Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (8)

4 юни

На заранта цялото ни звено се събра в бараката на Толя Песоцки. Витя Алмазов донесе бичкия, Гриша Якушкин — брадва. Юра Кусков — длето, клещи и чукче, Павлик Грачов — ренде и чукче; и аз занесох чукче, тъй че се видяхме изведнъж с три чукчета.

— А от какво ще правим кошера? — попита Серьожа. Тогава всички се сетихме, че нямаме дъски.

— Ей че проклетия! — каза Юра. — Трябва да се търсят дъски.

— Къде ще ги търсим? — казваме ние.

— Е, трябва да се прегледа, може в бараката на някого да се намерят.

Всички тръгнахме да търсим дъски. Претършувахме всички бараки и тавани, никъде не намерихме. Юра каза:

— Да идем при Галя. Може тя да ни помогне.

Отидохме при нашата пионерска ръководителка Галя и всичко й разказахме. Галя каза:

— Аз ще поискам от директора на училището. Може той да ни позволи да вземем ония дъски, които останаха след ремонта.

Тя говорила с директора и той разрешил да вземем за кошер четири големи дъски. Ние ги примъкнахме в бараката и тогава закипя работа. Един реже, друг стърже, трети кове гвоздеи. А Толя се разпорежда и на всички кряска. Той си въобразява, че щом работим в тяхната барака, може на всекиго да кряска. Аз дори едва не се скарах с него заради туй. Потрябвало му чукче и той се развика:

— Де е чукчето? Току-що беше в ръцете ми, а сега къде се дяна?

— Чакай, бе — каза Юра, — аз ей сега ковах гвоздеи.

А къде си го бутнал тогава?

— Никъде не съм го бутнал!

— Ха, търси сега!

— Търси и ти!

Те почнаха да търсят чукчето, но никъде го нямаше. Тогава всички момчета зарязаха работата и взеха да търсят чукчето. Най-после го намериха в моите ръце.

— А ти какво стоиш тук като чучело! — се нахвърли Толя върху мен. — Не виждаш ли, че търсим чукчето?

— А откъде да зная, че търсите точно това чукче? Имаме три чукчета, ако се не лъжа.

— „Три чукчета“! „Три чукчета“! Я се опитай да ги намериш, когато тук няма ни едно!

— Пък и няма защо да се кряска — рекох аз. — И аз имам право да забивам гвоздеи. Всеки иска да работи.

Днес ние не успяхме да направим кошера, защото се мръкна и в бараката стана тъмно.