Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (42)

6 юли

Аз вече отдавна забелязах, че на прелката на кошера непрекъснато стоят две или три пчели.

Другите пчели долитат и излитат, а тия си стоят и никъде не отиват. Аз дълго мислих що за пчели са това.

А днес в кошера се опита да се вмъкне една земна пчела. Тя бръмча около кошера, бръмча — навярно търсеше някаква пролука, за да се вмъкне в кошера и да се налапа с мед. Пролука тя не намери и запъпли направо в прелката. Тогава тия три пчели я нападнаха и почнаха да я пъдят.

Тя се опита да офейка, но те я настигнаха и почнаха да я жилят. И така й се пада! Защо хвърля око на чуждия мед! Нали пчелите не събират меда за нея. Който работи, той ще яде мед, а който не работи, на него мед не се полага.

А после си помислих: „Дали тия пчели не стоят нарочно на прелката… и пазят да не се промъкнат при тях някакви разбойници?“ Попитах Нина Сергеевна. Тя каза, че съм се досетил правилно.

Все пак излиза, че ме бива да съобразя това-онова.

Нина Сергеевна ни разказа, че пчелите не жалят живота си в защита на родния си кошер. Ако кошерът е нападнат дори от такъв голям звяр като мечката, всички пчели се нахвърлят върху него и го жилят.

Само че ако пчелата ужили някого, тя не може да си измъкне жилото, а без него непременно умира.