Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (11)

7 юни

Заранта се събудих по-рано и пак подхванах вчерашната история. Мама каза да не й дотягам, но аз пак й дотягах, дотягах, докато тя отиде на работа. После отидох при Серьожа и той каза, че вече са се уговорили с Павлик и утре, ако не успея да измоля да ме пуснат, те двамата тръгват за вилата. Аз завидях на Серьожа и Павлик, че ще заминат без мене.

Целия ден прекарах посърнал и щом мама се върна, започнах да й се моля с удвоени сили. Мама се разсърди и пак каза, че ще се оплаче на татко, но аз не мирясвах, защото сега вече ми беше все едно. Най-после татко си дойде и мама му се оплака. Татко каза:

— Че какво от туй? Нека върви. Момчето е вече голямо. За него ще е полезно да свиква да живее самостоятелно.

Тогава мама рече, че татко вечно й пречи да възпитава правилно детето (мене значи), татко каза, че мама самата ме възпитава неправилно и тогава те едва не се скараха заради това, а после се сдобриха и тогава мама отиде при майката на Серьожа и те веднага се уговориха за всичко. Майката на Серьожа казала, че ние на никого няма да пречим във вилата, че леля Поля ще ни наглежда и ще ни готви обяд. Трябвало само да си вземем продукти. Мама се успокои и каза, че ме пуща за три дни и ако се държа добре, пак ще ме пусне. Аз казах, че ще се държа добре.

Всички момчета много се зарадваха, когато разбраха, че отиваме да ловим пчели на вилата. Юра ни подари компаса си, за да не се объркаме в гората; Толя ни даде джобното си ножче; Федя ми донесе походно котле, в случай, че поискаме сами да си варим обяд на огън. После намерихме шперплат и почнахме да майсторим примка за пчелите.

Примката стана хубава. Отпред направихме дупчица и вратичка, за да я затворим, когато пчелите се уловят. А похлупака направихме отделно, като на кошера, за да може да се отхлупи и да се извадят пчелите.

Надвечер мама накупи разни продукти — булгур, брашно, масло, захар, хлебчета, консерви — и всичко това натуря в раницата, тъй че раницата ми стана тежка. И на Серьожа раницата стана голяма. А най-грамадна бе раницата на Павлик. Той сложи в нея котлето и манерката и не зная още какво натика вътре. С една дума — всичко ни е готово. Сега по-скоро да се мръква, а утре ще се събудим — и веднага на поход към Шишигино.