Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (56)

20 юли

Днес пак идваха деца при нас, а после дойде оня гражданин, когото миналия път ужили една пчела.

Ние много се бояхме да не би днес пак да го ужили някоя пчела и му дадохме мрежичка да я надене на главата си. Той надяна на главата си мрежичката, а когато дойде Нина Сергеевна, той взе да я пита:

— Кажете, моля, дали тоя кошер е просто за изучаване или от него може да има и полза?

— И за изучаване, и полза ще има — каза Нина Сергеевна.

— Но моля ви се, кажете, каква полза? Нима могат да се държат пчели в града?

— А защо не? В града растат твърде много медорастения. По паркове, по градини, по булеварди, дори просто по улиците и в дворовете растат такива медоносни дървета, като клена, липата, акацията, бялата върба, дивата кичеста череша и много други. Освен туй пчелите могат да летят на беритба много надалече. Те могат да излитат извън града и да събират мед по околните полета. По-рано са мислили, че пчели могат да се държат само на село, а сега дори в такива големи градове като Москва живеят пчелари, които отглеждат пчели.

— Е, щом е така, и аз ще почна да развъждам пчели — каза гражданинът. — Но това е лошото, че няма къде да поставя кошерите.

— А защо да няма? — попита Нина Сергеевна. — За кошерите винаги може да се намери подходящо място. Ако не може да се поставят на двора, то поставете ги на балкона или на тавана, или пък просто в бараката.

— Ах, така ли? Е, щом е тъй, то работата е лесна. Аз пък и не знаех, че кошери могат да се поставят на балкона. Гледай ти! Виж колко далеч е отишла науката!

Гражданинът поблагодари на Нина Сергеевна, каза, че пак ще дойде да се поучи от нас и си отиде с нашата мрежичка на главата. Трябваше да го догоним и да му напомним да върне мрежичката.