Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (30)

24 юни

Днес Нина Сергеевна ни научи как да направим поилка за пчелите. Трябва да се вземе една бъчвичка, да се налее в нея вода и запушалката й да се нагласи така, че през нея водата да изтича капка по капка. Отдолу под бъчвичката трябва да се постави полегато една дъсчица. Водата ще се разлива по дъсчицата и пчелите ще пият направо от нея.

Ние започнахме да мислим откъде да вземем бъчвичка.

Гриша каза, че на техния таван има стара бъчва.

Отидохме у тях. Той попита майка си можем ли да вземем бъчвата. Майка му каза, че може. Бъчвата беше тежка. Едвам я смъкнахме от тавана и я затъркаляхме по улицата. Изведнъж насреща ни Федя:

— Къде мъкнете бъчвата?

— На пчелина. Ще правим поилка за пчелите.

— Пощурели ли сте? Защо им е толкова вода?

— Нищо — казва Юра, — ще я изпият.

Довлякохме бъчвата на пчелина и взехме да я наливаме, а бъчвата се разсъхнала и всичката вода изтичаше от нея като през решето. Мислихме вече, че ще трябва да я захвърлим, но Галя каза:

— Бъчвата трябва хубавичко да се разкисне. Когато дъгите набъбнат, тя няма вече да тече.

Отново се заловихме да мъкнем вода. Колкото вода наляхме в тая бъчва! Около стотина-двеста кофи. Отначало водата изтичаше през пролуките, но постепенно бъчвата набъбваше и надвечер беше вече до половината пълна с вода. Утре пак ще мъкнем вода.