Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневник Коли Синицына, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

31 май

Днес звеното ни имаше сбор. Нашият звеневи Юра Кусков каза:

— Момчета, ето лятото вече почна и ни разпуснаха за ваканцията. Някой от вас може би си мислят, че лете не трябва нищо да правят, само да скитат, но това е неправилно. Пионерите дори през лятото не прекъсват своята работа, за да не пилеят времето си напразно. Хайде да измислим за през лятото някаква интересна работа и да я вършим цялото звено.

Ние всички се замислихме и почнахме да измисляме работа за през лятото. Отначало никой нищо не можа да намисли, после Витя Алмазов каза:

— Момчета, при училището ни има опитна зеленчукова градина. Не можем ли да работим в зеленчуковата градина?

Юра рече:

— Закъснели сме: с тази работа вече се е заело второ звено. Те вече са засели краставици и домати, и тикви.

— Тогава хайде да садим дръвчета в училищната градина — предложи Женя Шемякин.

— Късно си се сетил! — каза Юра. — Дръвчета се садят рано напролет. Пък и без това всички дървета у нас вече са посадени. Няма къде повече да се сади.

— Хайде пялото звено да събираме пощенски марки — каза Федя Овсяников. — Аз много обичам да събирам марки.

— Марки всеки може да събира поотделно, но това не е работа за звено — отговори Юра.

— А има още и такава работа: да се събират бонбонени книжки — каза Гриша Якушкин.

— Какво ли още ще измислиш! — отговори Павлик Грачов. — Няма ли да кажеш да събираме и кибритени кутийки. Каква полза от това? Трябва такава работа, че да има полза.

Ние пак започнахме напрегнато да мислим, но повече на никого не дойде на ум нищо разумно. Юра каза в къщи да помислим още, а после да се съберем и обсъдим кой каквото има да предложи.

У дома аз не започнах да мисля веднага. Най-напред си поиграх на двора с децата, после обядвах, после си поиграх още малко, после вечерях и си поиграх още мъничко. После се върнах в къщи, взех да пиша дневника. Но мама каза, че вече е време да спя, и едва тогава аз си спомних, че трябва да помисля върху работата за през лятото. Реших, че за да мислиш, не е нужно непременно да си седнал. Може да се мисли и лежешком. Сега ще се съблека, ще си легна и ще почна да мисля.