Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (58)

22 юли

Ние със Серьожа и Павлик отидохме от заранта на пчелина и видяхме, че пчелите наново взеха да излизат вкупом из прелката. Мислехме, че пак им се е дощяло да повисят като „брада“, но пчелите литнаха вкупом нагоре и почнаха да се въртят над кошера. Те бръмчаха оглушително, а след тях излетяха други пчели. Из кошера се почна масово бягство. Ние се изплашихме и се скрихме зад дървото, а пчелите като облак се носеха из градината и така бучаха, че навярно се чуваше на цял километър.

— Какво е това, да не са побеснели? — казва Павлик.

— Ама това е рой, бе! — досети се Серьожа.

— Наистина! А къде ще го турим?

— Трябва да се донесе кофа — казвам аз.

— Тичайте тогава по-бързо в къщи, а аз ще следя къде ще спре роят — каза Павлик.

Ние със Серьожа изтичахме през вратата и през глава хукнахме по улицата. Аз дотърчах у дома и почнах да търся кофа, но не намерих и вместо нея грабнах голямата картонена кутия от радиоприемника. Изтичах назад с кутията, гледам — до кошера няма никой, а Серьожа като побъркан тича с кофа из градината.

— А къде е Павлик? — питам го аз.

— Не зная. Претърсих вече цялата градина. Никъде го няма.

— А роят къде е?

— И роят го няма.

Ние се спряхме и взехме да се оглеждаме. Тогава иззад оградата се подаде главата на Павлик и каза:

— Хайде де, какво стоите там? Елате тук, по-скоро!

Ние бързо се прехвърлихме през стобора в съседния двор. Серьожа си закачи крака о стобора и изтърва кофата. Тя издрънча и се търколи на земята.

— Тихо, бе! — изсъска Павлик. — Нали ще изплашиш роя!

— А де е той?

— Ей го, не виждаш ли?

Тогава ние видяхме роя. Той висеше като грозд на едно клонче на дървото. Всички пчели се бяха срасли в плътна топка и само две-три летяха наоколо, сякаш не са могли да се настанят в общата купчина.

— Хайде, давайте по-скоро кофата! — казва Павлик.

— Не е ли по-добре да ги приберем в кутията? — казвам аз. — Кутията е по-голяма от кофата.

— Добре, давайте кутията.

Аз поднесох внимателно кутията под роя. Павлик тръсна силно клончето и целият рой моментално падна в кутията.

Аз веднага я затворих с капака.

— Готово! — казвам. — Сега те никъде няма да изхвърчат.

Ние се прехвърлихме обратно през стобора и видяхме, че другите момчета бяха дошли на пчелина.

— Елате бързо да гледате! — развиках се аз. — Имаме си рой.

— Къде е роят?

— Ей го в кутията.

— От де го взехте?

— Изхвръкна от кошера.

Момчетата надникнаха в кутията и се зачудиха.

— На ти тебе чудо! Значи си имаме второ пчелно семейство! Трябва по-скоро да се прави нов кошер.

Ние донесохме инструменти и на бърза ръка взехме да правим нов кошер. Дойде Нина Сергеевна. Показахме й роя в кутията. Нина Сергеевна погледа и каза:

— Ненавреме е излетял роят!

— Защо ненавреме?

— Защото сега е големият медобер. Когато пчелите се роят, те работят лошо и събират малко мед.

— Нищо — казваме ние. — На нас не ни трябва много мед. По-добре нека имаме повече пчели.

До вечерта направихме кошера, сложихме в него няколко рамки с восъчни листа и пренесохме от стария кошер една рамка с личинки и една с мед, та новото пчелно семейство веднага да си има свое домакинство. После изтърсихме от кутията целия рой направо на рамките в кошера, покрихме кошера с похлупака и се разотидохме по домовете си.

Ние със Серьожа и Павлик бяхме много доволни, защото ако не бяхме ние, то роят щеше да отлети. Значи и от нас има полза.