Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (47)

11 юли

Днес беше много хубав слънчев ден. Заранта отивам на пчелина, а Толя вече седи до кошера с мъничко огледалце, поглежда с едно око в горната прелка и тихичко се смее.

— Какво се смееш? — питам го аз.

— Танцуват.

— Кой танцува?

— Пчелите.

— Да не си пощурял! — казвам.

— Виж сам.

Аз взех от него огледалцето и почнах да гледам в прелката. Една пчела тичаше с подскачане по питите. Тя се обръщаше ту на една, ту на друга страна, ту бързо се въртеше. Изведнъж друга пчела се хвърли след нея и те взеха да се въртят заедно. След втората се спусна да танцува трета пчела. Аз не се сдържах и се разсмях с глас.

— През цялото време е така — каза Толя. — Аз отдавна ги следя. Пуснах зайче в долната прелка и видях на дъното на кошера истинско хоро. Една пчела тичаше напред, а след нея с подскачане се носеше цяла редица пчели. Първата се въртеше на разни страни, очертаваше кръгове, а останалите повтаряха точно нейните движения. Като се повъртя на едно място, първата танцувачка прехвръкна на друго място и започна пак да танцува. Постепенно към нея се присъединяваха други пчели и пак се образува пчелно хоро.

Тогава дойдоха другите момчета. Ние взехме да им показваме как танцуват пчелите.

— Ама какво става? — казва Витя. — Пчелите да нямат някакъв празник?

Всички се засмяха:

— Че пчелите имат ли празници?

Изтичахме при Нина Сергеевна и почнахме да я питаме защо пчелите танцуват. Нина Сергеевна каза, че когато някоя пчела намери място, където цъфтят много цветове, тя се връща в кошера и почва да танцува. С това тя подсказва на пчелите, че трябва да летят за мед. По време на танца другите пчели помирисват първата пчела и по мириса узнават от какви цветове тя е събирала мед. След това пчелите излитат от кошера и летят натам, откъдето иде мирисът на тия цветове.

— Пчелите танцуват най-вече по време на главния медобер — каза Нина Сергеевна. — Вие проверете дали вече не е цъфнала липата.

Ние бързо се завтекохме към училището. В двора пред училището растяха големи стари липи. Погледнахме нагоре и видяхме, че безброй пчели летят около дърветата и кацат по цветовете. Видяхме, че липата е почнала вече да цъфти, изтичахме на пчелина и сложихме горната част на кошера. До вечерта пчелите продължиха да танцуват в кошера. Една пчела тъй се разтанцува, че изскочи на дъската за прелитане и там продължи още да танцува, а после отлетя за мед.

Вечерта аз си отидох в къщи и започнах да мисля за пчелите. Значи ето какъв е езикът на пчелите! Когато е необходимо пчелите да си съобщят една на друга, че трябва да летят за мед, те просто танцуват. Разбира се, пчелите не могат да кажат къде трябва да се лети за мед, а само по мириса узнават пътя. Значи те имат добро обоняние, много по-добро, отколкото у хората. В това, разбира се, няма нищо чудно, защото кучетата също умеят много добре да намират пътя по миризмата, но затуй пък кучетата не умеят да танцуват. Наистина доброто куче също може да се научи да танцува, но при все това никакво куче не ще разбере, че ако друго куче танцува, това значи, че трябва да се лети за мед. А пчелите разбират това добре.

После аз мислих още за цветята: защо цветята миришат? Да не би да миришат затова, че да им бъде приятно на хората да ги миришат? Не, навярно те миришат, за да могат пчелите по-бързо да ги намират и да подпомагат опрашването. Нали на растението е изгодно повече пчели и други насекоми да прелитат на цветовете му. И после ето още какво: защо цветовете имат сладък сок? Може би също за да примамват насекомите? Ако нямаше сладък сок, пчелите щяха ли да вземат да летят по цветовете? Утре ще попитам Нина Сергеевна правилно ли мисля или не.