Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (53)

17 юли

Ето как бързо се разнася славата? Днес на пчелина дойде Галя и каза:

— Момчета, идете в училището: там е пристигнало писмо за вас.

Ние се зачудихме: кой би могъл да ни пише писмо? После се завтекохме към училището, взехме писмото и почнахме да го четем. Ето какво беше написано там. Аз нарочно реших да си го препиша в дневника за спомен.

„Здравейте, драги момчета, млади пчелари! Приемете нашия пламенен ученически привет. Пишат ви ученици от промишленото училище при мебелния комбинат. Прочетохме за вас във вестника и искаме да се запознаем с вас чрез писмо и да установим контакт. Вашата работа много ни хареса и у нас се яви желание също да се заемем с пчеларство. Молим да ни съобщите размерите на кошера и по възможност да ни изпратите малък чертеж. Ние сме дърводелци, бъдещи майстори на мебели. Вече можем да правим табуретки, скамейки, маси, а от идната година ще почнем да правим вита мебел. Надяваме се, че ще успеем да направим хубав кошер, дори можем да направим кошери и на други момчета, които поискат. Съобщете ни още откъде можем да си доставим пчели. Приемете още веднъж нашия пламенен, горещ привет! Направете си труда да ни отговорите. Пишете колкото може по-скоро. Чакаме с нетърпение отговор. Поздравяваме ви с голямото постижение и ви пожелаваме нови големи успехи в работата.“

Точно в тоя ден имахме отряден сбор. Галя прочете на сбора писмото и всички ние решихме да напишем отговор на момчетата. Написахме всичко както трябва, дори нарисувахме кошера и съобщихме адреса на пчеловъдното стопанство, за да знаят момчетата откъде да си изпишат пчели.