Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (34)

28 юни

Пчелите нямат уши. Аз разгледах много внимателно една пчела, но никакви уши не забелязах. Според мене пчелите нищичко не чуват. Нарочно им крясках, но те не обръщаха никакво внимание на моите крясъци.

Днес при нас на пчелина дойде Нина Сергеевна. Ние й разказахме за нашите опити с пчелите. Нина Сергеевна също поиска да види. Хванахме пчела и я сложихме на парчето стъкло с меда. Пчелата си хапна мед и отлетя в кошера, а след няколко минути от кошера наново излетя пчела и полетя направо към меда.

— Ето, видяхте ли? — зарадвахме се ние. — Значи тя е узнала от първата пчела, че тука има мед.

— Хайде да бележим тая пчела — каза Нина Сергеевна.

Ние не разбрахме какво значи да се бележи пчела. Нина Сергеевна ни обясни, че трябва да вземем малко боя и да поставим на гърба на пчелата белег. Коля бързо изтича в къщи и донесе боя и четчица. Щом на меда кацна пчела, той бързо я мазна по гърба с бяла боя. Пчелата тъй се беше улисала в меда, че дори не забеляза как я мазнаха.

Тя отлетя едва тогава, когато се наяде с мед както трябва. Зачакахме да видим какво ще стане по-нататък. Изведнъж гледаме: из кошера пак изпъпля същата пчела с белия знак и лети направо към меда. Помислихме, че още не се е наяла както трябва и започнахме да я гледаме как яде. Най-после тя се наяде и отново полетя назад към кошера. След няколко минути тя пак прелетя и пак започна да яде мед. Зачудихме се:

— Какво се е толкова разяла? Нали ще се пръсне от лакомия най-после!

— Тя съвсем не яде — ни обясни Нина Сергеевна. — Тя си напълва хоботчето с мед, отнася го в кошера и го слага в питите. Пчелите винаги така постъпват. Ако някоя пчела намери мед, веднага почва да го пренася в кошера си.

Започнахме да следим нашата пчела с белия знак и видяхме, че тя час по час долита при парчето стъкло и като се насмуче с мед, отлита в кошера. Тогава ни стана ясно, че и вчера на нашето стъкълце с мед е летяла само една пчела, а ние мислехме, че все са различни.

— Значи пчелите съвсем не разговарят помежду си? — попитахме ние.

— Като хора пчелите, разбира се, не могат да разговарят — каза Нина Сергеевна, — но все пак те могат да си съобщават това-онова една друга. Те си имат свой пчелен език. Ето, понаблюдавайте ги, може да успеете да забележите как става това.