я Пандора. — Много мило, че ни посетихте. Искате ли чай?

— С удоволствие.

Изабел седна на дивана и Никълъс побърза да се настани до нея. Виконтът приседна на един стол до Пандора.

— Много се радвам, че ви намерих вкъщи, госпожице Марш — започна лейди Върдън, докато Пандора й подаваше чаша чай. — Брат ми ми каза, че се е запознал с вас. Думите му за вас бяха толкова очарователни, че нямах търпение да се запознаем.

Пандора не успя да скрие изненадата си от тази забележка. Тя хвърли кос поглед към Сарсбрук, но лицето на негова светлост не издаваше никакви чувства.

— Голяма чест е да ни гостувате, лейди Върдън — каза Пандора.

Изабел се усмихна мило, доволна, че младата жена изглежда осъзнава значението на това посещение. Великата лейди Върдън не благоволяваше често да посещава по-низшите смъртни.

— Надявам се, че не ви прекъсвам — отбеляза Изабел, като погледна брат си.

— Съвсем не — Сарсбрук се намръщи. — Просто обсъждахме древна Гърция.

— О, скъпи! Госпожице Марш, ще откриете, че това е единствената тема за разговор на моя брат. Смятам я за толкова скучна… Аз не се интересувам много от антики, но в днешно време те много се ценят. Вие видяхте ли колекцията от мраморни статуи на Елджин, госпожице Марш?

— Не, не съм — отвърна Пандора.

— Статуите? — намеси се Сарсбрук. — Ти видя ли ги?

— Е, да, разбира се. Вчера ходих в Британския музей. Без съмнение имаше много народ. Но трябва да кажа, че не разбирам защо е цялата тази шумотевица. Аз нямам голяма слабост към гръцките статуи, госпожице Марш. Не сте ли съгласна, че щом някой плаща толкова голяма сума за скулптури, то би трябвало главите и другите подробности да са си на мястото?

Пандора се разсмя.

— Смятам, че има логика в думите на ваша светлост.

— Сестра ми е голяма еснафка, госпожице Марш.

Изабел отправи надменна усмивка към брат си, но не отвърна на забележката му.

— Трябва да придружиш госпожица Марш и брат й, за да видят статуите, Робърт — предложи тя. — Въпреки че трябва да предупредя госпожица Марш, че ти вероятно ще я отегчиш до смърт с всичките твои научни познания по темата.

— Иска ми се да мога да видя колекцията от статуи — каза Никълъс нетърпеливо.

— Тогава ще отидем да ги видим — веднага обеща виконтът. — Ще се радвам да ви заведа. А също и баща ви и сестра ви, разбира се.

— Това би било много любезно, милорд — усмихна се Пандора.

Много й се искаше да види мраморните статуи, които тъкмо бяха изложени в Британския музей. Закупуването на древногръцките статуи от Партенона и Акропола дълго се обсъждаше по вестниците. Мнозина, несъгласни с това, бяха недоволни от сто и шестдесетте хиляди лири, които британското правителство платило за античните богатства.

— Ако се отегчите до смърт, госпожице Марш, спомнете си, че съм ви предупредила — предупреди пак Изабел.

Пандора се усмихна.

— Искате ли от сладкиша, лейди Върдън?

— О, страхувам се, че не мога да остана, госпожице Марш — отвърна Изабел, като остави чашата си. — Страхувам се, че имам друг ангажимент. Отбих се само да се запознаем и да ви донеса тази покана. — Изабел отвори дамската си чанта, извади един плик и го подаде на Пандора. — Това е покана за нашия бал. Ще ми бъде много приятно, ако вие и семейството ви можете да дойдете.

— Много мило, лейди Върдън, но не съм сигурна… — започна Пандора.

— Глупости — прекъсна я Изабел с величествено махване с ръка. — Няма да приема никакви извинения. Трябва да дойдете. Ще ви чакам.

— Почти като кралска заповед — отбеляза виконтът.

— И ти обеща да дойдеш, Робърт — каза Изабел.

— Скъпа госпожице Марш, толкова е трудно брат ми да бъде накаран да посети някое събиране. Той така се отвращава от обществото…

— И си имам достатъчно основания — отвърна язвително виконтът.

— Въобще няма да слушам безсмислените ти приказки, Робърт! А сега, госпожице Марш, трябва да се извиня, че посещението ми беше толкова кратко, но се страхувам, че трябва да вървя. Моля да ме извините.

Пандора побърза да увери нейна светлост, че оценява посещението й, независимо от малката му продължителност. Изабел се усмихна отново, стана величествено от дивана и си тръгна.

— Сестра ви е много красива, лорд Сарсбрук — каза Никълъс.

— Така ли? — стресна се негова светлост. — О, предполагам, че някои смятат така.

— Наистина е така — присъедини се и Пандора. — И беше толкова любезна. — Тя погледна поканата. — Не мога да си представя защо тя ще кани семейството ми на такова събитие. Милорд, аз ще бъда като риба на сухо.

— Глупости — каза Сарсбрук. — Ще дойдете ли?

— Е, ще опитам.

— Добре — кимна виконтът. — А кога ще отидем в Британския музей?

— Милорд, наистина не е необходимо да ни придружавате до там.

Сарсбрук повдигна леко вежди.

— Госпожице Марш, уверявам ви, че никога не предлагам да направя неща, които не искам да правя. Защо не се посъветвате с баща си кога искате да отидете и после да ми пишете? Ще бъда на разположение по всяко време.

— Това наистина е много любезно от ваша страна…

Виконтът й се усмихна и те се върнаха към чая. След като прекараха още един час в разговор, който се местеше от лорд Елджин в Гърция към поета Байрон, а после отново към домашното по гръцки на Никълъс, Сарсбрук си тръгна.

Никълъс беше извън себе си от щастие заради големия успех на посещението на негова светлост. Ясно беше, че Сарсбрук много харесва сестра му. Сега Никълъс беше още по-въодушевен по въпроса за виконта, защото го смяташе за най-свестния мъж, с изключение, разбира се, на собствения си баща.

Когато Никълъс излезе, за да освободи господин Стъбс, който беше изоставен в кухнята, Пандора седна в гостната и се загледа в поканата, която лейди Върдън й беше дала. В този следобед имаше нещо недействително. Забележително беше, че една от известните светски дами я е удостоила с посещение, а после е поканила семейството й на един от баловете на елита. Но още по-забележителен беше фактът, че несъмнено Сарсбрук е накарал сестра си да го направи.

Пандора смръщи вежди съсредоточено. Възможно ли е виконтът да има сериозни намерения спрямо нея? Сестра му изглежда окуражаваше вниманието му. Беше ли наистина вероятно един ден тя да се окаже съпруга на Сарсбрук? Само преди няколко дни тази мисъл щеше да изглежда съвсем абсурдна, но сега Пандора не беше толкова сигурна. Без съмнение Сарсбрук беше най-интригуващият мъж, когото е срещала някога. В него имаше нещо, което тя смяташе за много вълнуващо. Мисълта да бъде негова съпруга, да споделя леглото му, не й беше неприятна.

Пандора огледа отново поканата и се усмихна.