Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (45)

9 юли

Най-после слънцето се показа. Аз надянах мрежата на главата си, сложих ръкавиците на ръцете си, за да не ме жилят пчелите, настаних се при кошера и почнах да пущам с огледалото зайче в прелката. Майчице, какво ставаше в кошера! По питите гъмжат пчели, пъплят по тях нагоре и надолу, вмъкват се за нещо в килийките, после изпъплят обратно. Когато слънцето взе да припича, пчелите пак почнаха да проветряват кошера. Те махаха с крилца не само на прелката, но и вътре в кошера. Някои пчели бяха кацнали направо на питите и с все сила работеха с крилцата си. Всяка пчеличка е сякаш мъничък вентилатор. Много ми се щеше да видя пилото на пчелите, но колкото и да се взирах, не видях нито една мъничка пчеличка.

Вечерта казах на Нина Сергеевна, че нашите пчели нямат никакво пило.

— А какво е според тебе пилото на пчелите? — попита Нина Сергеевна.

— Е — казвам аз, — това са такива мънички пчелички, съвсем, съвсем мънички.

Нина Сергеевна се засмя и казва:

— Не, пилото на пчелите не е такова. Ето утре ще отворим кошера, и ще ви покажа пилото на пчелите.

Аз казах на всички момчета да дойдат утре, за да видим пилото.