Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (33)

27 юни

Юра донесе в една чаша мед и реши да нагости пчелите. Той разля меда на едно парченце стъкло и го сложи близо до кошера. Пчелите хвърчаха наоколо и не забелязваха, че на земята е сложена гощавка за тях. Тогава Женя хвана с чаша една пчела и внимателно я пренесе с чашата право върху парчето стъкло с меда. Пчелата видя меда и почна да яде от него. Ние почнахме да я следим. Пчелата се наяде с мед и полетя обратно в кошера. След малко от кошера изпъпли друга пчела, прилетя до меда и почна да яде. Като се наяде, тя отлетя, а след около две минути от кошера наново излетя пчела и полетя право към парчето стъкло с меда, сякаш знаеше от по-рано, че там за нея има приготвен мед. Аз казвам:

— Навярно оная пчела, дето Женя я хвана с чашата, й е разправила.

Всички взеха да ми се смеят:

— Че пчелите могат ли да се разговарят помежду си?

— Е какво, според вас пчелата да не се е досетила сама, че тук е сложен мед?

— Тя може и да не се е досетила, просто е хвърчала край меда и го е видяла.

Когато пчелата хвръкна, Федя каза:

— Ами ако скрием меда?

Ние бързо взехме стъкълцето с меда и го скрихме. Изведнъж от прелката изпъпли пчела и полетя направо към онова място, където преди беше медът. Тя видя, че медът е изчезнал някъде и почна да бръмчи и да се върти над това място. Сега вече всички се убедихме, че пчелата е знаела за меда. Значи някой й е казал! Тя се въртя дълго и не искаше наникъде да отлита. Тогава ние сложихме стъкълцето с меда на предишното място. Пчелата бързо намери меда, наяде се и отлетя. Взехме стъкълцето, сложихме го две крачки по-настрана и почнахме да наблюдаваме. Следващата пчела изпъпли от кошера и полетя не там, където лежеше стъкълцето, а на предишното му място. Тя дори като че се учуди, като не намери меда, и дълго се въртя във въздуха, докато намери стъкълцето с меда на новото място. Затова пък следващата пчела веднага полетя към новото място.

— Аха! — зарадвах се аз. — Значи вече са й съобщили, че медът се намира на ново място.

Следихме пчелите до вечерта. Всеки път, когато премествахме меда на ново място, пчелите не можеха изведнъж да го намерят; ако пък медът оставаше на старото място, пчелите бързо го намираха. В края на краищата на всички ни стана ясно, че пчелите разговарят помежду си.

Вечерта се прибрах и взех да мисля как пчелите разговарят.

Ако разговарят като хората, трябва да имат в устата си език. Само че нима ще им видиш езика в устата? Нали са мънички. А после си казах, че ако пчелите разговарят, трябва да имат уши, защото как ще чуеш какво се говори, ако си безух?

Утре непременно ще видя имат ли пчелите уши.