Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (21)

15 юни

Заранта отидохме с Павлик при Серьожа и взехме да играем на дама. Аз бих Серьожа два пъти, а Павлик само веднъж. Павлик ме би три пъти, но не можа да надвие Серьожа нито веднъж, а Серьожа надви и мен два пъти. Изведнъж дотърчаха Женя и Юра:

— Момчета, елате по-бързо! Пчелите пристигнаха!

— Откъде?

— Ами колетът пристигна. Цял сандък, а в него пчели, пчели — брой нямат! Цяло гъмжило! И освен това — две рамки с пълни пити. Елате по-бързо, ще слагаме пчелите в кошера.

Ние скокнахме, готови да хукнем.

— А! — зарадва се Юра. — Казвахте, че пчелите не ви интересуват, а сега ви станаха интересни!

— Ни най-малко не са ни интересни — казваме ние. — Де да не сме видели пчели!

— Видели сте, ама не такива. Нашите пчели са добри!

— Е, можете да се целувате с тях, щом са такива добри!

— Ще се целуваме, я. А отгоре на това и вие ще дойдете при нас.

Юра и Женя си отидоха. Аз рекох:

— Интересно е да идем да видим що за пчели са това.

— Не бива — каза Павлик. — Всички ще кажат, че нямаме никакво постоянство.

— Защо?

— Затова, защото сега момчетата ще помислят, че уж сме се уплашили от трудностите и сме зарязали работата, а когато другите са сполучили вместо нас, и ние пристигаме. Щом сме решили твърдо да я зарежем, трябва да бъдем последователни.

— Вярно — каза Серьожа. — Ние ще докажем на всички, че държим на своето.

Вечерта аз си отидох в къщи и взех да мисля за пчелите. Все пак според мене всъщност не са тъй лоши. Те работят честно и носят мед в кошера си. И много дружно си живеят.

Аз нито веднъж не съм видял да се сбият помежду си две пчели.