Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневник Коли Синицына, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

30 юни

Ние се учудвахме: защо, ако медът се сложи далеч от кошера и върху него се постави пчела, пчелата запомня мястото, където е намерила меда, и наново долита, но ако медът се сложи наблизо до кошера, а пчелите не се поставят на него, те сами не могат да го намерят. Нина Сергеевна каза:

— Направете такъв опит. Вземете две парчета стъкло, излейте върху тях мед. Едното парче сложете направо на земята, а другото сложете на парченце цветна хартия и следете на кое парче стъкло първо ще кацне пчела.

Така и направихме. Едното парче стъкло с мед сложихме направо на тревата, а под другото сложихме парченце небесносиня хартия. Отначало пчелите хвърчаха наоколо и не забелязваха меда. Изведнъж на парчето стъкло с небесносинята хартия кацна пчела и почна да яде мед. Ние белязахме пчелата с боя. След малко същата тая пчела дойде отново, а после на същото парче стъкло с небесносинята хартия дойде още една пчела, небелязана. Ние и нея белязахме с боя. След около два часа на парчето стъкло с небесносинята хартия хвърчаха пет пчели, а на онова без хартия пчелите не обръщаха никакво внимание.

— Небесносинята хартия по се забелязва и затова сигурно пчелите кацат на нея — каза Витя.

— Вярно — каза Нина Сергеевна. — Ясно ли ви е сега защо растенията имат красиви, ярки цветове — червени, небесносини, жълти, розови.

— Защо? — не разбирахме ние.

— Не се ли досетихте?… За да привличат пчелите и другите насекоми.

— Защо им е на растенията да привличат пчелите? — казвам аз.

— За да помагат на опрашването. Колкото повече пчели и други насекоми прелитат на цветовете, толкова по-добре растението се опрашва и размножава.

Нина Сергеевна ни разказа, че не всички растения се опрашват от насекоми. Има такива растения, които се опрашват от вятъра — например ръжта. Цветчетата на ръжта са съвсем мънички, не се забелязват, не приличат дори на цветове, защото съвсем не им е нужно да привличат пчелите и другите насекоми.

После аз си тръгнах и взех да мисля върху туй, как чудно е устроено всичко в природата. Преди аз си мислех: защо цветята са тъй красиви? А сега излиза, че цветята са красиви не за самата красота. На растенията, които се опрашват от насекомите, големите, красивите цветове са нужни, за да ги намират насекомите по-бързо и да помагат за опрашването им. Значи красотата е нужна не само за самата красота, но и за ползата от нея.