Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (64)

28 юли

Всички момчета се събрахме от сутринта на пчелина и започнахме да правим землянка. Решихме първо да изкопаем яма в градината, после да покрием тази яма с дъски, а от горе да я засипем с пръст, за да не прониква вътре студ. Донесохме лопати и почнахме да копаем ямата.

Земята беше твърда. Мъчихме се до вечерта, но затова пък ямата стана хубава. Юра намисли да запали огън в ямата, за да изсъхнат стените хубавичко и да няма влага в зимовището. Домъкнахме съчки и запалихме в ямата голям огън. Всички момчета се пръснахме из градината, взехме да събираме сухи съчки и да ги притуряме в огъня. Скоро притъмня. Огънят догоря. Ние се вмъкнахме в ямата, прибрахме пепелта, а после се разположихме на дъното и започнахме да мечтаем. Над нас се чернееше небето, а по него блестяха ясните звездици. Вятърът шумеше в клоните на дърветата, а в ямата ни беше топло и приятно.

— През зимата ще ми бъде мъчно без пчелите — каза Гриша. — Свикнах много с тях и ги обикнах, задето са такива добри мънички труженици.

— И на мене ще ми е мъчно без пчелите през зимата — каза Федя.

— До зимата има още много — отговори Толя. — А тогава ние ще учим и няма да ни остава време да тъгуваме.

— А нали право каза дядото пчелар: „Който почне да се занимава с пчеларство, той никога не изоставя тази работа“ — каза Павлик. — Ето аз например вече реших твърдо: като порасна, непременно ще стана пчелар в колхозен пчелин. Ще имам много кошери, сто или двеста броя. По-скоро дори двеста, отколкото сто.

— Добре ти е на тебе — отговори Федя. — Но аз какво да правя? Нали вече съм решил да стана инженер, за да строя мостове, тунели, канали…

— Е, че какво? — казвам аз. — Бъди си инженер, а в къщи ще си имаш кошери. Та те няма да ти пречат.

— Разбира се — казва Витя. — Ето аз например ще бъда художник и пчелар. Нима не може едновременно да се работи по две специалности?

— За художник е добре! — отвърна Женя. — Но аз какво да правя? Аз искам да бъда летец.

— Е, бъди си летец — казвам аз. — Няма по цели дни да летиш, я. Ще полетиш, ще полетиш и пак ще се върнеш у дома си, ще погледаш пчелите си и пак ще отлетиш където трябва.

— Но ако потрябва да се лети нанякъде за няколко дена?

— Няколко дена пчелите ще минат и без тебе. Те могат сами да се грижат за себе си. Не им трябва бавачка.

— За летеца още както и да е, може — каза Юра. — А ето аз искам да бъда матрос или капитан на параход, а параходът като тръгне на далечно плаване — едва ли не за цяла година!

— А ти постави кошера на палубата — казвам аз. — Нека си стои там. Докато плаваш по морето или океана, запушвай прелките, за да не се разхвърчат пчелите, а щом спреш на бряг, пущай пчелите, за да се нахранят на брега. И ще бъде добре.

Ние разговаряхме така и аз доказах на всички, че всеки може да се занимава с пчеларство: и летецът, и шофьорът, и машинистът, и миньорът. А после си тръгнах за дома и взех да мисля как ще бъде с мене самият. Нали аз вече реших да работя в Арктика, а нима в Арктика могат да живеят пчели? Там нали няма цветя, нито дървета — само ледове и бели мечки. А после си помислих, че навярно, докато порасна, хората ще посадят в Арктика цветя и дървета, тъй че и там ще може да се развъждат пчели. Ако пък дотогава не успеят да ги посадят, аз сам ще ги посадя, а докато цветята израснат, ще храня пчелите със захарен сироп.

Непременно ще развъдя пчели в Арктика!