Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (54)

18 юли

А изведнъж днес дойде още едно писмо. Изпратено бе от някакво съвсем малко хлапенце. Само че то, макар и малко, успяло да напише писмото добре. Всички много го харесахме. Аз реших да си препиша и това писмо в дневника. Ето какво беше написано там:

„Здравейте, мили приятели пионери и ученици!

Моля ви много да ми съобщите, мили приятели! Още от миналата година се занимавам с пчеларство и се старая да развъдя пчели в една кутия. Само че колкото и да се старая, нищо не излиза.

Пчелите не искат да живеят при мене и си отлитат. Аз им слагам в кутията мед и захар, но те изяждат меда и изхвръкват от кутията. Вчера хванах в градината десет пчели, а днес ми офейкаха. Пък аз мечтая да насъбера повече пчели, та като поотрасна, да мога да си направя кошер или поне два, защото съм решил да стана пчелар. Съобщете ми, мили приятели, какво правите вие, за да не отлитат пчелите от вас, а то аз съм още мъничък и може би правя нещо не както трябва. И още ми съобщете, мили приятели, жилят ли ви пчелите. Мене ме жилят, но аз търпя, както търпят ранените войници на война. Довиждане, мили приятели. Написал: Митя Ромашкин. Чакам отговор, както славеят — лятото!“

Ние прочетохме това писмо и ни стана много смешно, а после си спомнихме как сами се готвехме да ловим пчелите една по една и престанахме да се смеем и написахме на Митя Ромашкин всичко, което знаехме за пчелите, и как трябва да се отнасяме с тях, че те да живеят в кошера.

Писахме отговора дълго и писмото излезе дълго, а после отидохме на пчелина.