Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (29)

23 юни

Снимката е готова! Всички момчета са излезли добре, само аз съм излязъл с отворена уста! Не разбирам кой ме караше да си отварям устата. Всичко е хубаво и очи имам, а устата ми отворена. Момчетата пак ми се карат:

— Защо ти беше притрябвало да зяпаш?

— Аз без да искам.

— Без да искаш! Да беше си изплезил и езика!

— А на вас какво ви става? Вие нали сте излезли хубаво.

— Ние сме си добре, а ти развали цялата снимка.

— А с какво я развалям?

— Ами стоиш тук със зинала уста като акула!

Тогава аз взех да моля Галя:

— Галя, не може ли да ми се замаже устата с нещо?

— А с какво да се замаже? — каза Галя. — Според мене ти си излязъл хубаво. Много си приличаш.

— Да — казвам аз, — приличам си! Такъв ли съм аз? Аз съм красив.

— Е, ти и тук си много красив.

— Никак дори не съм красив! Тук имам някакъв си глупав израз.

— Съвсем не е глупав. Просто устата ти е малко поотворена, защото се усмихваш, а изражението ти е естествено. Дори много умно изражение.

Навярно Галя казва това нарочно, за моя утеха. А може наистина да имам умен израз, само че аз сам не го забелязвам. Не зная… само на снимките, кой знае защо, винаги излизам лошо. Като човек съм много красив, а щом се снема, непременно ставам друг. Ето и на тая снимка. Устата — хайде, за туй вече сам съм си виновен, а носът ми защо е такъв? Такъв нос ли имам? Моят нос е хубав, а тук се е вирнал нагоре като запетая. А ушите? Нима ушите ми стърчат като дръжките на самовар? Ех, нищо. Все пак донякъде си приличам. Личи си, че съм снет аз, а не някой друг. Има някаква прилика. Важното е, че кошерът, е излязъл добре. И ние със Серьожа и Павлик сме пред всички, на най-видното място.

Когато си тръгнахме, Серьожа каза:

— И защо излязохме напред. Дори е някак си неудобно. Може да се помисли, че в тая работа ние сме най-главните.

— Да — казва Павлик — не свършихме работа, дори я зарязахме, а когато и без нас всичко стана, тогава излизаме напред. Сега всички ще мислят за нас, че сме самохвалци.

У дома аз мислих за самохвалството. Какво нещо е самохвалството? Защо хората се хвалят? Ето например някои си въобразяват, че са много добри и на всички разправят, че са много добри. А защо трябва да се приказва? Ако си добър, то и без думи се вижда, че си добър, но ако си лош, колкото и да приказваш, пак няма да ти повярват. А има и такива хора, които си въобразяват, че са много красиви и разправят това на всички. А какво ще го говориш, когато и без това се вижда дали си красив или не. А намират се и такива хора, които си въобразяват, че са страшно умни и бъбрят ли, бъбрят, приказват дори за онова, което те самите не разбират. И тогава именно всички виждат дали те са умни или не са умни. Според мене самохвалството това е просто глупост. На глупавия винаги, кой знае защо, му се струва, че той стои над другите, а умният разбира, че другите може би стоят над него, значи няма защо да се хвали.