Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (55)

19 юли

Ето как тръгнаха работите! Всеки ден по едно писмо! Днес дойде писмо за мене. На плика така е и написано:

„За Коля Синицин — знаменития пчелар.“ На мене дори ми се разтрепериха ръцете, когато получих това писмо. Бързо го разпечатах и почнах да го чета:

„Здравейте, драги непознати приятелю, Коля Синицин! Вие може би ще се учудите, че ви пише съвсем непознато момиче, което вие изобщо не познавате, а може би и не се интересувате да го знаете, тъй като сега Вие сте човек известен, за когото е писано дори във вестника. Аз, разбира се, както и другите, научих за Вас от вестника, в който е отпечатана снимката, дето сте фотографирани с цялото звено, и е написано за вашата работа. Ние прочетохме тоя вестник на сбора на звеното и решихме да последваме вашия пример и да се заловим за тая интересна работа.

Вие може би ще се усмихнете, като четете тия редове на моето писмо, защото някои момчета се отнасят презрително към момичетата и си въобразяват, че момичетата нищо не могат, а момчетата могат всичко. И ето: ние решихме да докажем на всички момчета, че момичетата никак не са по-лоши от тях, и също искаме да развъждаме пчели. Може би на много от нас това ще потрябва в живота и ние ще изучаваме пчеларството на свой училищен пчелин, а когато пораснем, ще работим като пчеларки в колхоза.

И ето, цялото звено ми поръча да Ви напиша писмо и да питам как сте направили кошера и как сте завъдили пчели. Аз реших да пиша лично на Вас, защото ми се хареса Вашата фамилия и вие навярно сте добро момче и няма да ни откажете на молбата. А сега довиждане. С пионерски привет — пионерката Люся Абанова.“

Отначало не знаех струва ли си да се отговаря на това момиченце, но всички момчета казаха, че трябва да се пише, и Галя също каза непременно да му отговоря, защото щом момичетата искат да работят, трябва да им се помогне и ще бъде много некрасиво, ако аз не отговоря.

Тогава си отидох и почнах да пиша отговор. Цял час се потих над писмото, защото ми се щеше да го напиша по-хубаво и да не стане за смях пред хората. В края на краищата аз написах всичко както трябва. Много хубаво писмо излезе. Дори на самия мене ми хареса. Всички момчета казаха, че не е срамота да се изпрати такова писмо.